На север: Острови от вълна сред вълните на Атлантика (втора част)

<< Към първа част

Освен с овцете, вълната и пуловерите, през последните години Фарьорските острови стават известни и със своите иновативни идеи: някои от тях инфраструктурни, предвид особеното им географско местоположение, други – творчески, забавни и същевременно полезни.

Фарьорските острови са самоуправляваща се област в рамките на Кралство Дания, но отдалечени на около 1100 км северозападно от него. Парламентът им е един от най-старите в света и води началото си от заселването на островите през IX век. Нарича се Льогтинг, в буквален превод Събрание за закони, и в днешно време има 33 членове. С територия от едва 1400 км² и население от 54 320 души (към 2023 г.) Фарьорските острови постигат скоростно развитие през последните няколко десетилетия – бедната страна с множество малки селца се превръща в модерно и напредничаво общество.

Заради стратегическото им географско разположение във водите между Европа и Северна Америка, Фарьорските острови са военна база на британските и американските войници през Втората световна война. Макар и да звучи парадоксално, войната дава възможност за развитие, тъй като новозаселилите се войници строят летища, пътища и инфраструктура. Днес стандартът на живот е висок, а страната притежава международна фериботна линия, свързваща островите с Дания и Исландия, самостоятелна авиолиния с полети до осем страни и дори ресторант, получил две звезди „Мишлен“.

В миналото придвижването ставало предимно пеш или по вода, като почти всяко семейство разполагало с лодка. С построяването на все повече пътища автомобилите постепенно изместват водния транспорт и от риболовна нация, която разчита на улова за прехраната си, фарьорците се превръщат във все по-модерно и глобализирано общество. Някои хора днес казват, че с изоставянето на лодките си отива и цяло едно познание за плаването, риболова и всички традиции, предавани от поколение на поколение.

Младите днес често не умеят да пускат плавателен съд по вода, да се справят в бурно море или да разпознават рибите.

С развитието на пътищата през ХХ век са построени и много еднолентови тунели, за да се съкрати обиколният морски път от единия край на острова до другия. Днес тунелите наброяват повече от самите острови, на някои места има дори по два тунела един до друг – стария, тесен и мрачен, и новия, просторен и ярко осветен. Пътищата са модерни и поддържани, а тунелите минават през фиорди и през планини, за да свържат отдалечените острови и по-труднодостъпните им селища.

През 2020 г. е отворен първият в света едновременно планински и подводен тунел с три различни отсечки, които са свързани в кръгово движение под водата.

Тунелът, дълъг 11 км, преминава неусетно от планински в подводен, достигайки дълбочина 187 м под морското равнище. Тъй като според фарьорците всяко място е подходящо за изкуство, центърът на кръговото е осветен в различни цветове и е опасан от художествена творба – скулптурна група от човешки силуети, хванати за ръце, напомнящи обединеността на народа.

Все пак част от градския транспорт още се осъществява и по море с редовни фериботи, но в случай че вълнението на океана не го позволява, се пътува и по въздух – с хеликоптери като междуостровен транспорт. Всеки хеликоптер може да поеме до 12 пътници и пътуването е кратко, но с живописна гледка към зелените планини отвисоко. Цените са достъпни, защото това не се възприема като луксозно удоволствие, а като обикновено средство за придвижване, когато се налага.

Устойчиви както на суровото време, така и на чуждите влияния, фарьорците са задружни и едновременно с това се обръщат с топлина и любопитство към другите.

Вероятно малкият им брой е предпоставка за повече изява, което от своя страна ги кара да чувстват отговорност към обществото и да вярват, че могат да повлияят за промяна към по-добро. Въпреки честата миграция към Дания много млади хора предпочитат да останат, защото осъзнават, че гласът им ще бъде чут и ще могат да допринесат с нещо за развитието на родното си място.

Освен това

фарьорците са един от най-бързо увеличаващите се народи в Европа – близо три пъти за последните сто години.

Много силна е вярата им, че именно те са най-ценният ресурс на страната, защото дори и природните дадености да се изчерпят, хората са онези, които ще намерят и друг начин за оцеляване. Чрез сътрудничеството помежду им се гради по-доброто бъдеще – съединението прави силата, ама по фарьорски.

Освен че са обединени, фарьорците неведнъж се доказват и като изобретателни и стават известни със забележителните си идеи за развитието на туризма. Пример за това е едно необичайно събитие – ежегодно островите „затварят“ за туристи и „отварят“ за доброволци, които подобряват туристическата инфраструктура. Събитието е национален проект, наречен Closed for Maintenance, Open for Voluntourism („Затворено поради ремонт, отворено за доброволчество“).

Кандидатите от цял свят са избирани на случаен принцип в началото на всяка година. За няколко дни те извършват разнообразни дейности навън: обозначават и облагородяват туристически пътеки на труднодостъпни места, изграждат площадки за красиви гледки и закачат вериги към скалите на потенциално хлъзгави терени. В замяна на работата си те получават подслон в различни селища, както и топла храна по време на престоя си. Участниците работят с ентусиазъм и създават по-добри условия за туризма на островите, но също приятелства и мили спомени.

Започнала като експеримент през 2019 г., инициативата се приема отлично и става традиция. Един от участниците сподели, че проектът наистина има смисъл – доброволците са доволни да поработят навън, сред прекрасната природа, и същевременно да свършат нещо наистина полезно.

Друга иновативна идея е Faroе Islands Translate – фарьорският вариант на Google Translate, зародил се като форма на протест срещу Google, който не включва фарьорския като възможност за междуезиков превод. Затова местните подготвят свой собствен сайт, който превежда текстове от фарьорски на 14 езика и обратно. Освен това на сайта има и десетки кратки видеа със записи на изречения на фарьорски като „Добре дошли на Фарьорските острови!“, „Радвам се да те видя!“ или дори „Може ли да те целуна?“.

Последната инициатива показва, че

фарьорците държат на езика си и не желаят той да бъде подценяван заради малкия брой негови носители.

В продължение на векове официалният език е датският, макар ежедневното общуване да е на фарьорски. Така чрез устната форма фарьорският език се е съхранил и в характерните балади. Постепенно езикът заема мястото си и чрез литературата. Писателите Уилиям Хайнесен (1900–1991) и Йорген-Франц Якобсен (1900–1938) са фарьорски класици, чиито най-известни романи De fortæbte spillemænd („Изгубените музиканти“) и Barbara („Барбара“) се превеждат на чужди езици и до днес. За разпространението на националната литература е развита добра система за финансова подкрепа на преводачите на фарьорска литература в чужбина. Подобни субсидии са практика във всички страни от Нордския ареал и са много ценни за издаването на литература от тези иначе „малки“ езици.

Фарьорците са освен всичко друго единственият народ сред скандинавските, който запазва народните си танци, и те учудващо много приличат на българските.

Подобно на хорàта, участниците се хващат за ръце в кръг, но ритъмът е равноделен, брои се на шест, а стъпките съвсем не са сложни – две наляво и една надясно, като леко поклащане. Танците не са съпровождани от инструменти или друга музика, а единствено от пеене, което може да продължи с часове. За разлика от хорàта, фокусът не е в стъпките, а в баладите, които танцуващите пеят. Всяка балада има водач, който я запява, а останалите се включват в припева. Някои от песните са много дълги – до цели двеста строфи, като се пее изключително на фарьорски език. Чрез това нематериално богатство, предавано от уста на уста през поколенията, островитяните запазват езика и идентичността си през вековете на датското владичество.

У нас, доколкото ми е известно, все още няма специалисти с фарьорски език, но има една преведена книга за деца – Плоският заек от съвременния писател Бардур Оскаршон в превод от датски на Росица Цветанова. Друго фарьорско изкуство, което за първи път достигна нашите ширини, е музиката на етноджаз певицата Айвор (фар. Eivør). Тя изнесе впечатляващ концерт през юни тази година в Античния театър в Пловдив.

Със сигурност има какво да научим от този малък народ – може би да сме по-обединени и смели, както и да държим повече на езика си и да подкрепяме литературата. Фарьорските острови може да изглеждат захвърлени по средата на океана, но не са изоставени. Хората гордо защитават своите духовни и материални ценности.