Нели Куцкова е български съдия с високо обществено признание, бивш член на ВСС, инициатор за създаването на Съюза на съдиите в България и негов втори председател. В служебния кабинет на Стефан Софиянски е зам.-министър на правосъдието, а през 2001 г. е кандидат за вицепрезидент на Петър Стоянов. Тя е сред инициаторите за създаването на Правна инициатива за образование и развитие – неправителствена организация, работеща в сферата на съдебната реформа и върховенството на закона.

Със съдия Куцкова разговаря Венелина Попова.


Госпожо Куцкова, случаят „Полфрийман“ се разви лавинообразно, ескалира обществено напрежение, истеризира се и започва да прилича все повече на публичен линч срещу съдиите, подписали определението за условното предсрочно освобождаване на австралиеца. Кой според Вас организира този опит за погром на правораздаването в България и за подчиняване на независимата съдебна система?

Въпросът трябва да се раздели на две. От едната страна е мъката на родителите и тяхното възмущение, защото трагедията им е огромна. Дори когато бащата твърди неверни факти, на него всичко му е позволено, защото това е един съсипан от мъка човек. Но тази разбираема и човешка реакция на близките бе яхната, за да бъдат ударени публично доказани съдии. Те са постановявали актове по много подобни случаи и не само те, защото условното предсрочно освобождаване съществува от 1968 г. Но никой не си е направил труда да анализира колко от освободените в срока на изпитание са извършили или не друго престъпление.

Като гледам кои се възползваха от случая, за да нападнат съдия Калпакчиев – изявен критик на статуквото, който винаги е отстоявал независимостта на съдиите, – виждам една злоупотреба с мъката на хората. Прави грозно впечатление и фактът, че се опитват да отделят третия член на състава – Виолета Магдалинчева, чудесен съдия и уважаван от нас колега. Но понеже тя е дъщеря на представляващия Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев, се внушава, че е била на особено мнение, въпреки че тя отрече това и многократно заяви, че съдебният акт е постановен единодушно. Искам да кажа, че ако има особено мнение, то се отразява в съдебния акт с мотиви. Атаката се съсредоточи не само върху Калпакчиев, но и върху колегата Весислава Иванова. Тя също има активна позиция, когато става дума за правото на съдиите да решават делата по закон и по вътрешно убеждение, а не в съответствие с конюнктурните обществени настроения, понякога съвсем умишлено подклаждани от някои политици.

Всички си позволяват на висок глас да обсъждат този случай, без дори да са прочели мотивите на съда и без всякаква юридическа компетентност. Кажете като съдия нарушен ли е по някакъв начин законът в случая и има ли основания да се твърди, че председателят на Софийския апелативен съд Калин Калпакчиев е трябвало да си направи отвод, защото има конфликт на интереси?

Аз прочетох какви са мотивите в искането на главния прокурор за пристрастност и свързаност с Българския хелзинкски комитет. Мога да кажа, че ако тези съдии си бяха направили отвод на това основание – че са имали някакви контакти, каквито всички имаме с най-различни неправителствени организации по повод наши професионални форуми, – щяхме да им се смеем и да кажем, че са се страхували от делото и са се чудили как да се отърват от него. Защото, няма да крия, има случаи, в които колеги съдии, като видят, че могат да берат много ядове с някое дело, намират поводи да се отведат. Това е неприемливо, защото, щом си станал съдия и си се хванал на хорото, си длъжен да го играеш.

Ако тъй нареченото обществено мнение, манипулирано от политици и медии, иска мъст за Полфрийман, то как да си обясним „крещящото неуважение“ на главния прокурор Сотир Цацаров, по неговите собствени думи, към конкретния съдийски състав, както и позицията на съдиите от ВСС, в която се говори за „усещане за нарушен баланс между правото и справедливостта“?

В нашите среди е известно, че Калин Калпакчиев в качеството си на член на ВСС многократно е влизал в спор с главния прокурор и затова очевидно не е любимец на Сотир Цацаров. Освен това съдия Калпакчиев е председател на УС на Съюза на съдиите в България (ССБ). А ССБ от създаването му през 1997 г. досега, независимо кой го ръководи, винаги е бил организация, която си е позволявала да критикува управляващите, които и да са те. И всеки път, когато са се опитвали да смачкат съда – мога да посоча за пример Цветан Цветанов, който като вътрешен министър четеше присъди от телевизора, – Съюзът на съдиите винаги е реагирал остро. Тази съсловна организация е трън в очите на много хора, които имат интерес от това да има послушен съд, и сега им дойде дюшеш да я атакуват чрез един изявен съдия.

