Невежеството не е блаженство, или различните лица на липсващото здравно и сексуално образование в България

В България ранната бременност е нещо обичайно, но темата е маргинализирана, а дебатът – поляризиращ. Световната здравна организация категоризира всяко раждане от жена под 20 години като резултат от ранно забременяване. Следвайки тази рамка, по данни на Националния статистически институт всяко десето дете у нас е родено от майка в юношеска възраст.

Началото на пътя към предотвратяване на ранното забременяване стои в разговорите ни с децата за здраве, съзряване и отношения – или иначе казано, какво е здравното и сексуално образование (ЗСО) – както в училище, така и у дома.

В България близо 19 000 жени са направили аборт през 2022 г., като при над 13 000 от тях не става дума за спонтанен аборт. В сравнителен план живородените деца през същата година са около 56 000. Така страната ни става лидер по брой аборти в Европейския съюз спрямо 1000 раждания на живи деца в страната. Но се получава следният парадокс: не само че сме лидери по брой аборти, но водим и в дела на непълнолетни майки в ЕС.

Каква информация по темата „здравно и сексуално образование“ се предоставя на младите хора в училище и как те запълват липсите? Изобщо каква е ролята на образованието в демографската картина в България?

Родителите като щрауси

Простото определение на семейното планиране е да имаш толкова деца, колкото искаш, и да ги имаш, когато искаш – с отговорност към тях, казва Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП). Това е водеща неправителствена организация, работеща вече над 30 години в областта на здравеопазването, сексуалното и репродуктивно здраве и здравната превенция в България.

За да има адекватно семейно планиране, един млад човек трябва да е напълно наясно как се и не се забременява и какво следва от това. Точно тук идва и ролята на ЗСО. Да се говори с децата в рамките на часове по ЗСО не значи да се преподава как се прави секс или колко е хубаво да се прави секс. Радосвета Стаменкова отбелязва:

Здравното и сексуално образование не е само как да поставим презерватив или как да се предпазим от полово предавани болести. То включва теми като хигиена, хранене, превенция на състояния като булимия и затлъстяване, превенция на зависимости и разпознаване на белезите на трафика на хора с цел сексуална и трудова експлоатация.

Не е преувеличено да се каже, че тази информация е отвъд учебните планове – тя е жизненоважна и е опасно младите хора да бъдат лишавани от нея. Опасно е и за нас като общество да им я спестяваме.

Затова нека да видим какви думи използваме, когато говорим за здраве и полово развитие с децата си. Габи Петрова – психолог, сексолог и експерт по полово възпитание, разказва, че в практиката си често се сблъсква с родители, които се притесняват да коментират подобни теми в семейството, защото смятат, че децата биха вкарали същия контекст и емоционален заряд в разговора като възрастните. Често този „свян“ е комбиниран с избягване на точните думи, назоваващи анатомичните органи, което реално пречи на детето да познава и назовава всички части на собственото си тяло с истинските им имена.

Съществената част от разговора е не просто анатомията, а границите, свързани с тези части на тялото – никой няма право да ни докосва без наше съгласие. „Ние обясняваме през езика и говора. Когато детето не може да назове тези неща и не може да сподели какво му се е случило, то не споделя“, категорична е Габи Петрова. Когато дадем адекватна информация на детето, можем да го предпазим от насилие и посегателство.

А как се премахват срамът и табуто? Чрез говорене и болезненото (може би) изваждане наяве на това, от което ни е срам. „Защо „черва“, „зъби“ и „дроб“ се наричат, както си се наричат, но когато по време на беседа се каже „пенис“, „вагина“, „вулва“ или „яйчници“, учениците започват да хихикат, все едно са чули някакъв много мръсен виц?“, се чуди Николета Попкостадинова, създателка на Loveguide.bg – платформа за ЗСО на тийнейджъри. Много често екипът на Loveguide.bg получава покани за изнасяне на уроци в училищата в цялата страна, защото самите възрастни не знаят как да подходят към темата.

Когато един родител не дава информация на детето, той погрешно смята, че отлага неговото порастване. Но заровената в пясъка глава не е решила нито един проблем. Между другото, противно на популярния мит, щраусите не заравят главата си в пясъка, когато са стресирани. По-скоро се свличат на земята и остават неподвижни, опитвайки се да се слеят с терена – което пак не е много по-различно от поведението на родител, опитващ се да парира въпроса „Мамо, какво значи „секс“?“. Или както отбелязва психоложката Габи Петрова,

ако децата са готови да зададат въпрос, значи са готови и да получат отговор.

Най-често детето първо пита вкъщи и ако любопитството му не бъде задоволено, то започва да търси отговорите другаде. И в ужаса и ступора си родителят не си задава въпроса дали иска детето му да събере информация от неизвестни източници, или е по-добре той самият да му разкаже. Габи обръща внимание, че подобен развой на диалога има ефект и по-късно в отношенията. Родителите се изненадват, че детето спира да споделя с тях, но освен че е нормална част от израстването, това е и провокирано от факта, че когато то е имало интерес и е търсило отговор, родителят е неглижирал, осмял, парирал неговите потребности.

Портфолиото от теми в сферата на ЗСО е огромно и за различните възрасти са актуални различни неща. Какви обаче са ключовите рамки, за да има траен разговор? „За да има смисъл цялата тази информация, за да е полезна и интересна, тя трябва да предхожда събитията“, обяснява Радосвета Стаменкова от БАСП. С други думи, ако говорим за менструален цикъл с момичета, които от две години си купуват превръзки, това е след дъжд качулка. Те не са били подготвени за първоначалното объркване и не е отговорено навреме на първите им въпроси, свързани с промените в тялото им. И вече са минали цели две години, в които е можело да забременеят, може би без дори да подозират как става това.

Важно е и другото – да не се говори за нещо далечно и непонятно. В V клас не се говори за секс, а за промените през пубертета и междуличностните отношения, а също и за пъпки, хормони, лична хигиена.

Още нещо ключово за адекватното прилагане на ЗСО: детето трябва да бъде въвличано в разговора отново и отново. Както не научаваме български език или география от първи клас, така и информацията, свързана със здравната и сексуалната култура, трябва да е надграждаща и да се обновява през определен период от време.

Има ли българското училище социална роля?

Защо да дискутираме тези теми в училище? Всъщност да започнем с това преподават ли се и как. Образователният модел за преподаване на ЗСО в България е пълен с недостатъци, най-големият от които е, че такъв системен подход по-скоро няма. Съществуващият модел е вкрепен в преподаване на откъслечни неща, които минават между другото, и във виждането, че училището е образователна институция без социална роля. Като изключим преподаването на базовите знания за половата система по предмета „Биология и здравно образование“ в гимназиалния етап, ако един ученик попадне на учителски колектив, който не припознава темата като важна, има шанс знанията му по ЗСО да си останат до наученото в час по биология в VIII клас.

Въпреки интегрирането на ЗСО в държавен стандарт през 2016 г., което безспорно е един от големите застъпнически успехи, както обикновено дяволът е в детайлите. Наредбата обхваща гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование и не представлява задължителна форма на обучение. Само частта за здравното образование в прогимназиалния етап описва над 60 точки, които детето да усвои като знания, за да има компетентност по тях на основно ниво. Темите са всеобхватни: от познаване на болестите, предавани по полов път, през демонстриране на умения за използване на стратегии за ефективно учене, до назоваване на функциите и източниците на витамини и минерали и избягването на нездравословни навици и традиции. Първо, нереалистично е да се смята, че ще има време да се стигне до тези теми, и второ, те засягат умения, които далеч не всеки възрастен владее.

Анина Чилева е главен експерт в Националния център по обществено здраве и анализи, който от години обединява усилията на различни хора за интерактивно и базирано на опита на самите младежи здравно образование в българското училище. Според нея все още не сме успели да постигнем системност в ЗСО. Тук дори не говорим за нивото и методите, с които се преподава, а за това, че младите хора нямат достатъчно информация от официален и достоверен източник като училището. Това ги принуждава да търсят отговори другаде. Негативните последствия са ранно забременяване, аборт като сексуална превенция, полово предавани болести, но също и пристрастяване към порнографията, неприемане на тялото си, нереалистични представи за секса и взаимоотношенията между хората.

