На север: Гренландия и тайните на леда

Част първа

През последните четири години пътувах и живях на различни места из Севера – Норвегия, Исландия, Фарьорските острови и Гренландия. Ще започна разказите си с най-отдалечения остров, който ме впечатляваше години наред и изглеждаше някак загадъчен и недостижим. През годините любопитството ми нарастваше, а аз самата, от остров на остров, все повече се доближавах до него. Докато накрая ми се отвори възможност не само да посетя Гренландия, но и да живея и работя там – в едно инуитско селце зад Полярния кръг.

В Гренландия е късна вечер, а слънцето упорито пече високо над хоризонта. Няма да залезе поне два месеца. От прозореца ми се белеят безброй късове лед, по-големите не помръдват, приличат на плаващи къщи, пуснали котва. Яркосинята повърхност на водата проблясва срамежливо, докато не се усили в ослепителен блясък в центъра на слънчевата пътека. Отвън се чуват птички, а днес съзрях две, които никога не бях виждала преди, като че долетели от друг свят. Топло е, но подухва прохладен морски бриз с лек мирис на разтапящ се в океана лед. Намирам се в едно малко, сякаш забравено от останалия свят селище, на ръба на дълъг фиорд, претъпкан с ледове. Те се откъсват, спускат се и се сгромолясват в океана.

Това написах първата вечер, прекарана в Илиманак, на западното крайбрежие на Гренландия.

Но нека започна отначало: Гренландия е най-големият остров в света с площ 2 млн. км², което е почти 20 пъти колкото България или приблизително 1/5 от Европа. По-голямата част е покрита с дебел слой лед, достигащ до 3000 м височина, докато заселените места се намират по крайбрежието, основно по югозападното и малко по източното.

Населението за сметка на това е едва около 57 000 души, почти колкото населението на Велико Търново.

В продължение на векове Гренландия е под властта на Дания, но през 1979 г. е обявена за автономна област на Кралство Дания, а през 2009 г. си извоюва още по-голяма самостоятелност. Столица е Нуук, със старо датско име Готхоб, а другите два най-големи града са Сисимиут, разположен точно на Полярния кръг, 66-ти паралел, и Илюлисат, в залива Диско, на 69-ти паралел. Знамето е в червено и бяло, за да символизира връзката с Дания, а формата в центъра напомня залязващото в океана слънце. На герба е изобразен най-големият бозайник на острова – бялата мечка.

Гренландия е едно огромно бяло поле. Тя е слабо изследвана, слабо населена, слабо обработена. Една от малкото части на Северното полукълбо, на чиито географски карти има места с надпис unexplored – неизследвани, следователно незасегнати от човешко присъствие. От една страна, неизвестността плаши и отблъсква, а от друга, възбужда интереса толкова много, че опознаването, прекосяването, „очовечаването“, наименуването, а и постепенното застрояване се превръщат във фетиш.

Затова едно време викингите, мореплавателите и полярните изследователи са трасирали света и са достигали неподозирани дотогава места на планетата. Целите им са били разширяване на границите, достъп до нови богатства, а по-късно – и развитие на науката. При всички обаче водещо е било желанието за откриване и обуздаване на чуждото, за укротяване на дивото в новите земи: някои – кипящи от живот, плодородни, изобилстващи от непознати дарове, а други – стягащи в ледената си хватка дръзналите да ги покорят, докато безмилостните ветрове помитали шейни, кораби и самолети, пазейки ревниво териториите си.

Първият, дръзнал да покори остров Гренландия, е младият полярен изследовател Фритьоф Нансен. Едва преди 134 години норвежецът предприема тази експедиция заедно с петимата си другари. С цената на неимоверни усилия те се справят и прекосяват онова „отвъд“, което будело любопитството на много поколения. Имало предположения, че някъде там, зад онези грамадни и страшни ледени маси, има райски кът – обрасъл в трева, плодороден и подходящ за живот. Но истината е коренно различна. Около 80% от площта на Гренландия е вековен лед – бяла пустиня със сух климат и оскъдни валежи, която бавно, но сигурно изтича в океана.

Защо обаче ледниците се движат и как това отдалечено място може да е подходящо за живот?

Ледът в Гренландия представлява огромна, тежка маса и заради гравитацията се спуска под формата на огромни ледникови езици през пробойните на крайбрежните планини. Поради разликата в температурата, между леда и земята се образува тънък слой вода. Този слой значително намалява сцеплението със земната повърхност, което кара леда да се плъзга, задействан от силата на собствената си тежест. Когато достигне водната повърхност, той се отчупва, тъй като вече няма опора.

