Операция „Дежавю“, или как МВР се бори с купуването на гласове

Наближават избори и темата за контролирания вот отново е актуална. Значимостта на гласовете, които не са дадени като израз на свободната воля на избирателите, е обратнопропорционална на избирателната активност. А тя все повече намалява – след поредицата от пет гласувания за парламент през последните три години и разочарованията от различните форми на съвместни действия с доскорошни непримирими политически противници.

За да е успешна борбата с контролирания вот, са необходими, на първо място, институции с воля да я водят смело и последователно. Смело – тъй като истинските виновници за наличието на контролиран вот се намират в партийните централи. И последователно – защото е необходима поредица от усилия да се стигне до поръчителите, вината им да се докаже и те да понесат своята отговорност.

Служебното правителство на Димитър Главчев запази вътрешния министър от кабинета на Николай Денков – Калин Стоянов. Стоянов, който беше представен като номинация на ПП–ДБ в разпадналия се ротационен кабинет, се оказа далеч по-близък до ДПС и ГЕРБ. Според резултатите от анализ на Антикорупционния фонд от 2021 г. именно това са двете партии, които имат най-голям дял гласове в т.нар. рискови секции. Затова е важно да се проследи дали и доколко МВР си поставя като приоритет справянето с контролирания вот.

Нова акция със старо име

Още в първата седмица от предизборната кампания МВР даде да се разбере, че се бори с купуването на гласове. На 13 май медиите разпространиха информация за акция „Респект“ в два бургаски квартала с преобладаващо ромско население. Стана ясно, че служители на реда проверяват магазини, продаващи „на вересия“, лихвари, заложни къщи, както и местни лидери и местния криминален контингент, изземват списъци с имена и извършват арести. И смятат да правят подобни проверки в ромски квартали из цялата страна.

На 21 май аналогична акция се проведе и във варненската махала „Максуда“, където полицията арестува повече от 40 души. Ден по-късно силите на реда влязоха и в столичния квартал „Христо Ботев“. От МВР се похвалиха как са открили „наркотици, фалшиви документи, стоки без бандерол и други вещи и предмети“, например оръжия и откраднати автомобили – все неща без ясна връзка с целта на акцията. Но не пропуснаха да повторят онова, което подчертаваха и когато оповестяваха действията си в Бургас и Варна – че цената на един купен глас е между 50 и 100 лв.

Не стана ясно дали името на акцията – „Респект“ – се отнася само до реализацията в Бургас, или важи за цялата страна. При всички случаи обаче онези, които са се спрели на него, не се отличават с особена оригиналност. Въпреки че изборът им предизвиква повдигане на вежди у хората, които си спомнят една акция със същото име отпреди близо двайсет години.

Акция „Респект“ на Румен Петков

През 2005 г. на власт дойде тройната коалиция между БСП, НДСВ и тогавашния мандатоносител ДПС. Вътрешен министър стана Румен Петков. Той обяви акция „Респект“, чиято основна цел беше борбата с организираната престъпност. Като повод за нея се сочеше убийството на банкера Емил Кюлев по-рано същата година.

Акцията на Румен Петков се запомни най-вече с полицейското насилие и с неуспеха ѝ. Скоро след нейното начало полицаи пребиха до смърт в центъра на Благоевград Ангел Димитров – Чората, един от местните тартори. След силен политически натиск и множество обрати делото за убийството на Чората приключи по давност през 2021 г., а петимата обвиняеми не бяха наказани въпреки всички данни за вината им.

Широкият обществен отзвук от убийството на Чората не спря акцията. Служителите на реда упорито „респектираха“ населението, спирайки за проверка всеки, който им се струва съмнителен (примерно, защото е хипи с дълга коса и брада).

Зрелищните демонстрации на активност обаче не спряха нито организираната престъпност, нито показните убийства. През 2006 г. беше застрелян Иван Тодоров – Доктора, друг от хората с прякори. А през 2007 г. го последва Десимир Иванов – бивш бодигард на Георги Илиев, който пък беше убит през 2005 г., малко преди Емил Кюлев. На 7 април 2008 г. при тях в отвъдното се пресели и Георги Стоев бивш борец, превърнал се в писател. Близо седмица по-късно Румен Петков най-сетне подаде оставка. Избраният след това главен секретар на МВР Павлин Димитров обяви край на полицейските акции с гръмки имена.

Други акции „Респект“

Дали защото ерата на Румен Петков се позабрави, или напротив – от носталгия по нея, акция „Респект“ се завърна. Преди парламентарните избори през юли 2021 г. се проведе акция срещу контролирания вот със същото име. Това беше времето на първия служебен кабинет на Стефан Янев, чийто вътрешен министър Бойко Рашков правеше всичко по силите си, за да не се върне ГЕРБ на власт с (към онзи момент) неявната подкрепа на ДПС. Затова неговата акция не се ограничи само в ромските махали, а се опита да намали влиянието и на корпоративния вот с множество проверки във фирми. МВР се похвали с близо 700 арестувани.

В края на 2023 г., по времето на настоящия министър Калин Стоянов, пак имаше акция „Респект“. Полицията обяви, че е претърсила столичния квартал „Христо Ботев“ и е открила сума ти незаконни неща – от храни с изтекъл срок на годност, през лице, склонявано да проституира, до фалшиви банкноти и незаконно оръжие. Поводът за акцията така и не стана ясен.

Така че бургаската акция „Респект“ е поне четвъртата с това име. И както е тръгнало, едва ли ще бъде последната.

Защо все ромските махали са на фокус?

С много малки изключения демонстрирането на борба с контролирания вот се свежда до акции в ромски квартали. Не се иска особена изобретателност органите на реда да намерят нещо подозрително в тях.

Известно е например, че много хора в махалите пазаруват на вересия и си връщат задълженията, когато могат (например когато роднините им, работещи в Западна Европа, им изпратят пари). Логично е продавачите в тези магазини да имат тефтери със списъци с имена и суми, за да са наясно кой колко им дължи.

Известно е също, че в ромските квартали има лихвари. Те разполагат не само със списъци с имена и пари, а някои от тях прибират и лични карти, за да държат собствениците им в зависимост. Дейността им не е законна, но пък е обяснима. Трудно може да се намери банка или друга легална институция, която да отпусне пари на изпаднали в материално затруднение роми от махалите. Дори да не си личи визуално етническият произход, дори човекът да работи, много банки биха отказали кредит веднага щом видят адреса.

Освен това по данни от 2022 г. над 220 000 български граждани нямат документи за самоличност. Това са основно хора от ромски квартали, чиито жилища нямат законен адрес, поради което местната администрация отказва да ги регистрира. Тези хора са лишени от право на глас, както и от всички други права (например на здравеопазване, образование, брак, законна работа), за които са им нужни лични документи. Те нямат дори теоретичната възможност да вземат заем не само от банка, а дори от фирма за бързи кредити. Единствената възможност за тях са лихварите.

Така че ако полицията търси списъци с имена и суми срещу тях, както и незаконно събрани лични карти, знае къде да ги намери. По-трудната задача е да се докаже, че списъците и документите за самоличност действително се използват за купуване на гласове. В редица случаи това може да е така, в други – да арестуват някой човек заради добрината му да продава на вересия. Повече усилия са необходими, за да се стигне до действителните поръчители на търговията с вот.

„Нагоре вече е опасно“

Защо не се стига до действителните поръчители? Експертът по сигурност и борба с престъпността и бивш заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев каза пред „България Он Еър“, че за МВР е най-лесно да се концентрира върху криминалния контингент, защото „нагоре вече е опасно“. Подобно усилие би станало „политически рисково“, защото би стигнало до централите на политическите партии.

Според Калин Славов от „Прозрачност без граници“ „самото купуване на гласове е може би е най-ниското стъпало на изборната манипулация“. Като по-високи „стъпала“ той посочва контролирания вот и клиентелизма.

Контролиран вот означава принуда да се гласува за определена политическа сила или определен кандидат – защото в противен случай човек може да си загуби работата, жилището, да остане без дърва за зимата, да бъде лишен от земеделски субсидии и т.н. Клиентелизмът е достъп до определени блага срещу политическа преданост. Примерно, ако гласуваш за определена партия, ще печелиш обществени поръчки, няма да ти правят ревизия…

Ще увеличим заплатите на университетските преподаватели, ще отпускаме безлихвени кредити на държавните служители – когато тези обещания се дават по време на предизборна кампания, също става въпрос за клиентелизъм. „И всъщност създаването на стабилни клиентелистки кръгове е начинът на успех на българските политически партии“, смята Калин Славов. А „тези клиентелистки кръгове не са така директно уловими в акция на МВР“, допълва той.

Вотът се манипулира и в избирателните комисии. Било от човещинка – да се помогне на някой баче Цено, било заради поръчения отгоре. И пак стигаме дотам, че „нагоре вече е опасно“.

Но МВР все пак демонстрира някаква активност. За разлика от прокуратурата (можем да се сетим само за единични случаи на дребни местни политици, осъдени за купуване на гласове). И особено от ДАНС, които се занимават с какво ли не, освен с реалните заплахи за националната сигурност, сред които е и подмяната на вота на избирателите. Например с „Витоша ски“, с проекта за детска болница и дори с изтичането на информация за матурите по български език.

Дежавю на предизборен расизъм

Независимо кой е на власт, полицейските акции срещу купуването на гласове в ромските махали са толкова подобни при всяка предизборна кампания, че ако телевизиите излъчват репортажи от минали години, може и никой да не забележи.

Освен да „профилактират“ най-ниското звено във веригата, за да не се забъркват по-нагоре, където „вече е опасно“, тези акции изпълняват и друга функция. Те внушават, че ако има манипулиране на вота, виновни са ромите. А това отвлича вниманието от истинските виновници – политическите партии, които са реалните купувачи на гласове.

Преди избори традиционно се нарочват врагове. Този път другите „дежурни плашила“, като етническите турци, ЛГБТИ хората, бежанците и шофьорите, дали положителен полеви тест за наркотици, могат да си поемат глътка въздух. Но за ромите няма почивка.

Така е по-лесно не само за МВР, а и за политическите партии, които намират с кого да си измият ръцете. И за тези, които печелят от контролирания вот. И за конкурентите им, на които е по-лесно да обвиняват „рисковите“ избирателни секции, вместо да намерят подходящи послания, за да мотивират негласуващите да отидат до урните, и така да намалят тежестта на контролирания вот.

Но защо ни е да търсим собствената си отговорност, като си имаме роми?