Новото правителство: Падащи рейтинги и важни решения

Миналата седмица се състоя едно от най-важните събития за България след 2007 г., когато тя беше приета в ЕС, ако не и най-важното. На посещение в страната ни дойде украинският президент Володимир Зеленски. И не само дойде, ами си тръгна жив и здрав. А това не е саморазбиращо се в страна, в която осем години няма особено движение по разследването на отравянето на оръжеен търговец по всяка вероятност с новичок. Но според тогавашния главен прокурор проблемът ще да е бил салата от рукола с пестициди. Да припомним: новичок е „запазена марка“ на руската държавна власт.

Три социологически агенции и три спада в подкрепата

Във вътрешнополитически план обаче проблемите както пред правителството, така и пред коалициите, от които то се състои, са сериозни. Три изследвания на различни социологически агенции („Тренд“, „Алфа Рисърч“ и „Маркет Линкс“), проведени от юни до началото на юли, очертават сходни тенденции – три спада в подкрепата.

Първият спад е за ПП–ДБ. Вторият, по-незначителен от първия, е за ГЕРБ. Третият – за президента. Румен Радев „се радва“ на най-ниското одобрение и най-високото неодобрение, откакто заема този пост, след като влезе в открита война с новото правителство още когато трябваше да връчи мандата на Николай Денков. Трите изследвания са отпреди резила на Радев при посещението на Зеленски.

Въпреки че избирателите биха предпочели да има редовно правителство, част от гласуващите за ПП–ДБ и за ГЕРБ не могат да им простят съюзяването с доскорошните им най-големи врагове.

Разочарованите привърженици на ГЕРБ са по-малко поради няколко причини. От една страна, в голямата си част медиите реагират безкритично на посланията на силните на деня. От друга страна, в ГЕРБ са натрупали сериозен политически стаж и знаят как да припишат всички позитиви на себе си, а негативите – на конкурентите си. Освен това електоратът на ПП и особено на ДБ се слави с особена критичност и принципност, стигаща до неприемане на каквито и да е компромиси, както и с хетерогенните изисквания на различните избиратели към политическите им избраници.

На този фон е важно да се припомня отново и отново какво е постигнало новото правителство и чия е заслугата за това.

Потвърждаване на външнополитическата ориентация на България

Посещението на украинския президент, с което започнахме, е по покана на ротационното правителство на Николай Денков и Мария Габриел и е от огромно значение за България. То е знак за препотвърждаване евроатлантическата ни ориентация – в период, в който тя беше престанала да изглежда безвъпросна.

Дългата поредица от служебни правителства доведе до еднолична власт на президента Румен Радев, чиито цели съвпадат по-скоро с дневния ред на Русия, отколкото с международните договори, по които България е страна. А Русия не само води война с Украйна, а и се опитва да дестабилизира Балканите. Последното се потвърждава от българските разузнавателни и контраразузнавателни служби, чиито данни виждат бял свят, защото редовното правителство ги публикува.

Една от темите в годишните доклади на службите впрочем е ролята на Русия в конфликтите между България и Северна Македония. Това дава допълнителна тежест на хипотезата, че зад българо-македонските драми с имена на културни клубове и побои стоят професионално организирани активни мероприятия.

Заслугите за препотвърждаването на външнополитическата ориентация на България са основно на ПП–ДБ, макар и не без съдействието на ГЕРБ. Но по време на дългото управление на Бойко Борисов водената политика беше по-скоро имитативно евроатлантическа, а реалните политики и инфраструктурни проекти бяха все от полза на Русия.

Посещението на Зеленски – практически ползи

Посещението на Володимир Зеленски беше съпроводено с три важни решения. Първото е, че България започва преговори за продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“ на Украйна. Точещото се с десетилетия изграждане на втората атомна централа у нас беше част от цялостното поставяне на страната в енергийна зависимост от Русия. Така Украйна ще може да се сдобие с оборудване, подходящо за нейните централи, а България – с финансови средства, предоставени на Украйна от ЕС за целта.

Второто решение е потвърждаване на ангажимента на страната ни за предоставяне на военна помощ на Украйна. По време на правителството на Кирил Петков оръжие и боеприпаси се изпращаха под сурдинка, защото председателката на БСП Корнелия Нинова беше против „директната помощ“. Служебното правителство на Гълъб Донев отказа да се съобрази с решението на парламента за предоставянето на военна помощ. Сега вече тя ще се осъществява с подкрепата на правителството „Денков–Габриел“.