Радосвета Стаменкова разказва, че младежите, които искат да са обучители на връстници и изобщо доброволци на БАСП, най-често са два типа – или такива, които искат да учат медицина и медицински специалности, или такива, които ще се занимават с журналистика и комуникации. Младежи с подобни интереси така или иначе ще достигнат до тази информация. Техните връстници без интерес по темата – няма. Радосвета изтъква като възможност втъкаването на тези знания в спираловидните учебни програми. Иначе казано, по-сериозно застъпване на теми от ЗСО в часовете по биология и здравно образование, психология и др.

Проблемът да преместим цялото съдържание от ЗСО в часовете по биология е, че тя е природен и теоретичен предмет, в който се учи и се усвоява учебно съдържание. Когато става въпрос за здравно образование и още повече за сексуално образование, не е достатъчно да възприемеш някакво количество информация. „Много по-важно е младите хора да разискват заедно дадена тема, да изградят представа и да я верифицират. В такава ситуация се изграждат и груповите норми. Това е ключов процес за тийнейджърската възраст, която е рискова по отношение на сексуалността и сексуалното поведение, защото е период на съзряване и експериментиране“, подчертава Анина Чилева.

Анонимност срещу авторитет

В развитите общества учебната програма е създадена от експерти и крайният резултат се базира на набор от умения и знания, които младите хора трябва да имат, за да функционират самостоятелно и безопасно в обществото. Опитът на Габи Петрова е базиран на честата ѝ работа с родители на тийнейджъри, които търсят консултации, за да подкрепят детето си в периода на половото съзряване. Когато възникне трудност или изплува незнание, хората нямат информация към кого да се обърнат за помощ, и най-често започват да търсят различни мнения в социалните мрежи или в Google. „Самото принизяване на компетенциите и уменията на професионалистите води до задълбочаване на проблемите“, смята тя.

Този мотив се среща в наблюденията на всички експерти, с които „Тоест“ говори по темата – превръщането на Google в първото място за информация, към което се обръщаме, и сляпото ни доверие към анонимни източници в комбинация с маргинализирането на важността на експертните и научните ресурси. Радосвета Стаменкова подчертава ролята на пандемията и засиленото навлизане на социалните медии в преценката кое се приема за достоверна информация. И както допълва тя,

ваксините заедно с чистата питейна вода и антибиотиците са нещата, които помагат да не умрем на 40 години. И те работят толкова добре, че хората забравят, че това е превенция.

Николета Попкостадинова разказва как щом родителите разберат, че в училището на детето ще има беседа за промените през пубертета, за онлайн безопасността, за предпазване от сексуално насилие и за безопасния секс (основните теми, които Loveguide.bg покрива), изпадат в недоумение: младите знаят повече от възрастните и така или иначе всичко го има онлайн – защо им е подобен разговор?

Това е една от най-големите заблуди, с които Николета и екипът ѝ се борят упорито. Когато няма надеждни източници на информация, младежите разменят митове помежду си. В най-добрия случай ще е нещо от „Уикипедия“, което няма да разберат, защото е с медицински термини. Но има и по-рискови парчета информация, като опасни реклами например, които могат да накарат 14-годишен да си купи хапчета за уголемяване на пениса. В интернет всичко е по-лесно до голяма степен защото е анонимно. Не трябва да заставаш с името и лицето си, нито разпространявайки грешна информация, нито за да поискаш съвет по тема, която възприемаш като табу.

Николета знае от личен опит, че дискусиите, свързани със ЗСО, са много важни и интересни за българските тийнейджъри, но повечето от тях нито знаят с кого да говорят, нито кои са надеждните източници, нито как да възприемат съществуващата достоверна информация, ако не е поднесена атрактивно и адекватно за тяхната възраст.

Учениците като заложници

Ако ЗСО на практика няма, то каква е ролята на обществения дебат в тази липса? Манипулирането на общественото мнение от мащабни кампании с цел табуизиране на цяла сфера от учебното съдържание не е феномен за страната ни, но инструментализирането на ЗСО от политически субекти достига нови нива в България.

Атаките срещу сексуалното образование са базирани не на наука и факти, а само на мнения и вярвания, и е трудно да си представим чак такова недоволство срещу други дялове от учебното съдържание. Яростното противопоставяне на преподаването на ЗСО произлиза от тенденцията сексуалността да се поставя единствено в контекста на сексуалния акт. Но ЗСО разглежда човешкото тяло отвъд физическия и биологичен смисъл, най-вече в емоционален и психологически контекст. ЗСО предоставя пространството, където може да се обсъждат теми като сексуално насилие, лична хигиена, превенция на ранна бременност и др.

Николета разказва, че провеждането на подобни разговори с учениците е станало значително по-трудно от 2020 г. насам. Ако предположите, че е основно заради пандемията, ще сбъркате – тя съвпадна с друго събитие, за което вече не се говори в публичното пространство, но то продължава да има отражение върху дейността на организации като Loveguide.bg и техни колеги, работещи по темата на терен. Става въпрос за казуса в Перник, където обучителна програма за предпазване от сексуално насилие на Фондация „П.У.Л.С.“ бе прекратена заради обвинения от граждани, чиито деца дори не са присъствали на обученията. Недоволните родители твърдяха погрешно, че учениците са карани да се целуват по бузите.

В нашето популистко общество тези, които са най-кресливи, се чуват най-много, въпреки че са малцинство. Думата беше дадена на тях, а не на мнозинството, което беше щастливо и благодарно на тази програма, защото реално учи децата как да се предпазват от сексуално посегателство,

категорична е Николета Попкостадинова за развоя на събитията в Перник.

Въпреки шума, който се вдигна покрай случая през 2020 г., проучване, проведено през лятото на 2019 г. от „Алфа Рисърч“ сред 1000 души, разказва друга история. 76,1% от запитаните пълнолетни българи смятат, че трябва да бъдат въведени часове по ЗСО. Останалите 19,4% смятат, че има предостатъчно информация, а едва 4,5% виждат подобни часове като „начин за разврат“ сред децата.

До ден днешен училищата се страхуват да не се вкарат в подобен скандал и макар Loveguide.bg да продължават да изнасят часове, работата им не е със същия мащаб и размах, както преди тази случка. Ако едно училище припознава нуждата от подобни разговори, то се обръща към експерти и ги кани за лектори. Но за да е сигурно, че ще се избегне ситуация като тази в Перник, училищата често се опитват да поискат разрешение от всички родители. Според Николета колкото и да е разпозната нуждата от такива беседи, разрешение от всеки един родител е огромен административен товар за съдържание извън задължителната програма. Затова и често отпада нуждата той да бъде понесен.

Пропастта в отношението ни към ЗСО се задълбочава не само от факта, че темата е табу или че се проведе огромна кампания против правата на жените и ЛГБТ+ общността у нас под чадъра на темата „Истанбулска конвенция“. Анина допълва един много важен нюанс и той засяга училищата:

За 30 години българският образователен процес не можа да излезе от формата на фронтално обучение с дъска, учител, три редици ученици и комуникация само между учител и ученик. От гледна точка на развитието това е неефективен образователен процес, защото не позволява на хората да растат.

Комуникацията ни дава възможност да измерваме разбиранията, знанията, емоциите си спрямо другите, а на практика в българското образование до голяма степен тази възможност е отнета. Според Анина липсата на комуникация възпрепятства изграждането на мислещи хора, готови да поемат отговорност за собствените си действия, включително и за евентуална ранна бременност.

Статистически осезаемата липса на цялостно ЗСО в България не се дължи единствено на табуто и на различните политически кампании, които го вземат на мушка. Застоят се обяснява и с традиционните устои на образователна система, която възпрепятства ефективната комуникация и напасване на учебната програма спрямо нуждите на учениците. Макар промяната в този модел за момента да изглежда сложна, не бива да спираме да назоваваме нещата с истинските им имена както в контекста на ЗСО, така и извън него.

„Не може здравето и животът на българските млади хора да са заложник на политически тенденции“, смята Анина Чилева. Макар че се случва точно това.