Може и да е по-лесно. Или как държавата да не пречи на бизнеса

Всекидневно чуваме обещания от институции и политици, че ей сега ще решат проблемите на хората и в частност – на бизнеса. Но какво означава „бизнес“? Вероятно в съзнанието на много от нас и днес изплуват картини от 90-те – мастити бизнесмени с луксозни черни автомобили, нагло поведение, тесни връзки с властта, монополно положение и фактическа непреодолимост в „борбата“ за обществени поръчки. Днес, за щастие, няма да си говорим за тях, защото имаме смелостта да смятаме, че са в миналото. Но ни се иска да започнем да говорим малко повече за съвременния български бизнес – какво става с него и защо.

В серия от материали ще опитаме да очертаем предизвикателствата пред модерните бизнеси, които развиват иновативни продукти с висока добавена стойност, разчитайки на собствените си конкурентни предимства, интелект и усилия. Ще поговорим за трудностите, създавани от самата среда и свързани най-вече с архаичното законодателство, твърде консервативните регулации и завладените институции.

Материалите от поредицата ще разделим в три направления, които синтезират най-значителните въпроси за предприемачите: административните бариери и нуждата да се улесни правенето на бизнес, достъпа до капитал и достъпа до подготвени кадри.

Днес ще се опитаме да влезем малко по-дълбоко в дебрите на административния лабиринт, пред чийто вход застава всеки достатъчно смел да започне и да поддържа бизнес в България. За да разберем в дълбочина проблемите на модерните предприемачи, се допитахме до екипа на BESCO – Българската предприемаческа асоциация. Нейна основна мисия е да повиши стандарта на живот в България, като трансформира икономическия модел към индустрии и иновации с висока добавена стойност и подобри предприемаческата среда и условията за правене на бизнес.

Според Недялко Дервенков, изпълнителен директор на асоциацията, въпросът, предхождащ проблемите на бизнеса, е свързан с това как реално се правят промените в България. И по-важно – защо стават толкова бавно? През призмата на дългогодишния си опит той може да посочи някои от недостатъците на държавната администрация: служителите не са добре платени, използват се за контролиран вот, администрацията се раздува като брой, вместо да се повиши качеството ѝ, а вътрешноведомствените назначения на старши експерти и директори, пряко въвлечени в практическото разработване на реформи, често са с политически характер. Това означава, че тяхната роля, функции и дневен ред са предопределени, което ги прави слепи за нуждите на предприемачите.

Царят дава, пъдарят не дава

От практиката си Дервенков съди, че хората на високо политическо ниво (например министри и депутати) са склонни да реагират на сигналите от бизнеса и да се ангажират с прокарването на конкретни политики за развитието на предприемаческата среда. Усложненията според него идват от увереността на съответните министри, че под тях се разработват реформи, без обаче да имат реален надзор над процесите и над директорите на дирекции и експертите, които трябва да ги осъществяват. Той описва тази разкъсаност като „голямата бездна на всяка една инициатива в България“.

Всички знаем, че администрацията не може да бъде съвършена. Въпреки това Недялко Дервенков вижда промяната в България като двупосочен процес – отвън навътре, когато гражданското общество и съвестните предприемачи и бизнеси изискват институциите да вършат качествено работата си, и отвътре навън – чрез преструктуриране на административния апарат. Едно от възможните решения е по-високи заплати за по-малко хора и дигитализация на оперативните процеси в администрацията.

Напоследък започнаха да се виждат промени, които биха могли да задвижат малко повече предприемаческото колело, и то не защото ще му дадат начална скорост, а защото ще премахнат част от препятствията по пътя, които му пречат да се засили. С други думи, истински конкурентоспособният бизнес няма нужда да го „бута“ държавата, а да не му пречи с цялата си административна тежест. Промените, които предстои да видим в действие съвсем скоро, са плод на дългогодишните усилия на бизнеса да насочи погледа на държавния апарат в правилната посока.

Какво се промени?

Под една или друга форма всички сме се сблъсквали с тромавата държавна администрация. Преди да стигнат до нея обаче, бизнесите срещат ограничения при самото си зачеване. Главната причина е, че двете най-разпространени юридически форми на сдружаване – ООД и АД, не отговарят на съвременните нужди на стартиращите предприемачи и техните служители в една изключително динамична и конкурентна среда, където качеството на кадрите е ключова ценност, а работодателите изпитват трудности да предложат достатъчно привлекателни стимули да ги задържат дългосрочно.

Освен по оста работодател – служител, трудности има и при договарянето на условия между съдружниците/акционерите, както и в отношенията между тях и инвеститорите. Например акционерното дружество много често е неприложимо за стартъпите поради изискването за минимален капитал от 50 000 лв., макар и да е по-удобно при дяловото разпределение. Дружеството с ограничена отговорност пък не позволява търгуването на финансови инструменти за набиране на средства и опции за стимулиране на служителите чрез предоставяне на дялове.

В опит да се справи с тези недостатъци през юли 2023 г. Народното събрание прие на второ четене една от най-дръзките промени в Търговския закон за последните десетилетия – създаването на чисто нова форма на сдружаване, наречена „дружество с променлив капитал“ (ДПК). Идеята зад ДПК е да улесни бизнесите в тяхната ранна форма на развитие, като съчетае положителните страни на ООД и АД.

