„Между чука на корупцията и наковалнята на бюрокрацията“. Защо България иска да експулсира саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди
Абдулрахман ал-Халиди вероятно ще бъде убит, ако се върне в Саудитска Арабия. Но България иска да го депортира, защото кралството се „демократизирало“. В отказа за убежище дори не са уцелили годината му на раждане и националността му – пишат го сириец. Толкова за човешките права. От Светла Енчева.
Седмицата (4–9 март)
Тази седмица имаме всичко в „Тоест“: от ротации до чревен микробиом. Не може да се оплачете! Между сглобките и микроорганизмите виреят още текстове за книги, ислямска калиграфия и жени – ръководителки на държави.
Чревният микробиом – в болест и здраве
В нас живеят трилиони микроорганизми, които влияят на храносмилането, метаболизма, имунитета, че даже и на психичното ни състояние. Какво всъщност е микробиом и каква роля играе в живота ни? От Анастасия Орманджиева.
110 на 3. Или критична маса хора
„Критична маса“ е минималното количество материал за поддържането на верижната реакция на ядреното делене. Критична маса хора за рестарт на държавата ли ще има България в края на 2024 г., след назначенията на 110 души в регулатори, контролни органи и съдебна власт, или квоти от партийни пешки?
10 години Евромайдан. Политическа икономия на безхаберието
През март 2024 г. Евромайданът, или Революцията на достойнството, отбелязва своята десетгодишнина, но все още е обвит в митове, изкривявания и пропаганда. Как Украйна стига до най-тежката криза в новата си история и какви са последствията? Иво Илиев отговаря на тези въпроси. Текст с продължение.
Еманципирано мастило: Жени, калиграфия, ислям
В продължение на две седмици ще пием ориенталското си кафе с калем в ръка и мастилница до филджана. Докато Атанас Шиников ни разказва за жените в арабската калиграфия – история на норми, предписания и ограничения. Без помен от небетшекер.
На второ четене: „Елине Вере“
За един нидерландски роман с женско име за заглавие и трагична развръзка, роман, вдъхновен от Толстоевата Анна, Гьотевия Вертер и Ибсеновите „Призраци“, роман, който Кафка би харесал, ни разказва Стефан Иванов.