Те убиват децата ни. Това не е специална операция. Това е война.

Войната в Украйна има своята история много преди 24 февруари 2022 г., но нахлуването на руската армия в няколко големи украински града започна на тази дата. Денонощен обстрел, разрушени болници и детски градини, загинали деца и цивилни в Киев, Харков, Мариупол. Десетки изпепелени села.

Президентът на Русия Владимир Путин твърди, че „денацифицира“ Украйна и помага за освобождаването ѝ от нацисткото правителство. Нарича това „специална военна операция“. В същото време украинската армия и цивилни мъже се борят за всяка педя земя от градовете си. „Ако сте дошли да ни защитавате от някого, трябва да разбирате, че щом хората с деца на ръце ви казват да се махнете, значи не ви искат. Украйна воюва за свободата си“, казва Алла, която в началото на март пристига в София заедно с 12-годишната си дъщеря.

Преплитаме съдбите на няколко жени от Украйна. Виктория живее в България от няколко години, но се опитва да помогне на пристигащите у нас украински бежанки и техните деца. Алла и нейна приятелка в момента са в София и ще останат до края на войната. Те разказват за ужаса, през който са преминали, и как децата им продължават да живеят в страх. Размишляват за войната и защо според тях тя няма да приключи за седмици. Тъгуват за съпрузите и близките си, които са останали в Украйна. Страхуват се от непознатите държави, в които ще им се наложи да живеят – може би дълго, без пари и работа.

Ако не спрем Русия в Украйна, ще трябва да я спрем по-далеч. На тази война не трябва да се гледа като на „войната в Украйна“, а като на световна война.

С този епизод даваме началото на поредицата „Украйна не е загубена“, посветена на най-новата кървава война в Европа, но през лични истории ще разказваме и за живота на украинските бежанци в България и проблемите, с които те (ще) се сблъскват. Какви са възможностите им да се лекуват у нас, да започнат работа, а децата им – училище, да водят някакъв нормален и спокоен живот далеч от родината? Какво е мястото на българската държава и доброволците за справянето с хуманитарната криза от тази война?

Автор: Николета Атанасова
Участват: Моника Евстатиева, старши продуцент в американското Национално обществено радио (NPR); Тетяна Иванска, журналистка от Киев; украинките Алла, Лена и Виктория, които в момента живеят в София

Превод от украински: Албена Стаменова
Превод от руски: Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев, Украйна
Музика: Националният химн на Украйна – „Ще не вмерла Українa“ (инструментал)
Заглавна снимка: Светлана Йорданова, която изработва брошките „Мир“ в подкрепа на пострадалите от конфликта в Украйна

Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.

Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни