Ние според преброяването

На 7 септември започна 18-тото поред преброяване на населението и жилищния фонд в България. Преброяванията у нас водят началото си от 1881 г. – отпреди 140 години. За новосъздадената българска държава е било от съществено значение да е наясно колко и какви хора живеят на нейната територия. През годините въпросите, включени в анкетните карти за преброяването, са се променяли в съответствие с държавните приоритети, юридическите норми, спецификата на човешките отношения и господстващите идеологии.

Какво включват въпросите в преброяването, как са структурирани те и дали изобщо да има преброяване, зависи от множество фактори. В Германия например от десетилетия преброяването не включва цялото население, а е комбинация между интегриране на данни, събирани от различни институции, и доброволна извадка от населението.

Как нашата държава (в лицето на Националния статистически институт) възприема хората, които живеят в България през 2021 г.? Каква е представата за човека и човешките отношения, въплътена в актуалната анкетна карта за преброяване на населението?

Отделният човек е не на първо, а на последно място във въпросника.

Въпреки че въпросът колко хора живеят в България е далеч по-важен от въпроса в колко сгради се разпределят те, структурата на анкетната карта се разгръща от общото към частното. Мястото на хората идва след описанието на сградите, жилищата и домакинствата. Логиката на въпросника (и съответно софтуерът на онлайн варианта му) изисква такъв подход: има сгради, в тях – жилища, в жилищата – домакинства, в домакинствата – хора.

Тази подредба може да се възприеме и като чисто формална, но е показателна за светогледа в една държава, за която е естествено в ценностно отношение да поставя човека на последно място – след институциите и формалните правила. У нас училището е по-важно от учениците, клиничните пътеки – от болните, семейството – от членовете му и т.н.

Като плюс може да се отбележи, че НСИ все пак взема под внимание в анкетата съществуването на бездомни хора. Също и на хора с увреждания – в анкетата са включени въпроси, свързани с достъпната среда до жилището.

Тъй като ни интересува как е представен човекът във въпросника, ще преминем директно към раздела „Домакинства“. В самото му начало се набива на очи инструкция към преброителите, онагледена с лазещо бебе:

Ако не беше акцентът, човек би могъл да си помисли, че смисълът на това предупреждение е да не се вписват в картата бебета, родени след 6 септември 2021 г. Ала не, идеята е просто да не се забравят децата и бебетата. Може би такава инструкция не е излишна в общество, в което децата не се смятат за „истински“ хора, следователно е логично просто да бъдат пропуснати – като несъществени подробности. Да си припомним, че кампанията, довела до отмяната на Стратегията за детето, изхождаше от предпоставката, че детето не е личност и няма права.

Най-важно е обаче в какъв ред се броят членовете на домакинството. Задължително е да се започне от неговия „глава“. Въпреки че като домакинство се дефинират хората, които живеят заедно и споделят общи разходи, независимо дали са юридическо/фактическо семейство, или не. Ако съквартиранти решат да поделят помежду си разходите си за храна и средства от първа необходимост, те пак се водят домакинство и трябва да изберат кой от тях е главата. Ако пък човек живее сам, трябва да посочи себе си като глава на едночленното си домакинство.

Без глава не може.

Кой е „главата на домакинството“? Тук от НСИ дават два възможни отговора, които не е задължително да съвпадат: това е или „лицето, което членовете на домакинството определят за такова“, или „което осигурява основните средства за съществуване“. Ако например дъщерята носи най-много пари вкъщи, това не я прави автоматично „глава“.

НСИ обаче очевидно изхожда от патриархални стереотипи, затова си представя нещата простичко и ги обяснява с картинка: ако Иван е мъжът в семейството, Мария е неговата съпруга, а Анна – общата им дъщеря, от само себе си е ясно, че Иван е главата на домакинството.

Може би официалната ни статистика наследява „главата на домакинството“ от времето, когато жените в България не са имали право да гласуват. Метафората за главата всъщност идва от Библията. В Посланията си към коринтяните и ефесяните апостол Павел скицира своеобразна йерархия на главите – мъжът е главата на жената, Христос е главата на мъжа, Бог-Отец е главата на Христос. Жената не само не е глава на никого, а трябва да покрива (поне с косата си) и собствената си глава.

В съвременното българско право няма антропоморфни метафори като глави, вратове и други телесни части – нито на домакинствата, нито на семействата, нито на жените. Нещо повече – според Конституцията „съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството“ (чл. 46, ал. 2). Така че докато Конституционният съд търси аргументи да отговори на въпроса дали само биологичният пол е конституционен, много по-лесно е да се докаже, че

изискването на НСИ за глава на домакинството е противоконституционно.

Ако сте сключили в чужбина брак с лице от същия пол, не може да отбележите това в анкетната карта. Преброяващите се електронно виждат съобщение, че в България бракът е само между мъж и жена. Възможно е обаче да впишете еднополово партньорство, ако живеете с партньора си. Тъй като това е засега единственият начин поне част от ЛГБТИ хората у нас официално да се заявят като такива, Фондация GLAS разработи сайт и засне клип, посредством които да убеждава съжителстващите с хора от същия пол да посочат връзките си.

Когато стигаме до описанието на конкретните лица в раздела „Население“ обаче, става ясно, че хората са или мъже, или жени. Не се допуска дори възможността да се затрудняват да отговорят. Ако се преброявате електронно и вече сте посочили ЕГН-то си, не може да се впишете с пол, различен от този по документи – системата отправя предупреждение, че полът не отговаря на ЕГН-то ви.

Семейното положение според анкетната карта бива юридическо и фактическо. И докато юридическото е ясно, фактическото буди въпроси. Възможните варианти са: да не сте в брак или в съжителство, да сте в брак или да сте в съжителство без брак. Няма опция обаче да сте във връзка с човек, с когото не съжителствате.

Бракът си е брак обаче, независимо дали брачният ви партньор примерно работи в чужбина, или пък сте фактически разделени. Така че целта на описването на „фактическото семейно положение“ остава неясна. Ако става дума за съжителство, то вече е описано в частта за домакинството. Но ако от НСИ се опитват да установят действителния статус на обвързаност на преброяваните, предложените алтернативи са крайно недостатъчни.

Патриархалните стереотипи на авторите на анкетната карта проличават и в това, че

въпросът „Имате ли живородени и/или осиновени деца?“ се задава само на жени.

Вероятно целта на този въпрос е да се проследи най-вече раждаемостта на жените. Но дори не се допуска възможността (която поне на теория в България съществува, макар на практика рядко да се допуска) мъж да осинови дете или сам да отглежда осиновено дете. (Възможността трансмъж да роди е твърде екзотична идея за нашите ширини, която едва ли би хрумнала на екипа на НСИ, работил по анкетната карта.) Другият любопитен детайл в този въпрос е, че той се отнася само за жени на 12 и повече години. Ако момиче под 12 години има живородено дете, защо статистиката да не отчете този факт?

Въпросите, свързани с етническата принадлежност и майчиния език, допускат само един вариант за отговор. От какъв етнос са децата, чиито родители имат различна етническа принадлежност? В анкетната карта се уточнява: „Етническата група е общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.“ Това обаче не ти помага да определиш етноса си, ако си примерно с баща етнически българин и майка нигерийка. Същият е проблемът с майчиния език. В България има не само деца от етнически смесени връзки, но и деца от традиционни за страната ни етнически общности, които проговарят едновременно и български, и езика на другата етническа група.

Във вариантите за отговор на въпросите за етноса и майчиния език, както и в тези за религията, се забелязва една на пръв поглед козметична, но всъщност много съществена промяна – опцията „не се самоопределям“ е заменена с „не мога да определя“.

Възможно е човек да не се самоопредели не защото не може, а защото не иска. Който например е агностик, съзнателно не определя дали е религиозен, или не. Ала според логиката на въпросника самоопределението очевидно не съществува – има еднозначни обективни факти за всеки човек, които той може или не може да определи.

На въпроса за грамотността дори няма вариант „не мога да определя“, макар че в конкретния случай не би било излишно. В хартиената карта не се дава дефиниция за грамотност, но онлайн анкетата обяснява пространно:

Грамотен е всеки, който може да пише, да чете текст и да извършва прости аритметически операции – събиране, изваждане, умножение и деление.

За неграмотно се счита лице, което не може да чете и да разбира смисъла на написаното и не може да напише кратко изложение на ежедневните си дейности. Лице, което умее да чете и пише само цифри и собственото си име, трябва да се счита за неграмотно. Също така неграмотно е лице, което умее да чете, но не може да пише, и лице, което умее да прочете и напише само няколко заучени фрази.

При такава формулировка някои преброявани биха се запитали дали самите те са грамотни, ако не схващат изцяло смисъла на разяснението на този въпрос или ако не могат да разделят наум 23569 на 27. Отделен въпрос е, че така и хората с дислексия се приравняват с неграмотните.

Начинът, по който се установява миграционното поведение на преброяваните, също не е безвъпросен.

Според анкетната карта временно присъстващи лица са тези, които пребивават в жилището, където са преброени, по-малко от една година. С такъв изследователски инструментариум няма как да се „уловят“ хората, завърнали се в България, докато трае пандемията, защото са имали възможност да работят онлайн. За много от тях това е продължило повече от година, което не означава, че няма да се върнат в момента, в който от тях се поиска да упражняват професията си присъствено. Не могат да се „уловят“ и онези, които са се прибрали за постоянно, но преди по-малко от година. Също и работещите и учещите в България за няколко години, след което ще се върнат в родната си страна (същото важи и за българи в чужбина).

През септември и в началото на октомври, когато се провежда преброяването, много сезонни работници не са се прибрали и съответно няма да могат да бъдат преброени. Както и хора, които са извън страната поради командировка, гостуване и т.н. Те не могат да се преброят и електронно, защото това е възможно само от България. Затруднение представлява и кодът от електронното преброяване, който физически трябва да се предаде на преброителите – още едно „чудо“ на електронното ни управление.

Да обобщим.

Според въпросника за преброяването през 2021 г. човек е или мъж, или жена дори ако е интерсекс, тоест ако биологичният му пол не може да се определи еднозначно. Мъжът е главата на домакинството, но пък децата са си на жената. Мъжете не осиновяват, а момичетата под 12-годишна възраст не могат да раждат. Детето е нещо, което е лесно да бъде пропуснато в качеството му на част от населението. Не съществуват хора със смесена етническа принадлежност, нито билингви (хора с два първи езика). Самоопределение не съществува – ако не се определяте еднозначно, значи не сте способни да схванете обективната истина за себе си. Ако по-малко от една година живеете някъде, значи сте „временно присъстващи“, а ако периодът е повече от година, сте за постоянно.

Некоректно формулираните въпроси и варианти за отговор неизбежно ще доведат до неточни резултати. И след преброяването пак няма да сме наясно от колко и какви хора се състои населението на България. По-сериозният проблем е, че на базата на тези резултати ще се правят анализи, ще се изработват политики и ще се вземат решения, от които ще има практически последствия. А накрая ще се чудим откъде ни е дошло.