Седмицата (26 февруари – 2 март)
Сглобки, ротации, икони, „Вояджър“, Малайзия и нова рецензия в „На второ четене“. Такъв беше „Тоест“ тази седмица.
„Вояджър 1“: Съдбата на самотния пътешественик
Идва краят на една много дълга песен. Едва ли някой е вярвал, че ще я слушаме толкова време. Космическият апарат „Вояджър 1“, който ни показа малката синя точка, побрала всичко обичано от нас, потъва все повече в необятното нищо. От Дъг Мюър.
Осми март, ден първи
Въпросът с осъществяването на ротацията е по-скоро технически. Основната тема е как ще продължат да „съжителстват“ двете коалиции в сглобката и дали ще я облекат в прилично коалиционно споразумение, което да даде хоризонт за вършене на някаква работа и за обществото. От Емилия Милчева.
На второ четене: „Академия за китове“
Истории, които превръщат психическите разстройства в метафори на човешката ни крехкост и уязвимост, на самотата ни, на вътрешните ни разпади. В рецензията на Антония Апостолова отекват гласът и позицията и на самата авторка Виолета Златарева.
Малайзия с лют сос и съкровища
Живописен разказ на Петя Кокудева за многоликата Малайзия, видяна както през погледа на традиционните местни хора, така и през полуделия скоростомер на шеметно развиващ се нов свят. И през езика и неговите съкровища. Текст с продължение.
Икони вместо работещи институции
Като се има предвид държавата, в която живеем, бихме могли просто да се кръстим и да закрием и образование, и здравеопазване, и инфраструктура. Но това е възможно в един „по-добър“ свят. Светла Енчева се пита защо е по-лесно да вграждаме икони в тунелите, отколкото да разчитаме на институциите.
Седмицата (19–24 февруари)
Навални (и Русия след Навални). И още: съжителството на православни и либерални ценности в Гърция; родителите в образованието; генетични редакции; деепричастия; Анакреонт, Музил, Улф, Ни Гриъфа... Плюс трудно възможни ротации и възможни предсрочни избори.