Стоя на моста
Наведена към реката и гледам
Как заобикаля камъните
Как се пени над тях
Как влачи боклуци
Как се чисти

Къде отиваш река
Защо бързаш
Нали знаеш
Ще стигнеш долу
Ще стигнеш в ниското
Ще се успокоиш над наносите
И там ще се образува вирът

В който децата ще плуват през лятната ваканция
А ние ще гледаме от брега веселите им игри
Разплисканата вода
Като родители на детска площадка
Без да можем да предотвратим
Поредната битка
Очаквания плач раните
Нанесени от брат на брата
Кръвта от която
Водата е вече червена

Някой нагълтал вода
Някой се дави
А никой не реагира

Силвия Чолева


Силвия Чолева (р. 1959, София) е писателка, издателка и журналистка. Авторка е на шест стихосбирки, сред които „Детето на глухонемите“ (1993), „Картички“ и „Писма“ (2007) и „От небето до земята“ (2015); две книги с фрагменти – „Отиване Връщане“ (1997) и „Зими и лета“ (2001); романa „Зелено и златно“ (2010) и книгата с разкази „Гошко“ (2013). Има поставена една пиеса – „Ела, легни върху мен“, и три радиопиеси, излъчени по БНР. През 2012 г. заедно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски основава Издателство за поезия ДА.


Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни