Микродозирането и някои макротеми, свързани с него

През последните няколко години в западната преса се нароиха като гъби статии за микродозирането – нова пресечна точка между наркопазара и лъскавия свят на уелнес индустрията. Към това се добавя и все по-честото отразяване на терапевтичните свойства на халюциногените и психеделиците в документални и художествени филми и сериали. Практиката явно набира популярност извън обичайните субкултури, които редовно използват нелегални субстанции.

Терминът „микродозиране“ влиза в по-широка употреба през 2011 г. с книгата „Пътеводител на психеделичния откривател“ (The Psychedelic Explorer's Guide) на Джеймс Фадиман, която подробно описва ползите и принципите на практиката и събира личните разкази на малка група хора, експериментиращи с микродозиране и доволни от ефекта му – подобрено настроение, енергия, концентрация, отношения с близките. През 2015 г. списание Rolling Stone отразява нарастващата тенденция и цитира Фадиман, който описва микродозирането като все по-популярен феномен сред програмистите в Силициевата долина.

Какво е микродозиране?

Това е редовен прием с терапевтична цел на много малки количества халюциногени – най-често класически психеделици, като псилоцибин (активна съставка на магическите гъби), LSD¹ или DMT² (активна съставка в аяуаската³), но също кетамин⁴ или психоактивни канабиноиди⁵. Става дума за психотропни вещества, които иначе се приемат в по-големи количества с цел цялостна промяна на действието на сетивата и временно отдалечаване от твърдата почва на реалността.

Микродозирането обаче цели ефектът на веществото да остане под халюциногенния праг – тоест да не предизвика халюцинации и да не повлияе силно на сетивата, но все пак да подейства на рецепторите за серотонин в мозъка, които са важна част от системата за регулация на човешкото тяло. Докато един стандартен гъбен „трип“ е резултат от консумацията на около 35 мг псилоцибин (съдържанието на около 3 г сушени халюциногенни гъби), средната микродоза е около 1–2 мг.

Има и междинна степен: дозата около 10 мг шеговито се нарича „музеен трип“, защото е достатъчно силна, за да предизвика лека версия на желаните сетивни халюцинации, но все пак позволява на пациента да общува със заобикалящия го свят – например да се разходи из най-близкия музей, – без да се набива на очи със странното си поведение. А при по-големи дози халюциногените могат да доведат и до т.нар. смърт на егото – мистично преживяване, в което пациентът психонавт губи усещане за границите на собствената си личност и вместо това се приобщава към нещо по-голямо и често непонятно за трезвеното съзнание.

Макро- или микротерапевтичен потенциал?

За да разберем новата мода на микродозирането, трябва първо да разгледаме терапевтичния потенциал на макродозирането – с други думи, ползите от старомодния халюциногенен трип. С възобновяването на клиничните изследвания на вещества като псилоцибина и LSD, които зачестяват през последното десетилетие, се появиха и обещаващи резултати в лечението на депресия и тревожност (включително при пациенти в последен стадий на нелечими заболявания), посттравматичен стрес, зависимост от пристрастяващи вещества (включително алкохол и никотин), мигрени и клъстерно главоболие, а също така станаха ясни потенциалните ползи от активните вещества на халюциногените върху невровъзпалителни процеси в тялото.

Част от проучванията са резултат от примирието на този фронт във войната срещу наркотиците в САЩ. Съвременните изследвания стъпват върху основите на проучвания от 50-те и 60-те години, които тогава биват прекъснати от реакционната политика на президента Ричард Никсън срещу антивоенната контракултура и движенията за граждански права.

Преразказани на ненаучен език, изследванията показват, че една обикновена (тоест халюциногенна) доза псилоцибин или LSD води до трайното създаване на нови невронни връзки в мозъка и увеличава неговата невропластичност. Изображения на мозъчната дейност по време на халюциногенен трип, получени от ядрено-магнитен резонанс, показват, че се потиска дейността на т.нар. мрежа за пасивен режим на работа на мозъка (default mode network). Това са свързани области в мозъка, които са активни, когато човек не е съсредоточен върху задача от външния свят, и чиято дейност също се активира при мисли за себе си, за други хора, за собственото минало и бъдеще.

