Да го кажем: Насилие, основано на пола

Как институциите и обществото говорят за насилието, основано на пола? Доколко изобщо то се разпознава? Какви мерки се вземат, след като станат публично известни случаи на такова насилие?

Две престъпления от началото на 2020 г. попаднаха във фокуса на общественото внимание

В нощта между 10 и 11 януари 18-годишно момиче от село Галиче е убито, изнасилено и ограбено (според други източници първо е изнасилено, после е убито) в дома си. За случая е направил пълни самопризнания 17-годишен младеж от същото село.

В нощта между 12 и 13 януари избухва взрив в апартамент във варненски блок. Загиналите са двама; ранените, между които и няколко деца – 18. След експлозията няколко от жилищата в блока са напълно разрушени, а обитателите на още повече са евакуирани. Вероятният извършител е един от загиналите. Другата жертва е съседка. Повод за престъплението е ограничителна заповед, наложена на мъжа във връзка със сигнал за домашно насилие от страна на жената, с която е живеел на семейни начала. Междувременно жената е намерила подслон в защитено жилище.

Какво знаем за извършителите

17-годишният Аксел Олеков от Галиче е ходил на училище само в първи клас. Родителите му са в чужбина, а някои твърдят, че баща му редовно е упражнявал насилие върху майка му. Според полицията младежът има и предишни криминални прояви, включително е пребил клошар. Смята се също, че е наркозависим.

Съвсем различен е профилът на 66-годишния Веселин Димитров, взривил част от блока във Варна. Той е бивш служител на силовите структури – първо на армията, после на полицията, от която е уволнен заради корупция. По думите на жената, с която е съжителствал 24 години, е упражнявал системно насилие върху нея.

Как се говори за двата случая

Извършителят от Галиче много бързо беше сложен в категорията „изверги“ и описан като „закоравял убиец“. За него се говори предимно с малкото му име – Аксел. Негови съселяни заявяват пред телевизионните камери, че искат той да бъде изселен, ако остане на свобода. Предлагат дори да се изсели цялото му семейство. Множество публикации представят жертвата като красива и като ученичка. Появиха се и упреци към родителите ѝ, че работят в чужбина, затова не са били у дома да наглеждат дъщеря си и да предотвратят убийството. Нищо че момичето е било пълнолетно.

От друга страна, личността на Веселин Димитров (на когото в повечето случаи уважително се споменават и двете имена) не се обкичва с квалификации. Вместо това широко медийно отражение намери негово писмо, изпратено до варненски сайт. В него той се представя като истинската жертва и обвинява жената, с която е съжителствал, и заварения ѝ син. „Тоест“ няма да предостави връзка към това писмо, за да не виктимизираме вторично преживялата домашно насилие жена и нейните близки.

Това, което липсва досега, е гледната точка на тази жена. Като се има предвид трудната ситуация, в която се намира тя, липсата на медиен интерес да бъде чута може да се интерпретира и като зачитане на правото на личен живот и стремеж да не се засилва мъката на човек, пострадал от престъпление. Тази версия обаче противоречи на публичното очерняне на жената. Като се замислим, като че публичното говорене по темата изличава личността на тази жена.

Какви мерки се вземат

Аксел Олеков е арестуван часове след убийството. По този повод главният прокурор Иван Гешев си осигури поредната порция медийно внимание, отивайки лично в Галиче и обявявайки началото на акция срещу „битовата престъпност“. По случая взе отношение и лично премиерът Бойко Борисов. Той разпореди на депутатите да се посъветват с прокуратурата как да променят законодателството (ако разделението на властите тук ви убягва, вината не е нито в настоящата статия, нито във „вашия телевизор“), тъй щото при тежки престъпления непълнолетните да бъдат третирани като пълнолетни. Тоест ако може, да лежат в затвора до живот. По сега действащия Наказателен кодекс (НК) извършител, който не е навършил 18 години, може да получи най-много 12-годишна присъда. А непълнолетните затова са непълнолетни, защото дадена държава преценява, че човек до определена възраст не може да носи пълна отговорност за постъпките си, включително и наказателна.

Това е поредната промяна в НК, инициирана ситуативно и по чисто популистки съображения, без сериозна оценка на въздействието и без анализ на човекоправните проблеми, които тя поражда. Неотдавна беше кампанията против съкратеното производство и намалените присъди при самопризнания. Преди това – за пределите на неизбежната отбрана. В тази връзка адвокатката в областта на човешките права Светла Маргаритова публикува в блога си статистика на промените в НК през последните десетилетия, от която е видно, че те стават все повече:

„Само за миналата година НК е променян 4 пъти, а от създаването му през 1968 г. се наблюдава следната тенденция: за периода 1968–1989 г. (до промените) – 14 пъти е изменян и допълван; от ноември 1989 до 1999 г. – 26 пъти, от 2000 до 2009 г. – 34 пъти; и от 2010 до 2019 г. – 32 пъти. Само част от тези изменения и допълнения са продиктувани от промените в обществено-политическия и икономическия живот и необходимостта от съобразяване на нашето законодателство с международни норми и стандарти. В големия си брой промените, които са извършени в НК през последните години, са все в посока на увеличаване на санкциите и много често – под натиска на общественото недоволство след извършено престъпление, което е станало публично достояние. Това се нарича „ожесточаване на репресията“ на научен език – политика, която в никое общество не е доказала своя успех и ефект.“

По отношение на взрива във Варна институциите дни наред дават объркани сигнали. И няма никакви предложения за законодателни промени. Според първоначалната информация едната от вероятните жертви е жената, с която е живял Веселин Димитров – и която в същото време се е намирала в защитено жилище. Факт, за който изглежда странно разследващите да не са били информирани. Мерките, които се съобщават в медиите, са като след природно бедствие. С преживелите взрива говорят психолози, за да им помогнат да превъзмогнат шока; коментира се, че обезщетенията от 300 лв. на апартамент са твърде ниски, за да компенсират щетите.