Случаят „Полфрийман“ най-вероятно в бъдеще ще се преподава на студенти в юридическите факултети като пример за грубо погазване на правото и опит на изпълнителната власт да подчини съдебната. Защото един иначе обичаен случай на условно предсрочно освобождаване на затворник беше използван от всички политици, дори и с предизборни цели. А дали пък този всеобщ хор на недоволство не търси отклоняване на общественото внимание и енергия от тъй важния избор на главен прокурор?

И това трябва да се вземе предвид. Въпреки че въпросът не е юридически, но съдия Калпакчиев и много други от нас сме изразявали становище, че кандидатурата на господин Гешев не е подходяща за длъжността главен прокурор. Вие сте свидетели как се събираха подписи в негова подкрепа (и в МВР, и в ДАНС), и ако това за прокуратурата е нормално, подкрепа от хора, които се занимават с политика, вече е недопустима. Не съм политолог, но изглежда твърде правдоподобно това, което Вие казвате – че стана много удобно един от критиците на Гешев да бъде публично заклеймен. Същото се случи и в БНР, където Ваша колега беше свалена от ефир – както стана ясно, защото не е угодна на кампанията на Гешев.

Да, тези случаи безспорно кореспондират помежду си. Организираната от статуквото, от агенти на ДС и слуги на задкулисието атака срещу съдебната система поставя обществото ни пред голямо изпитание – да приемем да ни поставят на колене или да се противопоставим на олигархията и паралелната власт, които се разпореждат в държавата зад маската на фасадната демокрация? Затова е добре да кажем: стигат ли само усилията на хората вътре в системата срещу този порочен избор на главен прокурор?

За мен е много важно обществото да бъде информирано, защото то не познава дебрите на нашата правосъдна система и лесно може да бъде манипулирано. Аз познавам много хора извън системата, които имат здраво усещане и преценка и те не са във възторг от избора на Иван Гешев за главен прокурор, защото с много свои изказвания той успя да ги възмути. Но е лесно да заблудиш общественото мнение, като използваш случаи като този с Полфрийман. Ясно е, че хората съчувстват на близките на убития младеж, но тези, които злоупотребяват с него, страх от Бога нямат ли?

След като Инспекторатът към ВСС не може да ревизира съдебни актове, защо преписка по случая „Полфрийман“ беше изпратена до него, с каква цел?

Това е друг голям въпрос, защото и по Конституция, и по Закона за съдебната власт, и по международните стандарти висшите съдебни съвети са орган, който трябва да защитава независимостта на съда. Разбира се, когато съдия е допуснал нарушение, този ВСС има власт да му наложи наказание. В случая съдийската колегия на ВСС реагира като Пилат Понтийски. Те просто препратиха до Инспектората някакво искане за уволнение на съдиите, и пак, забележете – на двамата, а не на тримата. Аз наистина не искам да съм на мястото на членовете на Инспектората, защото не знам как те ще ревизират един съдебен акт и могат ли да открият някакви етични нарушения за доказани съдии? Но целта е друга – да се използва случаят, за да затворят устите на критиците.

Има ли според Вас нужда да се намеси и президентът и да поиска промяна в Конституцията, за да се извърши реформа в съдебната система? Защото тези тежнения на изпълнителната власт да сложи юзда на съдебната система не са от вчера, нали?

Да, разбира се, през годините това се е случвало нееднократно и не един и двама политици са се опитвали да сложат юзда на съдебната система. В случая тя вече не може да разчита на подкрепа на независимостта си дори от собствения си орган, в който има съдии, избрани лично от нас. Затова колеги от Софийския градски съд подготвиха едно обръщение към обществото, което сигурно ще бъде огласено скоро. Сега то се подписва от колегията и в страната. [Междувременно писмо до гражданите, подписано от близо 300 съдии, беше публикувано в четвъртък вечерта след вземането на настоящото интервю – б.р.]