Същевременно под влияние на халюциногените се наблюдава и активност между центрове на мозъка, които обикновено не си общуват. Способността на мозъка да филтрира и ограничава входящата информация от сетивата намалява, затова цветовете са по-ярки, очертанията на предметите – по-размити, звуците – по-силни и живи. Намалява и способността това преживяване да се интерпретира спрямо привичните мисли и схеми на индивидуалната психика. Терапевтичният ефект остава дълго след приключването на самия трип и се описва като облекчаване на обичайните тревожни или потискащи мисли, намалено желание за консумация на пристрастяващи вещества и възобновен интерес към външния свят.

Теорията зад микродозирането е, че тези ефекти на халюциногените – невропластичност, възможност за превъзмогване на тежки психически и емоционални състояния – се активират и при приема на много малки количества от същото вещество. Микродозите трябва да са достатъчно малки, за да не влияят силно на сетивата, но все пак да могат да въздействат на рецепторите за серотонин в мозъка и на мозъчната дейност. Микродозата, разбира се, не води до внушителни промени в психиката след еднократен прием. Целта ѝ е дългосрочно да подпомогне психическото здраве на пациента, като е добре да се комбинира и с други терапевтични практики.

Официалните клинични изследвания на ефекта от микродозирането засега не са толкова еднозначни, колкото тези за стандартните дози халюциногени. Проведените досега проучвания са малко на брой и не отчитат особено силен ефект. Методиката им обаче не съответства на начина, по който повечето доброволци подхождат към микродозирането – разглеждат се ефектите от няколко на брой малки дози в сляпо проучване, а не от редовен дългосрочен прием.

За сметка на това анкети, съставени от университетски изследователи и проведени сред посетителите на интернет форуми за микродозиране, показват, че практиката има редица положителни ефекти върху психическото здраве, енергия и общо благосъстояние и че тези ефекти са трайни при дългосрочен прием. И все пак популярността на микродозирането усложнява обективното му научно изследване – все повече хора попадат на информация за тази практика и подхождат към нея с огромни очаквания, което създава т.нар. позитивно пристрастие и може би влияе на описаните ефекти.

Важен елемент и от макродозирането, и от микродозирането с терапевтична цел са съпътстващите техники за интеграция на преживяването. При макродозирането в медицински контекст лекарите и терапевтите провеждат разговори с пациента преди, след и по време на лечението, като му помагат да осмисли своя лечебен трип.

При микродозирането се препоръчва комбинация с разговорна терапия, медитация или дихателни упражнения, водене на дневник или други техники за ума и тялото, които да помогнат на пациента да забележи промените в психическото си състояние и да насочи съзнанието си в желаната посока. Микродозирането е помощно средство и част от комплекс терапевтични дейности, които се подпомагат от свойствата на халюциногените да повишават невропластичността на мозъка. Ако не се комбинира със съзнателни промени в поведението, пациентът няма да извлече максималния ефект. Често микродозата се приема като алтернатива на класическите антидепресанти, в сравнение с които има предимството да е с по-гъвкав метод на прием – не е нужно да се взема всеки ден и не е известно рязкото спиране да води до неприятни странични ефекти.

Колко често се взема микродозата?

Всеки лекар следва да намери схема според нуждите и предпочитанията на пациента си. Експертът миколог Пол Стаметс (участник в епизода, посветен на псилоцибина в сериала на Netflix „Пътуване до дълбините на ума“) препоръчва микродозата да се взема четири поредни дни, последвани от три дни почивка.

Джеймс Фадиман препоръчва редуване на един ден микродозиране с два дни почивка – в първия се усеща остатъчното „сияние“ на дозата, а във втория пациентът се връща на базовата си линия, което му помага да оцени и осмисли ефекта от веществото. Той съветва също така да се прави и почивка от няколко седмици на всеки няколко месеца.

Като всяка друга терапия в сферата на психическото здраве, микродоза от халюциноген може да се използва за различни проблеми и има различен ефект за всеки пациент. Хора, страдащи от депресия, споделят, че са си възвърнали способността и интереса да общуват с близките си и да бъдат активни във всекидневието си; други – с тревожност или обсесивно-компулсивно разстройство – се чувстват по-спокойни и по-облекчени от бремето на нежеланите мисли; трети успяват да намалят симптомите на посттравматичен стрес или честотата на мигрените. Някои пациенти пробват микродозиране с различни вещества и усещат различни ефекти.

Какви са рисковете?