Дружеството може да се регистрира дигитално, за отрицателно време и с капитал от няколко стотинки, който не трябва да бъде вписан в Търговския регистър. Откриването на първоначална набирателна сметка също няма да бъде необходимо. Същевременно ДПК предоставя много голяма гъвкавост на управление и свобода на договаряне между съдружниците, подобно на ООД, и лесно прехвърляне на дялове и боравене с финансови инструменти, подобно на АД.

Новото дружество улеснява издаването на опции/дялове на служителите – (например чрез сключване на вестинг договори¹), което до този момент не беше изрично регулирано от закона. Това е от значение за по-лесното и прозрачно стимулиране на ключови служители чрез предоставяне на дялове от компанията, в която работят. Идеята е да се чувстват пряко ангажирани с развитието на организацията и да припознават за свои целите и каузите ѝ, като се мотивират от факта, че успехът зависи от тях самите, а това ще им гарантира финансови стимули в бъдеще под формата на дялове или акции. С други думи, разпределянето на дялове към служителите ги кара да се абстрахират от мисълта да работят единствено за месечното си възнаграждение, което би могло да бъде предпоставка за некачествена работа и ниска производителност на труда.

Собствениците на компании и потенциалните инвеститори също са по-защитени чрез възможностите за сключване на конвертируем заем (кешово инвестиране с опция за изплащане на заема под формата на акции/дялове в бъдеще), tag-along – drag-along² клаузи, които регулират отношенията между мажоритарните и миноритарните собственици при продажба на дялове и т.н. (Повече подробности за ДПК ще откриете тук и тук.) Дали промените в Търговския закон ще се окажат успешни, предстои да разберем. Топката е в Агенцията по вписванията, която носи отговорност за надграждането на електронната система на Търговския регистър, за да позволи регистрацията на ДПК, което се очаква да стане най-рано през следващата година.

ДДС – данък добавен стрес

Друг дългогодишен проблем за малките предприятия и търговците е ниският праг за регистрация по ДДС. Той беше решен частично след вдигането му от 50 000 лв. на 100 000 лв. от началото на 2023 г. Макар че дава глътка въздух на малките предприятия, тази граница остава твърде ниска и продължава да затруднява засегнатите бизнеси.

От една страна, ниският праг създава административна тежест, свързана с нуждата от счетоводни услуги, издаване и съхранение на фактури, зависимост от институционални срокове и т.н. От друга, разходите за счетоводство и загубата на средства от разликата между внесеното и полученото обратно ДДС (в комбинация с регулярните фирмени разходи за наем, заплати, осигуровки и т.н.) често изяждат такава част от средната годишна печалба на компаниите с оборот около установения праг, че съществуването им губи икономически смисъл. Това пък логично ги принуждава да останат поне частично в сивия сектор, за да избегнат регистрация по ДДС, което означава и по-ниски нива на внесен данък печалба. Добро решение в случая би било вдигане на прага до максимално разрешения от Европейската комисия – 166 000 лв.

Една дума: ди-ги-та-ли-за-ци-я

Важен за облекчаване на тромавата администрация е и цялостният процес на дигитализация, в който България изостава значително от останалите европейски държави. Стъпка в тази насока беше направена в края на септември, когато депутатите приеха на второ четене промените в Кодекса на труда, с които хартиената трудова книжка остава в историята и се дигитализира под формата на единен електронен трудов запис към регистъра на НАП.

Промените гарантират правата на служителите, които изпитват трудности при пенсиониране заради изгубена или унищожена трудова книжка, и редуцират щетите при липса на подписи и печати. Други ползи включват улеснената обработка на данни, свързани с трудовия и осигурителния стаж на служители и работодатели, гарантиране на прозрачност и предпазване от злоупотреби. Работодателите са задължени да оформят и върнат трудовите книжки на своите служители до 1 юни 2026 г. Следваща голяма стъпка напред в тази посока би била дигитализацията на счетоводните архиви – проблем, с който всеки бизнес се сблъсква.

През май тази година пък правителството призна разработената от Evrotrust Technologies дигитална схема Evrotrust eID за национален електронен идентификатор. Тя стана валидна след одобрение от Европейската комисия съгласно съответния регламент, който задължава всяка държава членка да развие и информира Комисията за създаването на такава схема.

Ползите са и за гражданите, и за бизнеса, тъй като физически и юридически лица вече имат осигурен дигитален достъп до всякакъв вид обществени услуги в ЕС. Освен това българските предприемачи ще имат по-добра възможност да развият бизнеса си в чужбина, защото могат да предоставят на чуждестранните си клиенти електронни услуги, покриващи целия спектър на бизнес процесите, вкл. проверка на самоличност, сключване на договори и др.

Въпреки всичко процесите по дигитализация изостават, а много пречки пред бизнеса остават нерешени. За тях ще продължим да си говорим и в следващите материали.

От ключово значение за икономиката през идните години ще бъде скоростта, с която се провеждат реформите за подобряване на предприемаческата среда. А това в най-голяма степен зависи от преструктурирането на държавната администрация, от нейното дигитализиране и компресиране – така че да заработи правилно и в полза на всички.