От понеделник Facebook има нов вицепрезидент, оглавяващ глобалната им стратегия за публични комуникации и политики. И това нямаше да бъде кой знае колко интересна новина, ако този човек не бе именно политик. Поне доскоро. При това от висшия ешелон на британския елит. Ник Клег сам съобщи за прескока си от света на политиката в този на технологиите в своеобразно обръщение, публикувано във вестник The Guardian и озаглавено „Присъединявам се към Facebook, за да градя мостове между политиката и технологиите“.

Кой е Ник Клег?

Само допреди няколко години беше една от надеждите на британската политика – интелигентен оратор с усет към проблемите и умения в търсенето на премерени решения. Като лидер на либералдемократите в пика на техния възход, той спечели доверието на много хора с умерени и центристки възгледи за развитието на Великобритания. Както и симпатиите на по-младите избиратели. Това превърна партията му в коалиционен партньор на консерваторите, а него лично – във вицепремиер в правителството на Дейвид Камерън между 2010 и 2015 г. Уви, този връх беляза и началото на стремглавия му провал, който имаше сериозен отзвук и последствия за британската политика и общество.

Някои неизпълнени предизборни обещания на либералдемократите, които в началото на коалиционния кабинет шумно прокламираха, че 3/4 от платформата им е застъпена и в програмата на правителството, както и осъзнаването на хората, че сговорчивата дипломатичност на Клег може би е добро прикритие на неговата политическа безгръбначност, доведоха през 2015 г. до най-лошия изборен резултат в историята на партията, оставяйки я с едва 8 депутати. Загубата на репутация на либералдемократите в британското общество оказа своята тежест и върху резултата от референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Един от най-тежките грехове на Клег и партията му е, че успяха горчиво да разочароват младите избиратели, с чиято подкрепа преди това разполагаха.

От тази гледна точка

очаквано е бившият партиен лидер, бивш вицепремиер, а отскоро и бивш депутат да потърси друга посока. Случайна ли е обаче тя? И дали няма да има проекция върху всички нас?

И Facebook, и Ник Клег едновременно признават в анонсите си, че лично Марк Зукърбърг и Шерил Сандбърг (оперативната и де факто търговска директорка на социалната мрежа) са положили няколкомесечни усилия да спечелят Клег за своята кауза, което всъщност е признание, че бракът по любов е всъщност брак по сметка.

Важни детайли от биографията на Клег са фактите, че преди голямата политика той е работил като журналист във Financial Times, а между 1999 и 2004 г. е бил евродепутат. И двете неща са важни пресечни точки от полза за Facebook.

Клег е добър оратор, пише чудесно. А новата му позиция го поставя в ключова роля във взаимоотношенията на Facebook с медиите – в момент, в който както никога досега социалната мрежа е под натиск да се промени. Скандалите с изтичането на лични данни и с манипулирането на американските избори в полза на Тръмп и на британския референдум за Брекзит са само върхът на айсберга.

Facebook продължава да няма ясен ангажимент как смята да противостои на троловете, речта на омразата и фалшивите новини. Мелодраматичните извинения на Марк Зукърбърг след всеки пореден скандал вече се изтъркаха, а за мениджмънта на корпорацията е удобно да се правят на изненадани, че този проблем ги е застигнал случайно, и да обясняват отсъствието на реални действия с липса на идеи. Нещата са още по-трагични в парцелираните по езиков признак ъгълчета на социалното недоразумение Facebook, където проблемите остават затворени около група хора, говорещи един или друг език – някои от последните тъжни примери са от Мианмар и Бразилия.

Натискът върху Facebook обаче не е сериозен – нито от страна на потребителите и пазара, нито от политиците в Европа и САЩ. И това оставя на корпорацията пространство за шикалкавене и печелене на време. Освен това технологичните гиганти традиционно инвестират в добрите си отношения с политическия елит. Винаги са го правили.

В този ред на мисли Ник Клег е изключително интересен и полезен заради контактите си в Европа и Брюксел. И е в удобната позиция дискретно (или не чак толкова) да лобира в ЕС и Великобритания в интерес на социалната мрежа. Клег вече публично се е изказвал в защита на Facebook, а готовността му да ползва инструментите на тихата дипломация е вън от съмнение.

Не е случайно, че Керъл Кадуоладър – колумнистка на The Guardian и част от екипа журналисти, които извадиха наяве скандала с Cambridge Analytica – веднага репликира анонса на Клег, при това твърде лично и със силно ироничен коментар:

Изглежда, не схващате, че кризата, завладяла Великобритания, и тази, която е сграбчила Facebook, е една и съща. Те са проявления едно на друго. Не технологиите разкъсаха нашия свят на парченца, а бизнес моделът на Facebook. Който е осребряване на страха, омразата и лъжите.

Не бива да подценяваме и „неочакваните“ странични ефекти. Предвид миналото му на действащ политик и едно от лицата на либерална Европа, всяка негова грешна стъпка от произволно естество ще продължава да носи риск от негативи за либерализма.

Проблемът на политик от нивото на Ник Клег е, че независимо какви са реалните му намерения и амбиции, на практика той не е в състояние да разсее съмненията, че няма да бъде използван като инструмент за търговия с влияние. А той конкретно вече е преотстъпвал своята репутация, превръщайки партията си и себе си в украшение на ревера на консерватора Камерън. Съответно въпросът дали е способен да построи мостовете, които си е наумил, е второстепенен. А основният продължава да бъде:

Дали назначенията в технологични корпорации на пенсионирани политици с влияние и връзки не е стратегия за противодействие на обществения натиск за промяна?

Колаборацията между политиката и технологиите сякаш изглежда по-безопасна, когато технократи стават политици, а не обратното. При всички случаи обаче тази колаборация следва да ни тревожи и да я наблюдаваме изкъсо. Вплитането на медиите, бизнеса, технологиите и политиката ще направи трудно отличими санитарните дистанции, които е редно да има между тях. Проблемът е в сходна взаимовръзка с концепцията за разделение на властите.

Керъл Кадуоладър язвително започва коментара си в The Guardian със „Скъпи, Ник! Поздравления за новата работа! Най-накрая малко истинска власт“. С което целият проблем е изказан с едно изречение.

Няма съмнение, че този брак по сметка ще е изгоден за Facebook. Вероятно и за Ник Клег. Съмненията за ползите на потребителите, избирателите и демокрацията обаче остават.

А и дали наистина може да си на страната на демокрацията, ако получаваш заплатата си от Facebook?

Заглавна снимка: Wikimedia

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ експерт, инженер, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и Тоест. Член на Настоятелството на Фондация „Тоест“. Вярва, че можем да направим света по-добър.