Известните рискове от микродозирането са сравнително малко. Халюциногените не водят до пристрастяване. Една стандартна доза LSD или магически гъби временно повишава толерантността на тялото към активните им съставки, поради което е почти невъзможно да се правят множество силни трипове в кратък интервал от време. При микродозирането това не е фактор, защото става дума за много малко количество активно вещество.

Стандартните дози халюциногени носят известен риск – възможно е трипът да събуди негативни спомени от миналото и да се превърне в трудно изживяване, но с предварителна подготовка и правилната нагласа това може да доведе и до превъзмогване на въпросната травма и дълготрайно облекчение от лошия спомен. (Затова и изследванията показват огромния потенциал на халюциногените за лечение на посттравматичен стрес.)

Най-голям е рискът за пациенти с биполярно разстройство или шизофрения, или за хора с генетична обремененост с тези разстройства. При тях една голяма доза халюциногени може да отключи епизод на мания или психоза. Хората, които приемат лекарства, действащи на рецепторите за серотонин, като например повечето видове антидепресанти, също не бива да експериментират.

Съществува потенциален риск за сърдечното здраве. Халюциногените се свързват с рецептори, които освен в мозъка са налични и в сърдечните клапи. На теория е възможно редовното приемане на малки дози с времето да доведе до заболявания на сърдечните клапи – този риск е доказан и при някои лекарства за епилепсия, паркинсон, наднормено тегло, които влияят на същите рецептори.

Хак за креативност

Статиите за микродозиране често го рекламират като хак за продуктивност и креативност, което е признак на съвременната тенденция всяко вещество, влияещо на мозъка или психическото здраве, да се разглежда и като допълнително гориво за работното място. Неслучайно популяризирането на микродозирането се свързва със Силициевата долина – място, където дългото работно време е въпрос на чест и всички ресурси на служителите се превръщат в ресурси на самата компания. Мерната единица за психическото и емоционалното здраве на човека е умението му да се отдаде пълноценно на работното си място.

Микродозирането често се обсъжда в интернет форуми, чиято цел е постигането на т.нар. състояние на „поток“ (оптимална концентрация, енергия и креативност) по време на работа чрез редица съставки и практики: модни диети (периодично гладуване, палео или кето), хранителни добавки (от гъбен, растителен или животински произход), дизайнерски дроги (функционални аналози на забранени вещества, които обаче не попадат в официалните черни списъци на законодателството, защото имат различна молекулярна структура), обезболяващи, стимуланти, специални физически тренировки, медитация или дихателни упражнения (например на Вим Хоф). Всъщност повишената продуктивност и креативност, които се свързват с микродозирането, са вторичен ефект от облекчаването на умората, депресията или тревогата, често предизвикани или влошени от стреса в работната среда.

Условията за навлизането на микродозирането в световния културен цайтгайст са до известна степен продукт на внушителните неравенства в американското общество. От една страна, се създава търсене и легитимност за тези практики от либералната (поне по отношение на употребата на наркотици) култура на Силициевата долина и Холивуд, където продуктивността и креативността се култивират под високо налягане.

Под върха на този елитен айсберг, който отразяват медиите, обаче се крие мнозинство от съвсем обикновени хора, търсещи лечение за пристрастявания, депресия, мигрена, посттравматичен стрес (широко разпространен сред военнослужещите). Липсата на достъпно и качествено здравеопазване, особено в сферата на психическото здраве, и вездесъщият достъп до информационни мрежи, които рекламират ползите от микродозирането или обясняват къде да купиш или как да отгледаш магически гъби, допринасят за популярността на метода.

Всичко е на един клик разстояние

Един от порталите към света на микродозирането е популярният мегафорум Reddit. Търсачката му позволява на потребител, който страда от депресия и още не е намерил ефективно лечение, да прескача от форум на форум и да разглежда безброй теми с лични истории за всякакви видове антидепресанти, терапевтични модалности, хранителни добавки, фитнес режими, видове медитация, подкасти, религиозни практики, диети и житейски философии. И насред този поток от информация да попадне на тема, в която анонимен непознат споделя, че е намерил „лекарство“ без особени странични ефекти – редовна микродоза LSD или псилоцибин. А в отговор на въпроса „Ами откъде да намеря гъби?“ веднага ще му кажат, директно или завоалирано, че в определени форуми всичко е описано изключително подробно, че е лесно да започнеш и определено си заслужава, че все повече учени споделят това мнение.

