Миграцията – ябълката на раздора. Отново

Конфликтът в Сирия и избирането на Доналд Тръмп за американски президент успяха да превърнат миграцията в най-поляризиращата и най-дискутирана тема на десетилетието в целия западен свят. Днес, три години след началото на бежанската криза в Европа, темата е сякаш по-актуална от всякога, заплашвайки целостта на Европейския съюз и вътрешнополитическата стабилност в стожера на обединението – Германия. Европейският съюз е разделен на лагери, които ще се сблъскат на предстоящата среща на върха на 28 и 29 юни.

Политиката спрямо мигрантите доведе на власт новото италианско правителство, чието поведение и реторика могат да поставят под въпрос устоите на Европейския съюз и възможността за каквито и да е компромисни решения на 28-те страни членки занапред. През изминалата седмица унгарският премиер Виктор Орбан пък предприе следващия етап от войната си срещу неправителствените организации и инакомислещите в страната, използвайки именно миграционния въпрос като претекст.

Германската канцлерка Ангела Меркел е изправена пред едно от най-големите си изпитания – да постигне общо решение по въпроса с миграцията и защитата на границите на срещата на Европейския съвет на 28–29 юни или да се върне в Берлин след срещата с абсолютна неяснота как ще продължат отношенията с коалиционния ѝ партньор, баварския Християнсоциален съюз.

Общо европейско решение – causa perduta?

Международната организация за миграция съобщи миналата седмица, че 40 991 мигранти са влезли в Европа по море през първите 171 дни на тази година, в сравнение с 84 676 в началото на 2017-ма и повече от 215 997 за същия период на 2016-та. В опит да достигнат бреговете на Европа, живота си са загубили 960 души, което е значително по-малко в сравнение с периода 1 януари – 21 юни през 2017 г. (2133) и през 2016 г. (2911).

Впечатление прави, че особено голяма разлика се забелязва по бреговете на Италия, където през миналата година до месец юни са пристигнали близо 72 000 мигранти, а през тази – малко над 16 000. Вследствие броят на достигналите бреговете на Испания и Гърция се е повишил. Тази тенденция вероятно ще се запази предвид острата политика, водена от новото италианско правителство и от лидера на Северна лига и вътрешен министър Матео Салвини, който вече успя да предизвика дипломатически скандал след отказа да приеме два кораба с мигранти на италианска територия.

Случаят с кораба „Аквариус“ придоби особена популярност, защото действията на Салвини и връщането на 629 мигранти, спасени край бреговете на Либия, заплашваха да превърнат случая в хуманитарна криза. Вътрешният министър отказа да даде зелена светлина на бедстващите и ги препрати към малката островна държава Малта, която от своя страна заяви, че е отговорност на Италия да завърши мисията, координирана от нея. Кметът на Неапол обяви, че неговото пристанище е отворено за кораба, и това сигнализира за проблемите, които новото италианско правителство ще има с общинските управници занапред. В крайна сметка корабът „Аквариус“ акостира в Испания, което беше приветствано както от Италия, така и от Малта.

Именно подобни приветствия демонстрират големия проблем, свързан с общата политика на Европейския съюз или по-скоро отсъстващата такава. Прехвърлянето на отговорности и възприемането на европейската солидарност само като усвояване на еврофондове заплашват не само да разтърсят устоите на Съюза, но и да предизвикат трусове в отделните страни членки. С разрешаването на този проблем и с преосмислянето на общоевропейските принципи трябва да се заеме Ангела Меркел. Не само за да запази ролята на Германия като стожер на Европейския съюз, но и за да съхрани целостта на управляващата в страната коалиция.