Като говорим за мерки, важно е и какво би могло да се направи преди престъпленията, а не е направено

Макар Аксел Олеков да е имал и предишни криминални прояви, не се е намерила институция, която да работи с него. При недостига на социални работници, особено в малките населени места, това е логично (което не значи оправдано). Профилът на извършителя впрочем има сходства с тези на извършителите на други престъпления в малки населени места – достатъчно е да си спомним случаите от село Сотиря. Става дума за необразовани, крайно бедни и десоциализирани мъже, оставени на произвола на съдбата.

По-трудно може да се обясни обаче реакцията на полицията във връзка с ограничителната заповед на Веселин Димитров от 6 януари. Макар по закон срокът да се изнесе от жилището да е 24 часа, Димитров обещал да се изнесе „без никакви проблеми“ до 15 януари, тоест в рамките на цели 10 дни. Полицаите предпочели да дадат кредит на доверие на бившия си колега, вместо да изпълнят закона. По този начин той е имал достатъчно време да се оплаче на местни медии и дори да предупреди, че за случая му „скоро ще се чуе“. Както и да се снабди с гориво, с което да осъществи взрива.

Насилието, основано на пола, не е битова престъпност, нито природно бедствие

Това, което отсъства от доминиращите наративи и за двете престъпления, е, че става въпрос за насилие, основано на пола. Излязоха и редица публикации, в които ясно се посочва, че в двата случая става дума за насилие над жени. Тук обаче имаме предвид преобладаващите разкази.

Обещаният от главния прокурор поход срещу битовата престъпност е в унисон с твърденията на разследващите, че основният мотив за убийството и изнасилването на 18-годишната жертва от Галиче е грабежът. Фактът на грабежа обаче няма как да обясни този на изнасилването. Нито да го обезсили. А дори иначе не особено чувствителният ни по джендър теми Наказателен кодекс причислява изнасилването към престъпленията срещу „половата неприкосновеност“ на гражданите. Какво е посегателството срещу половата неприкосновеност, ако не насилие, основано на пола?

Ако варненският блок беше пострадал от земетресение или ако беше гръмнала случайно газова бутилка, пак щеше да има евакуирани и стресирани хора, които се нуждаят от психолог, а може би и жертви и ранени. Но уви – в случая става дума за отмъщението на един мъж за това, че жената, с която е живял близо четвърт век, иска да продължи живота си без него. За да „се чуе“ отчаяният му жест, той е готов да унищожи не само собствения си живот и досегашен дом, но и тези на съседите си. Само си представете, ако взривът беше извършен от ром или бежанец. Как щеше да се говори за трагедията?

Смитането на темата за насилието, основано на пола, се проявява съвсем не само в тези случаи

Да вземем други два от актуалния медиен пейзаж. 8-годишно момченце от ромското гето квартал „Христо Ботев“ в София е обект както на сексуален тормоз от по-големи деца, така и – по всяка вероятност – на сексуална експлоатация от страна на поне един възрастен мъж. На случая се дава гласност, след като децата, упражнили насилие върху момчето, заснемат „подвизите“ си и ги разпространяват в интернет. Тук са навързани множество проблеми – за бедността, сегрегацията и социалното изключване; за достъпа до образование и как (не) се осъществява той; за недостатъчната подкрепа от страна на социалната система. Като се изключи обаче публичното възмущение, че жертвата е дете, пък и момченце, липсва тематизиране на най-важното: Колко е сериозен проблемът със сексуалното насилие върху социално изключените? Защо се случва то?

Няма и смислен разговор по темата за т.нар. Валиумен изнасилвач. Вярно, за него се казва, че е изнасилвач, но той е чужденец – ерго проблемът (според масовото съзнание) не е наш. От нас зависи обаче каква е обществената реакция на престъпленията му. В България все още е широко разпространено мнението, че жените, преживели сексуално насилие, „сами са си виновни“. Още повече ако по собствена воля са отишли в дома на непознат. Тази теза се поддържа дори в статия в женско списание, в която поведението на изнасилените жени се сравнява с неразумността на шофьор, каращ с 200 км в час. За разлика от пътя обаче, изнасилвачът има свободна воля. Именно той решава дали да изнасили, или не.

Големият отсъстващ

Защо по отношение на случаите на насилие, основано на пола, няма адекватни мерки, а доколкото има някакви, те са единствено в посока сплашване и по-строги наказания? Тези реакции са в унисон с цялостната кампания срещу социалната система у нас под надслов „Норвежците искат да ни вземат децата“. Именно социалната система е тази, чиято задача е да се опитва да компенсира дефицитите от различно естество по начин, благоприятстващ предотвратяването на престъпления. Доживотен затвор без право на замяна за всички извършители на престъпление, за да е обществото в безопасност, няма как да се осъществи.

Ако с децата и младежите, които живеят в проблемна среда, не се работи, вероятността да станат насилници като момчето от Галиче или обект на насилие като това от квартал „Христо Ботев“ не е за пренебрегване. По отношение на хората, които упражняват домашно насилие, също са възможни социализиращи мерки. Дебатът по темата в Германия според документален филм на WDR е именно по отношение на необходимостта от повече ресоциализиращи програми за извършителите. Защото има изследвания, според които, ако те участват в индивидуални и групови терапии, вероятността да прибегнат към насилие отново чувствително намалява.

Ето защо имаме нужда от силна и уважавана, а не неможеща да върже двата края и демонизирана социална система. Едва когато го признаем, ще сме в състояние да наричаме престъпленията, основани на пола, с истинските им имена.