След това всичко е на един клик разстояние. В Reddit може да попаднеш сред т.нар. психонавти, които редовно вземат високи дози халюциногени в търсене на мистични и религиозни преживявания, а после сравняват портрети на съществата, с които са общували в космическото пространството на своя трип. Може да намериш един от многото форуми за микология, където ентусиасти отглеждат всякакви видове гъби в домашни условия или в специални градини, или да влезеш в лабораторен форум, който описва процеса на добиване на DMT.

Може да прелистиш виртуален справочник за бактериите и плесените, които саботират домашно отглежданите гъби (модераторите са специалисти по химия и биология, които не позволяват на аматьорите да дават категоричен отговор на чужди въпроси). И разбира се, може да попаднеш в огромния форум, посветен на микродозирането, който е любопитна смес от сериозни изследвания, проведени в престижни университети и публикувани във водещи научни списания, и личните истории на безброй анонимни опитни зайчета. Компанията, която се е събрала там, е привлякла вниманието и на научната общност, набираща доброволци за анкети и проучвания сред потребителите.

Същата информация е подробно описана в много YouTube канали, които нагледно показват всяка стъпка в процеса на отглеждане на магически гъби или приготвяне на микродози псилоцибин или LSD. Създателите носят ръкавици, когато ръцете им са в кадър, и прикриват гласовете си чрез филтри, но основно разчитат на факта, че халюциногените не са приоритет в борбата срещу наркотиците и че клиповете им са капка в огромния океан от интернет съдържание, което е на ръба на закона.

На ръба на закона и извън интернет

Друг фактор за популярността на тези вещества и практики е законовият статус на халюциногените. В Нидерландия халюциногенните гъби не са легални, но е оставена отворена вратичка в закона за друг ефективен продукт – халюциногенните трюфели, които растат под земята и съответно не влизат в забранената надземна категория. Трюфелите са с по-ниско съдържание на активната съставка псилоцибин в сравнение с най-разпространените видове магически гъби, затова и в повечето сайтове с информация за микро- и макродозиране се уточняват препоръчителните количества за консумация според вида гъба или трюфел.

Заради тази особеност на нидерландското законодателство любопитни потребители и пациенти на територията на Европейския съюз лесно могат да кликнат върху една от многото реклами в социалните мрежи, да поръчат специално подготвен блистер за микродозиране (трюфелите са разделени на дневни дози) и да се надяват, че митницата няма да разгледа поръчката им.

Легализирането на канабиса в голяма част от САЩ се превърна в златна мина за инвеститорите. Резултатите на фондовия пазар наклоняват везните в полза на предстоящото легализиране на федерално равнище. Същото по всяка вероятност предстои да стане и с халюциногените. Акциите на компании, активно участващи в клинични изследвания на халюциногенни терапии, се считат за обещаваща инвестиция в сектор, който тепърва ще се разрасне.

Щатът Орегон вече декриминализира психоактивните гъби. В Канада законът позволява на лекари да кандидатстват за разрешение за псилоцибинова терапия за пациентите си. Провинция Албърта наскоро изцяло узакони халюциногенната терапия, а безброй онлайн магазини продават магически гъби без притеснение. В Ямайка, където халюциногенните гъби никога не са били забранявани, има специални туристически центрове за псилоцибинна терапия, като държавата цели да привлече инвеститори за развиващата се халюциногенна индустрия.

Често се говори за халюциногените като за утопични лекарства, които облекчават всеобщата депресия, апатия и изолация в съвременното общество. Халюциногените обаче попадат и в ръцете на учени и компании, които искат да извлекат основно печалба от техния потенциал, както и в сферите на интерес на влиятелни личности, чиито политически нагласи са противоположни на утопичната хипарска егалитарност. Милиардерът Питър Тийл – съосновател на PayPal, първи външен инвеститор във Facebook, член на Републиканската партия и привърженик на националконсерватизма, също залага на бъдещето на психеделичното лечение и инвестира в тази сфера. А фактор за популяризирането на практиката са и инфлуенсъри и медийни звезди като Джордан Питърсън и Джо Роугън.

Онлайн общностите, които организират и споделят информация за отглеждането на магически гъби и употребата на халюциногени, донякъде контрират тези тенденции. Дори и някоя компания да изобрети лекарство с активна съставка мескалин или псилоцибин и да се опита да го присвои под своята търговска марка, никой не може да патентова гъбите, които се срещат из целия свят.