Противопоставянето между Християндемократическата партия на Меркел и баварския Християнсоциален съюз – коалицията, която управлява Германия от 2005 г. – е във връзка с желанието на баварците и техния председател, вътрешния министър Хорст Зеехофер, чужденци, получили статут в друга държава в Европейския съюз, да не бъдат допускани на германска територия. Меркел се противопоставя на взимането на подобно решение, настоявайки, че то трябва да бъде съгласувано и прието от другите държави членки. Тази полемика между Зеехофер и Меркел беше изтълкувана като сериозен сигнал за напрежение в коалицията и ултиматум за канцлерката да намери общо решение на срещата на Европейския съвет в края на месеца, ако иска коалицията да се запази. Това, че е поставил ултиматум на Меркел обаче, самият Зеехофер определи като „нонсенс“.

Нонсенс или не, решение трябва да бъде взето. Станалата популярна като „политика на отворени врати“ на Меркел по-скоро може да се тълкува като нейна твърда линия да спазва европейското законодателство. Нещо, което други страни членки не правят от години. В неделя се проведе минисреща на върха в Брюксел, която беше бойкотирана от страните от Вишеградската четворка. Те от своя страна проведоха собствен форум заедно с Австрия, на който за пореден път заявиха, че категорично отказват да приемат каквато и да е релокация на бежанци.

Антисъюзът

От началото на бежанската криза до днес Европейският съюз е разделен на лагери. Лидерите на страните от Вишеградската четворка намериха в проблема със засилената миграция към Европа възможност да спечелят дивиденти и одобрение. В последните години „Фидес“ (Унгария) и „Право и справедливост“ (Полша) използваха липсата на общоевропейско решение и хаоса по въпросите, свързани с границите и миграцията, за да изградят един образ на Брюксел като заплаха за неприкосновеността на унгарци и поляци. Правителствата в двете държави успяха да прокарат законодателни инициативи, които в друг контекст биха били приети много по-остро както от населението на страните, така и от международната общност.

В Унгария, под претекст, че американският милиардер Джордж Сорос се опитва да навреди на страната и на Европа, Виктор Орбан поведе същинска битка срещу неправителствените организации, чийто успех ще заглуши и голяма част от критиците му. Последната акция, законът „Спрете Сорос“, инкриминиращ помощта за имигранти в страната, беше остро критикувана от международни институции и организации.

Подобни решения и отказът за диалог още повече изострят напрежението между Германия, Франция и Европейската комисия, от една страна, и държавите от Вишеградската четворка, от друга.

Напрежение „на върха“

Повечето анализатори гледат с притеснение към срещата на Европейския съвет в края на седмицата, защото на нея напрежението може да ескалира. Очаква се председателят на Европейския съвет Доналд Туск да предложи ново решение за кризата, а именно изграждане на мигрантски центрове в Северна Африка. Предложението може да срещне одобрение и от двете групи, но една друга тема заплашва да разруши каквато и да е възможност за консенсус – преразпределението.

Проблемът е, че политиката, поддържана от Германия и от подкрепящите линията на Ангела Меркел страни (в това число и България), отдавна среща отпор от Унгария, Полша, Словакия, Чехия, а вече и Австрия (след идването на власт на новото правителство в страната). И макар новото управление на Италия по отношението си спрямо Брюксел да се числи към гореизброените държави предвид отявлените евроскептични и националистически щрихи в поведението и политиката си, то за релокацията на вече пристигнали в Европа бежанци италианците и блокът около Орбан са на диаметрално противоположни позиции.

Италия очаква солидарност от другите държави членки, а тази солидарност включва и разпределянето на част от бежанците в 28-те държави. Миналата седмица Унгария прие конституционна поправка, според която „чуждо население“ не може да се засели в страната. Макар де факто тази формулировка да не означава нищо, тя ще е поредната основа, върху която Виктор Орбан и „Фидес“ да градят образа си на защитници на святата унгарска нация от имигрантите. Този образ включва категоричен отказ от приемане на бежанци и от всякакъв диалог по темата.

Заглавна снимка: Ангела Меркел и Виктор Орбан на конгреса на ЕНП в Мадрид през 2015 г. Източник: wikimedia