С третото решение България се присъединява към държавите членки на НАТО, подкрепящи присъединяването на Украйна към Алианса.

Освен че е морален акт, заставането „от правилната страна на историята“ носи и практически ползи. България ще има възможност да обнови военното си оборудване с изтичащ срок на годност, както и да участва във възстановяването на Украйна след края на войната.

Още от по-значителните постижения на управлението на ПП–ДБ и ГЕРБ

Управлението на ПП–ДБ и ГЕРБ успя да постигне наченки на правосъдна реформа. Конституцията още не е реформирана в частта ѝ за главния прокурор, а свалянето на Иван Гешев и замяната му с Борислав Сарафов беше карикатурно и послужи най-вече за да покаже защо правосъдната система има нужда от сериозна трансформация. Беше въведен обаче механизъм за контрол на главния прокурор – разследване от независим съдия. Гешев обжалва този механизъм в Конституционния съд.

Въпреки всичките си кусури и спънки обаче, наченките на правосъдна реформа са най-сериозните усилия в тази посока от началото на 90-те години насам. Не на последно място, в резултат на тях механизмът за сътрудничество и проверка на България най-сетне беше прекратен. Това от своя страна увеличи шансовете на България за скорошно влизане в Шенген.

Заслугата и за тези постижения е основно на ДБ, за които това е кауза от години, и на ПП. Да си спомним, че репликата на Николай Кокинов към Бойко Борисов „Ти си го избра“ стана символ на кадруването на председателя на ГЕРБ в системата на правосъдието.

Изготвен беше бюджет, който изпълнява изискването за 3% дефицит за влизане на България в еврозоната. Служебният кабинет на Гълъб Донев беше заложил два пъти по-голям дефицит, което превръщаше еврозоната в мираж. Тук основната заслуга е на финансовия министър Асен Василев, който успя да намери някой и друг „мистично“ изчезнал милиард, а също така състави план за повишаване на събираемостта на данъците, без да ги увеличава и без да съкращава социални разходи. Управлението на ГЕРБ от своя страна ще се запомни с безследно потъналите милиарди в нискокачествено изпълнени инфраструктурни проекти и къде ли още не.

Освен това парламентът отхвърли референдума на „Възраждане“ против еврото. „Възраждане“ може да обжалва в Конституционния съд. И все пак парламентарният вот е знак за поне две неща: затвърждаване на европейската ориентация на България и демонстриране, че с пряката демокрация не бива да се злоупотребява. Отхвърлянето на референдума също стана с основната заслуга на ПП и ДБ. В парламентарната комисия от ГЕРБ гласуваха „въздържали се“, а в пленарната зала вотът на депутатите от ГЕРБ–СДС не беше единен, но в последна сметка референдумът не мина – оцеляването на ГЕРБ зависи в немалка степен от европейския им имидж и те не биха си позволили да играят евроскептици точно в този момент.

Правителството идентифицира неонацизма като проблем. Премиерът Николай Денков окачестви „Възраждане“ като „неофашистка партия“. Това стана след поредица от изяви на председателя на партията Костадин Костадинов, нейни политици и последователи – от хомофобски атаки и антиеврейски послания, през заливане на Дома на Европа с червена боя, та до призиви за „унищожение“ на хората, чиито възгледи на съвпадат с тези на „Възраждане“.

Отново да припомним: след 2017 г. управлението на ГЕРБ се крепеше благодарение на коалицията с „Обединени патриоти“, която се състоеше от неонацистките по същество партии ВМРО–БНД, НФСБ, а до 2019 г. към тях се числеше и „Атака“.

Повторения, повторения, повторения

Започнахме с необходимостта да се припомня какво е постигнало новото правителство и чия е заслугата. Рейтингът зависи не само от това кой какво е направил, а и как се представя направеното. По данни на платформата „Стража“ най-гласовити в парламента са от „Възраждане“, следвани от ПП–ДБ и ГЕРБ. От ПП–ДБ най-голямо участие е вземал Асен Василев, който понастоящем е министър. С изключение на него няма депутат от ПП–ДБ, който по словесна хиперактивност да съперничи на Петър Петров, Костадин Костадинов и Цончо Ганев от „Възраждане“, Десислава Атанасова от ГЕРБ и председателката на БСП Корнелия Нинова.

Навремето Иван Костов казваше: „Трябва да обясняваме на хората.“ При всички несъвършенства на управлението на неговото правителство, по отношение на тази реплика важи убеждението на последователите му „Костов беше прав“. Трябва да се обяснява. И да се повтаря.