Въпреки че „Теранос“ е оценена на 9 млрд. долара и съществува в продължение на 15 години, тя приключва дейността си без постигнат научен успех, а през 2022 и 2023 г. основателката ѝ Елизабет Холмс и нейният съдружник и главен оперативен директор на компанията Рамеш Балвани са осъдени съответно на над 11 и над 12 години затвор за измама на инвеститорите и пациентите.

Коя е Елизабет Холмс

Елизабет Холмс е родена през 1984 г. в столицата на САЩ – Вашингтон. Баща ѝ e вицепрезидент на енергийна компания, която фалира след скандал със счетоводни измами. Майка ѝ работи за правителството като политически съветник в Капитолия. Елизабет е наполовина датчанка, а прапрапрадядо ѝ е имигрант с еврейско-унгарски произход и през далечната 1868 година основава все още съществуващата компания за мая за хляб Fleischmann’s Yeast.

Елизабет Холмс завършва гимназията St. John’s School в Хюстън. Родителите ѝ я записват на частни уроци по мандарин, а след това посещава и лятната програма по мандарин в Станфордския университет.

През 2002 г. Холмс започва да изучава инженерна химия в Станфорд и работи като студент изследовател и лабораторен асистент. В края на първи курс е част от екипа на лаборатория към Геномния институт в Сингапур и участва в изследването на вируса SARS-CoV-1, като събира кръвни проби.

През 2004 г. напуска Станфорд и използва парите за обучението си за финансиране на компания, свързана с разработването на технологии в сферата на здравеопазването.

Компанията „Теранос“

Едва на 19 години, през 2003-та Елизабет Холмс основава компанията „Теранос“ (името произхожда от английските думи за терапия – therapy, и диагноза – diagnosis). Мисията ѝ е да промени здравната система и да даде възможност на пациентите да се грижат за здравето си по по-достъпен начин. Страхът на Холмс от игли води до разработването на технология, с която могат да се извършат редица диагностични тестове с малко количество кръв, взета от убождане на пръста.

Рамеш Балвани – Съни става част от „Теранос“ през 2009 г. Преди това е работил за добре известни технологични компании, като Lotus Software, Microsoft (в отдел „Продажби“) и CommerceBid.com. Впоследствие става ясно, че Балвани е упражнявал контрол върху служителите чрез лични нападки и заплахи, държейки отделните звена в пълно неведение за работата на колегите им заради страха си от индустриален шпионаж.

„Теранос“ има претенции, че предлага кръвни изследвания на най-ниски цени, като пациентите дават само няколко капки кръв в т.нар. нанотейнер. Компанията разработва патентовано устройство за извършване на изследванията, наречено Едисън. Революционните обещания за промяна в здравната система и медийният интерес увеличават интереса на инвеститорите и през 2014 г. „Теранос“ е оценена на 9 млрд. долара.

Изглежда, че компанията е успешна, но всъщност има множество затруднения по пътя на усъвършенстване на технологията, без която е невъзможно да постигне целта си да предоставя многобройни диагностични тестове наведнъж. Не са публикувани никакви резултати, с които технологията ѝ да може да се сравни с вече установени и одобрени за диагностика технологии и да се оценят точността, качеството и ефективността на „Едисън“.

Скептични експерти посочват, че количеството кръв, необходимо за изследванията, не е достатъчно за извършването на множество тестове и за получаване на коректен резултат. С времето става напълно ясно, че е абсолютно невъзможно теоретичният начин на работа на технологията да се приложи на практика и не представлява невероятен научен пробив – съответно обещанията на компанията са напразни. Двама учени (Тейлър Шулц и Ерика Чънг) от компанията решават да изобличат „Теранос“, като разкриват, че компанията фалшифицира научни процедури и резултати.

Измамата „Теранос“ и научната етика

„Теранос“ работи в т.нар. научен вакуум според Джон Кариру, автор на книгата Bad Blood, в която се разглежда историята на Елизабет Холмс. Компанията обещава да трансформира здравните грижи, тестват се множество пациенти, но не са открити доказателства, че продуктите, които произвежда, са сигурни и безопасни. Липсва и ясно обяснение как работи технологията. Няма повторяемост на изследванията върху разработените устройства, която е задължителна част от доказателствата за ефективността и приложимостта им. Не са били изнасяни презентации на научни конференции. Служителите са максимално изолирани един от друг, а текучеството на кадри е голямо. Работи се в страх. 

Учените от „Теранос“, изразяващи гласно притесненията си, са уволнявани и задължавани да подписват споразумения, че няма да разкриват фирмени тайни, в противен случай ще се наложи да се изправят пред съда. Иън Гибонс, биохимик и молекулярен биолог, се самоубива ден преди да свидетелства в съдебен процес за технологията, която компанията използва. Организацията се е основавала на безразсъдство, наивност, ласкателство и потайност. Научната етика, която очевидно липсва при „Теранос“, изисква открити проучвания, стриктни правила при тестване, възпроизводимост на резултатите, прозрачност и споделяне на новите открития.

Присъдата на Елизабет Холмс

Първите обвинения, повдигнати срещу Елизабет Холмс през 2018 г., са за измама на инвеститорите и на пациентите, използвали услугите на компанията. През 2022 г. тя е осъдена на 11 години и 3 месеца затвор за измама на инвеститорите, а по обвиненията за измама на пациенти е оправдана. От 27 април 2023 г. Елизабет Холмс излежава присъдата си ефективно в щатски затвор.

По време на отделен съдебен процес Балвани е осъден на 12 години и 11 месеца затвор за измама на инвеститорите и застрашаване на здравето на пациентите.

Бъдещето на науката в Силициевата долина

Провалът на „Теранос“ повдига много въпроси и един от тях категорично е дали е редно стартъп компании в Силициевата долина да се занимават с медицински научни изследвания.

В същото време извън Силициевата долина се постига голям напредък в сферата на медицинската диагностика: автоматизиране на клинични анализи, откриване на биомаркери, въвеждане на метаболомика и изкуствен интелект. За здравеопазването в световен мащаб е изключително важно финансовата подкрепа да не секва, инвестициите да не спират, а с тях и желанието за нови технологии.

В Силициевата долина важи правилото Fake it till you make it („Прави се, че си успял, докато не успееш наистина“), компаниите се чувстват задължени да рекламират продуктите си още преди да са създадени, и да дават предварителни нереалистични обещания. Този подход не работи в сферата на медицината и науката. Изводите от провала на „Теранос“ са, че научната общност трябва да държи отговорни технологичните компании, да разглежда доказателствата и да показва възникналите проблеми. Само така инвеститорите, мениджърите на здравни системи и политиците ще имат по-ясен поглед върху нещата.

Заглавно изображение: Елизабет Холмс, основателка и главна изпълнителна директорка на „Теранос“, и Джонатан Шибър от TechCrunch по време на TechCrunch Disrupt в Сан Франциско. Септември, 2014 г. Източник: TechCrunch / Creative Commons

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с месечно дарение.

Подкрепете ни