На 22 юни 2019 г. във Facebook е създадена група, наречена Spend your summer in Georgia („Прекарайте лятото си в Грузия“). Пет дни по-късно броят на членовете ѝ вече е над 200 000, а на публикациите – над 2500. На пръв поглед групата напълно отговаря на името си – хора от цял свят споделят впечатления от времето, което са прекарали в бившата съветска република.

Причините тази група да бъде създадена точно в този момент и да привлича такова внимание обаче не са случайни – от 20 юни всяка вечер гражданите на Грузия изпълват централния булевард „Руставели“ в столицата Тбилиси, настоявайки за оставките на министъра на вътрешните работи Гиорги Гакхариа, председателя на парламента Иракли Кобакхидзе и премиера Мамука Бахтадзе, както и за ограничаване на влиянието на Русия върху политиката на страната.

„Това, което руското МВнР нарича „малка група радикали“, е нарастваща маса от демонстранти, протестиращи срещу руската окупация и посещението на руските депутати в Тбилиси […].“

Катализатор на протестите стана посещението на руската делегация на Междупарламентарната асамблея по православие в грузинската столица, водена от Сергей Гаврилов – член на Държавната дума (парламента на Русия) и на Комунистическата партия, който произнесе реч на руски език от мястото на председателя на грузинския парламент. Именно това негово действие провокира остра реакция както от страна на опозицията в парламента, заклеймена от Москва като „грузинските радикални политически сили“, така и от страна на гражданското общество.

Председателят на парламента Иракли Кобакхидзе вече подаде оставка, а управляващата партия „Грузинска мечта“ удовлетвори и друго искане на протестиращите – предстоящите догодина избори в страната ще се проведат изцяло по пропорционална система, а не по смесена, както бе досега (половината от 150-те депутати да се избират пропорционално, а останалите – мажоритарно по избирателни области).

„Повече от едно поколение се обединява в името на свободата на Тбилиси. #RussiaisOccupant!“

Грузинското правителство трябва да се извини за това, че допусна в парламента Гаврилов и водената от него делегация, знаейки каква ще бъде реакцията, смята Егор Куроптев – ръководител на грузинския офис на продемократичната организация „Свободная Россия“. Куроптев списва блог в популярния руски новинарски сайт „Эхо Москвы“ и е водещ на телевизионното политическо токшоу „Пограничная ZONA“, продуцирано от грузинската национална телевизия и предназначено за рускоговорещата аудитория в страната.

„Русия е наш враг и окупатор, а „петата колона“, която управлява, може да бъде по-опасна от откритата агресия“, заяви президентката на Грузия Саломе Зурабишвили на личната си Facebook страница в първата вечер на протестите. На 20 юни хиляди протестиращи се събраха в 19 часа пред парламента в Тбилиси и три часа по-късно се опитаха да проникнат в сградата, но бяха отблъснати от силите на реда с гумени куршуми и сълзотворен газ. Около 240 души, в т.ч. полицаи и журналисти, са пострадали в тази първа вечер на протести, което и предизвика исканията за оставка на вътрешния министър на страната. Над 300 са били задържаните, от които само трима не са освободени седмица след сблъсъците.

„Полицията в Тбилиси без предупреждение изстреля гумени куршуми и използва сълзотворен газ срещу хиляди мирно протестиращи граждани пред грузинския парламент вчера. @hrw призовава за разследване.“

Ден по-късно правозащитната организация Human Rights Watch излезе с публикация по темата, настоявайки за разследване на използваните непропорционални мерки от страна на полицията. Позицията на Министерството на вътрешните работи на Грузия е, че „демонстрантите са отишли отвъд основните човешки права, като право на свобода на изразяване и право на сдружаване, стигайки до насилие“, тъй като „въпреки призивите на Министерството те многократно са се опитали да проникнат в сградата на парламента“.

Впоследствие за организирането на въпросните насилствени действия на протестиращите главната прокуратура поиска сваляне на имунитета на депутата от опозиционното Единно национално движение Ника Мелия, което само засили реакцията на демонстрантите. Въпреки това отнемането на имунитета на Мелия, който е бил задържан заради участие в антиправителствени протести и през 2018 г., вече е факт (едва вторият такъв случай в историята на независима Грузия) и той може да получи присъда от 6 до 9 години лишаване от свобода.

„Полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращите без предупреждение. Там има и деца, буквално. Отвратително.“

В протестите се включи и предишният президент на Грузия Гиорги Маргвелашвили, заемал поста в периода от 2013 до 2018 г. „Истината и силата са тук… Налице е искрено желание за светло бъдеще на Грузия“, каза Маргвелашвили, който освен като политик е известен и като интелектуалец и бивш ректор на Грузинския институт по обществени въпроси.

Именно с встъпването му в длъжност приключи осемгодишната доминация на Единното национално движение в грузинския парламент и влезе в сила конституционната реформа, с която значително се увеличават правомощията на президентската институция за сметка на тези на министър-председателя и парламента. Въпреки че бе излъчен от коалицията „Грузинска мечта“ на тогавашния премиер Бидзина Иванишвили, при избирането му за президент Маргвелашвили обеща да следва политиката на интеграция в НАТО и в Европейския съюз, възприета от предишния президент Михаил Саакашвили и Единното национално движение.

В същото време Маргвелашвили се ангажира със „сваляне на напрежението“ в отношенията с Москва, обтегнати след петдневната война през 2008 г. за контрол върху грузинската сепаратистка област Южна Осетия, след която Русия призна Южна Осетия и Абхазия за независими. Този акт, последван от усетената и у нас газова криза, според политолога Огнян Минчев трябва да се разглежда като „радикалния инструмент, чрез който Кремъл осакати грузинската държавност и временно отложи процеса на присъединяване на Тбилиси към институциите на Запада“.

Карта: Wikimedia

#RussiaIsOccupant („Русия е окупатор“) и #StopOccupation („Спрете окупацията“) са два от най-използваните хаштагове в Twitter във връзка с протестите в Тбилиси, което, наред с горенето на снимки на Путин от демонстрантите, идва да покаже, че протестите в столицата са насочени както срещу правителството на Бахтадзе, така и срещу руската намеса в политиката на страната.

Реакцията от Москва не закъсня. Въпреки че е страна по Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, Русия наложи временна забрана за полетите от и до Грузия, която влиза в сила от 8 юли 2019 г., както и рестрикции върху вноса на грузинско вино. Руските граждани са съветвани от руските власти да не предприемат пътувания в Грузия, тъй като „никой не може да гарантира сигурността им“, „някои туристи са станали жертви на нападение“, а трябва да имат предвид и „риска да бъдат убити“.

Това са само част от примерите за дезинформация чрез обществените медии в Русия, целящи ограничаване на туристическия поток към Грузия. Страната посреща близо 9 млн. туристи годишно, най-голям дял от които (около 1,4 млн.) са руснаци.

https://twitter.com/jetpack/status/1142135136391172096

„На протеста в Тбилиси тази вечер има повече хора от вчера. Всичко е много мирно досега.“

Третото тримесечие на 2018-та бе първото с регистриран бюджетен излишък в Грузия от 1995 г. насам, което се свързва с влязлото в сила през 2016 г. Споразумение за асоцииране ЕС–Грузия и подписаното през същата година споразумение с Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). „Прекарайте лятото си в Грузия“ е опит за противодействие именно на негативния за туризма ефект от руската пропаганда, а в тези свои усилия грузинците получават подкрепа и от руски граждани, които използват социалните медии, за да опровергават внушенията за русофобски настроения в бившата съветска република.

Една умерена и синтезирана до няколко туита версия за случващото се в Грузия и възможните причини за ескалацията на напрежението дава Томас де Ваал – старши сътрудник в Carnegie Europe с фокус върху Източна Европа и Кавказкия регион. Според него на Грузия ѝ липсва лидерство, тъй като „никоя от големите фигури – Иванишвили, президентката Зурабишвили, Миша (Михаил Саакашвили, б.р.) – не говори от името на целия народ“. Нещо повече, „гневната им реторика води единствено до задълбочаване на разделението“.

Нито той, нито други анализатори обаче не се наемат да прогнозират какво ще се случи занапред. Дори управляващите да изпълнят докрай исканията на протестиращите, това няма да реши проблемите на страната, свързани с отстояването на независимостта ѝ от Русия и поддържането на поетия курс към ЕС.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на „Ал Джазира“

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни