Езикът ни изобилства с думи за т.нар. леки жени. Всеки е чувал пияни мъже да подвикват подобни цинизми по улици и ресторанти или по време на семейни свади. И това минава за напълно редно за балканските ни нрави. Но голяма част от този вулгарен езиков арсенал няма форми за мъжки род. Защото езикът изразява нагласите в мисленето и културните стереотипи, а в сексистко общество като нашето малцина биха порицали мъжкия сексуален нагон и задоволяването му с повече от една жена. Що се отнася до темата за женското либидо, върху нея е наложено мълчаливо табу.

Приема се за нормално жената да бъде обект на желание, но не и субект, който може да изпитва полово влечение.

По тази причина всяко престъпване на границите в масовите представи за почтеност предизвиква неодобрение, одумване, осъждане, в отделни случаи даже стигматизиране на жената.

Неприемлива, особено в по-консервативните среди у нас, е и голотата на човешкото тяло. Само допреди няколко десетилетия нудизмът беше забранен в тоталитарната ни държава. Но дори и три десетилетия след нейния разпад нудисткото движение не се радва на добър прием сред българите, за разлика от северните народи, в които то има столетна история и е част от културата. Спомням си, че през 2018 г. предложението да се обособи специален плаж за нудисти в Бургас предизвика скандал сред общинските съветници и комични спорове, стигнали до гротески.

На фона на това в нечия глава се роди гнусната идея да публикува голи снимки и клипове на едно момиче, позволило на своя бивш приятел да ги направи в момент на интимност. С едничката цел да уязви човек до нея днес, дръзнал да се намеси в столичния женски политически гамбит. Замислиха ли се сценаристите на този най-долнопробен компромат, че влязоха в ролята на инквизитори, които изпращат на кладата на общественото мнение една невинна жена?

Какво друго освен груба форма на насилие върху една жена,

е да пуснеш интимните ѝ снимки без нейно съгласие в порнографски сайт с висока посещаемост? А след това да ги изпратиш на семейството и на приятелите ѝ?

Каква е болката, съчетана със срама от нахлуването с ботуши в най-интимния свят на човека, може да каже само жертвата. Защото приятелката на архитект Борислав Игнатов, кандидата на „Демократична България“ за кмет на София, е жертва в истинския смисъл на думата. На политически нищожества и техните пиари. На масовия лицемерен морал. На „почтените“, които обичат да раздават морални присъди, а често нощем ги спохождат мокри сънища. Тъкмо такива като тях четат и се радват на пасквила, публикуван в електронно издание, приличащо по-скоро на вулгарно изписани стени на клозет.

Чудя се къде са сега противниците на Истанбулската конвенция, които крещяха фалшивите си лозунги за запазване на консервативните ценности на българина? Защо не се измъкнат от топлите постели на съпругите или любовниците си, в които никой не е надигал завивките им, и да кажат ясно и на висок глас:

жертва ли е приятелката на архитект Игнатов?

И щеше ли да си позволи подобен тип отмъщение бившият ѝ приятел, подтикнат от неудовлетворени страсти и демонична мъст, ако знаеше, че съдебното възмездие няма да го подмине? Както и знаят ли колко още подобни случаи на посегателства върху беззащитни жени стоят в полицейските папки, без да бъдат разследвани, а насилниците на жертвите – наказани?

Как тези пазители на традиционните морални устои, воини срещу „джендър идеологията“ и хомофоби биха приели публикуването на снимки на гол мъж в различни сексуални пози? Особено ако той се окаже приятел на жена, която се кандидатира за кмет на столицата? О, това не само не би предизвикало морални укори и осъждане. Напротив, би се харесало на всеки бабаит и дори би качило рейтинга на дамата на сърцето му. А моралистите щяха просто да си замълчат и да подминат случая.

Свикнал да гледа сеири, българинът не се вдигна и да отиде на протест нито пред редакцията на жълтия сайт, изпълнил мократа поръчка, нито пред МВР, нито пред прокуратурата, която отказа да се самосезира за извършеното престъпление срещу личността. Не за да защити приятелката на архитект Борислав Игнатов, не.

А собственото си право на личен живот и на граници, които никой няма право да прекрачва.

Най-вероятно мнозина си мислят, че на тях подобно нещо никога няма да им се случи. Но грешат. В държава, която не гарантира върховенството на закона и в която прокуратурата може да бъде използвана като бухалка, е възможно всеки да стане жертва на рекет, измама или отмъщение. И още по-страшно – на политическа поръчка за отстрел. Особено преди избори.

Не очаквам вътрешният министър и прокуратурата, която предоставя на медиите доказателствени материали от досъдебни производства избирателно, да излязат с официална позиция пред обществото откъде жълтият сайт има снимковия материал, използван за компромата срещу кандидата за столичен кмет. Но не вярвам да има наивници, които биха повярвали на версията, че

някой се е ровил месеци наред из стотиците порнографски сайтове и накрая е открил тъкмо снимките, необходими му за изпълнението на мократа поръчка.

И понеже опасността от мракобесието, което надига глава, е голяма, обществото трябва да се организира и да даде категоричен отпор на подобни жалки опити да го манипулират. Като използва правото си да гласува – най-силното оръжие на демокрацията. В противен случай жалката посредственост, овладяла всички властови ресурси и позиции, ще ни прегазва. Един по един. И ще изгони малкото останали млади хора на тази територия, които не желаят да прегърнат даровете на фасадната демокрация.

Това е същата посредственост, която в годините на тоталитарната държава мачкаше интелигентните, свободомислещите, красивите, непокорните, бунтарите. Само от нас зависи ще ѝ позволим ли да ни натика в миша дупка, която ще представя пред света като рай. Време е за битка. Ако все още са ни останали съпротивителни сили.

Заглавна снимка: Maxpixel

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.