Например фиордът Кангиа, дълъг 80 км и широк 7 км, който разделя град Илюлисат от село Илиманак в Западна Гренландия, представя нагледно как отчупените ледове в най-вътрешната част на водното образувание започват бавно да се носят по повърхността на водата. Година по-късно те достигат устието на фиорда и тръгват по свой път в открито море. Съществуват хипотези, основани на изучаването на океанските течения, че ледникът, повалил кораба „Титаник“ през 1912 г., е „роден“ именно в Кангиа.

От птичи поглед фиордът изглежда чисто бял, защото е изпълнен с различни по размер късове лед. Ако човек се опита да стъпи върху някоя ледена буца обаче, тя, естествено, ще поддаде. Най-високите айсберги достигат височина 100 м над морското равнище, което означава, че останалите 90% ледена маса са под водата. Възможно е благодарение на дълбочината, надхвърляща 1000 м, а това позволява безпрепятственото плаване на грамадите. Те се носят славно по течението и чрез движението си „разбъркват“ водата, създавайки активност сред фауната там. Движението предизвиква размножаване на малките морски организми, което привлича риби, тюлени и китове, а това от своя страна прави района богат на морски улов и подходящ за заселване.

Движението на ледниците в океана е наистина впечатляващо. Една късна вечер написах в джобното си тефтерче следното:

Вечерта останах за малко навън. Наоколо цареше почти пълна тишина. Гъста мъгла загръщаше селото и прозираха очертанията на най-близките къщи. Леко клокочеше само ручеят, спускащ се в морето. И изведнъж – тряс! – като че гръмотевица разцепи небето, прогърмя и се разплиска във водата. След няколко секунди гръмна отново. Огромният ледник, който от седмица стоеше заклещен недалеч от пристанището, се беше разрушил. През мъглата обаче не се виждаше нищичко. Обикновено когато ледникът се чупи, се получава нещо като взрив. Хилядите малки балончета въздух в леда изведнъж се пръсват и отдалеч изглежда, сякаш някой е поставил експлозив във вътрешността. Оттам откъсналото се парче се спуска във водата и предизвиква вълна, която в зависимост от размерите е способна да задейства и цяло цунами. Понякога морето наоколо се напълва с множество малки отломки, разпилели се заради подобни мащабни експлозии. Така пресичането на фиорда от Илиманак до Илюлисат отнема повече време, тъй като се налага да се обикаля или да се кара направо измежду ледниците, но по-бавно, за да не се пропука корпусът на ферибота. И двата варианта обаче предоставят възможност за по-дълго пътуване в океана, а това е великолепно.

Често при пътуванията ни с ферибота между селото и големия град събирахме с кеп парчета лед, които разглеждахме с интерес. Този лед изглеждаше по-специален от обикновения, който всеки замразява у дома. Той беше пълен със ситни балончета с въздух. По-късно научих, че се образуват, когато снегът се натрупва върху старите слоеве, впоследствие сляга и се превръща във все по-твърда маса. По време на този процес въздухът между снежинките проправя пътя си навън. Но все пак малък процент от него остава и с натрупването на новите слоеве няма къде да отиде, при което се задържа консервиран в леда. Когато въпросният лед достигне океана, отчупи се от общата маса и заплава във водата, той постепенно се разтапя, а балончетата се освобождават от вековната клетка. Затова и щом сложим парче ледников лед в чаша вода, може да се чуе едва осезаемо съскане – освобождаването на балончетата с въздух.

Тези миниатюрни капсули съдържат безценна информация за времето, в което са се образували,

а именно за съдържанието на въздуха, температурата и наличието на фини прахови частици от вулканични изригвания или други природни феномени. Днес по средата на гренландския ледник е изградена научна база, която сондира леда на километри дълбочина, изважда хиляди метри лед във формата на цилиндър и изследва въздуха от балончетата, съхранени във времето. Това дава сведения за миналото на планетата и температурните разлики през годините, за климата и отлагането на вулканичен прах по повърхността. Самата научна база всъщност е в постоянно движение. Тъй като ледникът се придвижва бавно от центъра към периферията, същото важи и за базата върху него – като бръмбар върху костенурка.

Всеки път, когато плавахме измежду ледовете в океана, усещах особен мирис – на студено и свежо, на чисто и бистро. Едно момиче ми каза, че така миришели ледниците – освобождавали се всички онези затворени в леда балончета въздух от едно време. Вдишвахме история. И изведнъж:

Тряс!

Следва: В селото на име Илиманак, в което прекарах няколко месеца, живеят петдесетина гренландци. Пристигайки, човек се изкачва по стръмен кей, около който се клатушкат навързани множество лодки. Досами кея се вижда магазин и в него се продава всичко – от мляко и ябълки до въдици и пушки. За няколкото деца в селото е учредено училище с местна учителка. Съвсем наблизо е и селската баня, служеща едновременно и за перално помещение, фитнес зала и кафене. Банята работи с купони за душовете, които служител перфорира преди всяко къпане. Често същата сграда, обединяваща множество функции, се превръща в място за спонтанни срещи...