Войната се усеща навсякъде, дори и в градовете, където не падат ракети. Но в Киев почти всички сгради около моя блок са разрушени. Лицето на Киев се е променило много.

Продължаваме разказа си за войната в Украйна. В него следим историята на Алла, една украинска жена, избягала от бомбардировките в Киев с детето си и с един куфар, оставила зад гърба си своя съпруг, който да брани страната им от руското нашествие. Четири месеца след началото на войната Алла се завръща в Украйна, а причините за това нейно решение са лични. Разказът ѝ оттам разкрива много повече от ужаса на разрушените градове и погубените човешки съдби. В него се търси бъдещето на Украйна – как ще поправят унищожената инфраструктура на страната, какво ще стане с хилядите безработни, ще могат ли да се отопляват зимата, къде ще учат децата, които са останали с родителите си в Украйна и за които в момента властите подготвят бомбоубежища в мазетата на училищата.

Но кой родител би пуснал детето си на училище, ако има опасност да падат ракети върху него?

Докато с Алла говорим често по телефона, когато има добра връзка с Украйна, в историята ни за тази война навлезе още един герой – Юри. Той е украинец от Мариупол, 19-годишен. Когато войната започва, Юри живее и учи при майка си в Москва и има двойно гражданство. Бяга оттам още в първите дни след нахлуването на руските войски в Украйна. Не само заради военните действия:

Напуснах Москва, защото знаех, че нищо добро вече не ме чака там. Бях на митинга в подкрепа на Навални и видях с очите си как военизираните отряди с палки нападат и бият невинни жени и възрастни хора, как после ги хващат за ръцете и краката и ги вкарват в автобусите затвори.

Юри също попада в „автобус затвор“, държат го там без документи и телефон седем часа. Разказва за методите на действие на т.нар. сътрудници, които следят камерите, скрити из цяла Москва „като в роман на Оруел“, и могат за секунди да арестуват всеки, за когото им се стори, че прави нещо нередно. „Като шпицкоманди са.“

Бабата на Юри е от Мариупол, но е от вярващите на руските медии поддръжници на режима на Владимир Путин и на войната му в Украйна. Какво се случва с нея и с приятелката ѝ, след като отиват в Москва; защо руските приятели на Юри – млади хора, студенти – не смеят да протестират срещу войната в Украйна; какво ще стане с Алла, която напуска Киев със семейството си, за да живеят във Виница, където според нея е по-спокойно – слушайте в четвъртия епизод „Завръщане“ на поредицата „Украйна не е загубена“.

Автор: Николета Атанасова
Участват: Алла и Юри, избягали от войната в Украйна и от режима на Владимир Путин в Русия

Превод от руски: Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев, Украйна
Звукови среди: Николета Атанасова
Музика: Националният химн на Украйна – „Ще не вмерла Українa“ (инструментал); мелодии от улични музиканти
Заглавна снимка: Светлана Йорданова, която изработва брошките „Мир“ в подкрепа на пострадалите от конфликта в Украйна

Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.

Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни