През ноември 2017 г. Министерството на правосъдието представи проект за изменение на Наказателния кодекс. Предложенията поставят акцент върху престъпленията по служба, или т.нар. от Министерството „корупционни престъпления“ и разширяват понятието „длъжностно лице“, като за такива ще се смятат и служителите на администрацията на местно ниво.

По-интересна обаче е концепцията за криминализиране на корупцията както в държавния, така и в частния сектор. С две думи: за каквото ще се наказват лица на публични длъжности, за същото ще се наказват и лица от частния сектор.

Няколко думи за конкретните текстове

Ако служители на управленско ниво на две фирми си разменят скъпи подаръци или пари, за да сключат някакъв договор между фирмите, това се счита за престъпление според текста на чл. 225б от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Основна слабост на предложения текст и повод за засилена критика е фактът, че не се изследва дали реално са настъпили вреди за някоя от фирмите. А както добре знаем, без увреждане няма престъпление (в конкретния случай). След като няма престъпление, очевидно се нарушава правото страните свободно да се договарят помежду си, което е производно от правото на свободна стопанска инициатива на всеки български гражданин. Чисто технически текстът дава повод за тревога и в професионалните юридически среди, тъй като е разписан по начин, който прави отговорно не само длъжностното лице, но и всеки служител на дадена компания.

Така ако работник от една строителна фирма услужи на колега от друга фирма с чук например и вторият от благодарност го почерпи с бира – двамата вече са престъпници. Или ако вие си харесате лек автомобил от автокъща и дадете на продавача 500 лв. над цената, за да го продаде на вас, а не на друг – и двамата вече сте извършители на престъпление.

За необходимостта от измененията

При предлагане на законопроекта от Министерството обосновават тази потребност с широк набор стратегически документи, да не кажем всички възможни в сферата на правосъдието. Но доколко са верни твърденията на Министерството?

Първи стратегически мотиватор: ежегодният доклад на Европейската комисия относно борбата с корупцията и състоянието на правосъдието. Посочено е юбилейното издание по повод 10-тата годишнина от българското еврочленство, т.е. от януари 2017 г. В този документ обаче не откриваме никъде препоръка за преследване на „корупционни престъпления” в частния сектор. Напротив, акцентът е повече от ясно и точно дефиниран в препоръките от доклада: успешно приключване в съда на делата за „корупция по високите етажи на властта“. Тоест Европейската комисия знае за корупцията в политиката и високата управленска администрация и очаква там да бъдат положени институционални усилия. Високите етажи на властта не означава всеобхватно криминализиране на частните бизнес отношения на всички нива.

Втори стратегически мотиватор: изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. И в този документ основен фокус са случаите на корупция по високите етажи на властта и значимите случаи на организирана престъпност.

Трети стратегически мотиватор: Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017–2021 г. При прочит на самата програма обаче установяваме, че правителството е обещало изцяло нов Наказателен кодекс. И ако броим обещанията преди всеки управленски мандат на водещия коалиционен партньор, то ГЕРБ дължат трети поред нов Наказателен кодекс, защото първите две обещания не бяха изпълнени в предишните управленски мандати на партията.

Всъщност вдъхновението за тези изменения се крие не в географията на Европейския съюз, а в социалистическата доктрина, и по-специално в тази на СССР, където всички хора, изпълняващи някаква функция в обществото, са длъжностни лица, защото в тоталитарната държава няма разлика между частно и публично. И докато проевропейска България възражда съветската доктрина, една съседна държава прави обратното – стеснява обхвата на длъжностните престъпления и изважда частния сектор от тази категория. От 1 март 2018 г. сръбският Наказателен кодекс се лишава от част от наказателните състави именно в областта на длъжностните престъпления. Така докато нашите политици предлагат да изнасят опит в правенето на съдебна реформа за Западните Балкани, пропускат да се поучат от тамошния опит в реформирането и демократизирането на правния порядък.

В България бизнесът твърдо се е обявил против настоящите изменения на Наказателния кодекс, при това с представяне на писмени становища. Бизнесът е заявил необходимост от справедливо и бързо правосъдие, както и от деполитизирана администрация, а не от държава, която се намесва в договорните отношения между търговците. Широкият обхват на предложените текстове разтваря вратите за широка намеса на прокуратурата на всички нива в бизнеса и определено може да доведе до репресивна злоупотреба.

И ако има смисъл за подобен тип наказателна политика – едно действие в бизнес средите да бъде обявено за престъпно, – то определено трябва да се прецизира в кои области. Със сигурност не за всички лица и не за всяко действие. Пример за потребност от криминализиране на конкретни действия може да бъде даден от властта със следния случай: ако две лица от частни фирми, изпълняващи обществена поръчка, са в отношение на изпълнител и подизпълнител и се договорят във вреда на възложителя (държавна или общинска структура), то това действие несъмнено следва да бъде наказателно преследвано.

Положителните черти на промените бих определил като основно процедурни. Това е една от малкото промени в мандата на настоящата изпълнителна и законодателна власт, която има ясен автор и почива на ясни мотиви. Една от основните забележки в доклада на Европейската комисия и от януари, и от ноември 2017 г. е относно законодателния процес – това как той не осигурява предсказуема правна среда. Но добрата процедура изисква и силно аргументирано обществено обсъждане при отчитане на становищата на всички страни – а те в случая са повече от критични.

Ако управляващите имат реално желание за справяне с корупцията, то промените в Наказателния кодекс са добра възможност, но на първо място следва да отчетат слабостите на редица от предложените текстове. А излизайки от конкретния случай, да не употребяват стратегическите документи само като повод да мотивират противоречивите си действия, а да се съсредоточат върху реалното им изпълнение. Като начало бих им предложил да обърнат внимание на Стратегията за съдебна реформа и Независимия анализ на прокуратурата – защото без прозрачна и отчетна прокуратура резултати няма.

Заглавна снимка: succo

Иван Брегов

Иван Брегов

Юрист. Има особени интереси към устройството и организацията на съдебната власт, които понастоящем развива в правната програма на Института за пазарна икономика. Вярва, че последователните усилия в смислени каузи променят средата към по-добро.