Мюнхен без гид

Горещо лято в Бавария. Всички отиват на юг, ние – на север. Заслужаваше си. Споделям някои свои погледи от прочутата баварска столица без търсене на кадри от пощенски картички, без обработка. Просто щраквания, минавайки по улицата, допускайки, че обектът на снимка може и да бях аз. Красотата в детайли, които обичайно подминаваш заради затъпените си възприятия от туристическите впечатления.

Необичайната симбиоза между чуждо и местно, предизвикана от толерантността и принудената гостоприемност на местния човек. Съжителството между традиция и модерност, белязано от допълване, а не от противопоставяне.

През очите на българина Мюнхен е вечният блян, еманацията на благосъстоянието на Западна Германия, а същевременно в мечтите на българските изселници тук блянът и вечното копнение е към България. Раздвоение в мечтите, в смислите на битието. Без съмнение, градът е бил и е добро и спокойно място за изживяване на тази тъга и копнеж. Голяма част от имигрантския дух е доловима и днес и тя обхваща белезите в атмосферата на града, оставени не само от българи, но и от много други малцинствени групи, приети тук през годините.

Прочутите и красиви бирени градини на Мюнхен жънат богатата реколта на горещото лято. Бирата се лее, киселото зеле върви даже и при рекордни температури, осите кацат и лапат. Учуди ни нарасналата пресметливост и отсъствието на каквато и да е щедрост, която иначе е типична за Бавария. Бирата е поскъпнала, налива се донякъде в халбата, в зависимост от пенливостта, дължаща се на останалото съдържание в бъчвата, а пари се начисляват дори и за кибрит или ползване на тоалетна. Персоналът е неучтив – знае, че недоволството на един клиент няма да повлияе на гарантирания оборот. Въпреки това едно е ясно: няма по-добра бира на този свят.

Английската градина с преминаващата през нея река Изар носи свежест и прохлада през огромна зелена траншея, стигаща до сърцето на града. Там намерихме прохлада и ние. Имахме интересна среща с кучето Макс от България, намерило дом и стопанин в Мюнхен след тежко минало в България, разпознаваемо по неизличимите белези по тялото му. Решихме да не го заговаряме на български, за да не извикваме травматичните му спомени.

Някои неща в Германия, слава богу, не се променят никога. Такива, които възпитават и карат човек да цени и малкото. Подобен пример, който ни зашлеви, беше един от многото малки парцели встрани от пътя, които предлагат сам да си набереш различна селскостопанска продукция, в случая цветя. Стопаните разчитат на добронамереността и съвестта на клиента, поставяйки неохранявана от никого кутия за заплащане, където бяха приготвени даже достатъчен брой малки ножчета за рязане на стръковете.

В последния ден от гостуването ни времето се обърна. От слънчево с температура 35 градуса, на следващия ден стана студено, заваля дъжд и дърветата засипаха алеите с листа. Германия ни изпрати със своето обичайно време, сякаш показвайки ни, че не трябва да забравяме къде сме били.

Снимки: © Чило Попов