Тя твърди, че законодателството на страните от Вишеградската четворка би било подходящо и у нас. Не желае България да влиза в еврозоната. Говори за „джендъри“ с реторика, не по-различна от тази на националистическа партия.

Усвоила е добре и антимигрантската реторика, а обясненията ѝ, че някой (без да е ясно кой точно) се опитва да ни вземе идентичността (каквото и да се влага в това понятие), са направо плашещи. Не защото тъмни сили посягат на изконните български ценности, а защото лидерката на БСП Корнелия Нинова е разбрала какво се търси на политически пазар, и го предлага щедро, кресливо и без никаква мисъл какви ще са последствията.

Най-разпространеното описание за председателката на левицата напоследък е „популистка“. То обаче е крайно недостатъчно и твърде постно, за да илюстрира опасността, която новото амплоа на БСП носи. Амплоа, зад което се вижда организиран кръг от политконсултанти и услужливи медии.

Всъщност Корнелия Нинова не е популистка. Тя е продукт. Обмислен и с предварителен полеви тест, който проработи. И този тест се нарича Румен Радев.

Ако се върнем малко повече от година назад, в предизборната кампания на настоящия президент, ясно ще видим, че тогава „консервативното левичарство“ (това българско изобретение) бе тествано с далеч по-плахи „ангажименти“ от страна на кандидата. Емблематичен пример е обещанието на Радев, че ако се наложи и народът е тревожен, ще настоява да се проучи и явлението „кеймтрейлс“.

Избирателят обаче иска още повече. Той иска враг. И Нинова е готова да му го даде – бежанците и джендърите. Иска национална кауза и Нинова пак му я дава – вземат ни идентичността. Иска богатство и Нинова му казва – готово, няма да приемаме еврото. Иска да не бъде смачкан и Нинова му обещава и това: връщаме държавата в икономиката. Иска да е значим, защото не се усеща такъв, тя има отговор и за това: в училищата ще се учи автентична история и литература (да се разбира – подвизи на героични българи и потури до полудяване).

Ако Корнелия Нинова бе лидер на „Атака“ – това не би било проблем. Или по-точно ще е, но не в размерите, които добива в момента. Тъй като в случай че оглавяваш малка националистическа формация, е ясно, че трябва да следваш „специфичния“ си електорат.

Когато обаче става въпрос за лидера на втората по големина формация в страната, е ясно едно – той не следва прищевките на избирателите си, а им влияе.

В случая става дума за развращаване.

И докато Нинова се упражнява в „неоконсервативна“ левичарска реторика, парламентът с мнозинството на ГЕРБ приема лобистки закони, от които впоследствие се отказва; президентът си подбира кои проблемни нормативни актове да връща, и се разсейва за тези, засягащи Валентин Златев например; уж независимите регулатори доказват как от тях нищо не зависи, защото всички решения са политически и се вземат централизирано. И не на последно място – най-висшият орган в държавата, който трябва да брани правото от политиката, употреби правото за политическа услуга.

Всичко това се случва не просто пред очите на БСП. Случва се с тяхното мълчаливо съгласие. Докато партийната им лидерка е далеч по-заета да прегръща кози, вместо да се занимае дори с въпроса за чумата по дребния добитък по-издълбоко.

Но опасността от Нинова не идва от това, че БСП е мълчалив съучастник на рушенето на държавата – тази роля не е нова за партията. Не идва и от плъзгането на левицата по повърхността. Не идва дори от левичарски тези, каквито социалистите отдавна нямат с малки изключения, защото в повечето случаи са практически неприложими. Идва от факта, че новото амплоа на Корнелия Нинова до такава степен плаши недотам политически изкушените избиратели, че с писъци биха гласували за Бойко Борисов. Идва и от факта, че

дори политически изкушените биха посегнали към бюлетината на ГЕРБ, които „да правят далавери, но поне да имат коректив от Европейския съюз“.

В този ред на мисли няма никакво значение какви документи ще изобретят БСП. Отсега е ясно, че всички ще бъдат националпопулистки. И всички ще опитват да „орбанизират“ образа на левицата, а оттам – и образа на България. А зад тях ще се крие същата неуморима жажда за власт, която издигна Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г.

Най-големият проблем обаче е, че страхът, който Нинова насажда, ще примири цивилизованите хора с идеята да гласуват нецивилизовано за ГЕРБ. И да получат същата доза лобизъм, същата доза „Ти си го избра“ (по разговора в Банкя) и същата доза корупция. Да ги получат с ясната идея за това. Само и само да не получат Орбан в пола, прегърнал коза.

Заглавна снимка: Стопкадър от Новините на BiT

Полина Паунова

Полина Паунова

Политически журналист. Вярва, че единствено с вникване в политическите процеси може да се променя държавата.