Eдинственото, на което можем да разчитаме, е неманипулираното и разумно обществено мнение. Защото всеки човек, когато опре до съд, иска съдията му да е независим, а не да се плаши, че някой може да нареди на съдията как да реши делото. Тук нямам предвид само наказателните дела, те са едва една четвърт от разглежданите в съдилищата. Законът изглежда по един начин в очите на хората, които не са засегнати от него, и по друг, когато са страна в даден процес. Затова въпреки всичките кусури на съдебната ни система и на недостатъците, които имаме като съдии (защото и ние сме живи хора), е много важно съдът да бъде подкрепен в съпротивата му срещу влияния и вмешателство в работата му.

Промяната в Конституцията е много сериозен въпрос, но аз не бих си позволила да давам препоръки на президента. Конституционните промени се обсъждат от години, но става дума за много сложна процедура, защото трябва да се свиква Велико Народно събрание по определени въпроси и трябва да се преодоляват много юридически пречки. От промяна, по мое лично мнение, определено има нужда. И мисля, че ако президентът предприеме такава акция, това би било един исторически акт от негова страна.

Кои са наложителните промени в Конституцията?

На първо място, статутът на Главния прокурор, който се оказва най-могъщата фигура в държавата. Той има повече власт от всички и е по-недосегаем от всеки друг. Трябва да се почне оттам. А самите процесуални закони, които се променят кръпка по кръпка на коляно, създават голяма опасност да се сътвори правен хаос. Ние, които ги прилагаме, виждаме това всекидневно и често се чудим какво точно е имал предвид законодателят.

В обществото ни има нагласи, те се виждат и в социалните мрежи, че Лаура Кьовеши като главен прокурор на ЕС едва ли не ще внесе ред в националното ни правосъдие. Имат ли правно основание подобни настроения?

Лаура Кьовеши може да се занимава само с престъпления спрямо европейските фондове и бюджет. Освен това дори един европейски прокурор да образува наказателно дело срещу български гражданин, то ще се гледа от националния съд и затова е много важно той да е наистина независим и безпристрастен и да не се поддава – било то на уличен или друг вид натиск.

Из писмото на близо 300 съдии от цялата страна до българските граждани (акцентите са на редакцията)

1. Предсрочното освобождаване предполага влязла в сила присъда. То не представлява помилване, нито ревизиране на присъдата, нито намаляване на наказанието. Наказанието продължава да бъде с продължителността, с която е наложено с влязлата в сила присъда. Последицата е, че изпълнението му няма да бъде приключено в условията на затвор. Освобождаването от неизтърпяната част на наказанието е под условие – с изпитателен срок, в който осъденият не трябва да извърши друго умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако условието не бъде изпълнено, осъденият изтърпява и остатъка на наказанието си. [...]

2. Конкретното предсрочно освобождаване не е изключение. Само в деня на съдебното заседание Софийският апелативен съд е постановил още два такива съдебни акта. От 1968 г. досега са постановени десетки хиляди предсрочни освобождавания. Наказателният кодекс допуска предсрочното освобождаване след фактическо изтърпяване на половината от наложеното наказание, в случай че осъденият не е извършил престъплението в условията на опасен рецидив. Това, което съдът следва да прецени съгласно чл. 70, ал. 1 от Наказателния кодекс, е дали осъденият е „дал доказателства за своето поправяне“. Тази преценка е законно правомощие на съда и се прави въз основа на доказателствата по делото и тяхното правно значение.

3. След като съдебният състав на Софийския апелативен съд единодушно е упражнил свое законно правомощие, никой няма легитимно основание да настоява той да реши делото по начин, който не съответства на вътрешното му убеждение, формирано въз основа на закона и доказателствата по делото. Противното е „улично“ правосъдие, което няма нищо общо с върховенството на правото, не гарантира равенството на всички хора пред закона, не носи справедливост, нито умиротворение.

4. Призивите за линч и саморазправа със съдебния състав са абсолютно недопустими. Те водят до опасна ескалация на напрежението и накърняват сигурността и личната неприкосновеност на съдиите. Те застрашават справедливия процес, и то не само по сходни дела – защото се насажда впечатлението, че на съда може да се въздейства извънпроцесуално, ако бъде физически уязвен.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни