Пантун, който започва и завършва с бодли

По Woven Chronicle, инсталация на Рийна Сайни Калат

Границата на картата се изражда в бодли и затова
баща ми зачака в провалена държава с провалени хора.
Ние, бележки под линия на овъглен пергамент. Предели, размити
над бездната на войната, съшитите истории менят се всеки час.

Баща ми зачака в провалена държава с провалени хора,
и защо? Нима е искал да ни доведе в пустиня?
Над бездната на войната съшитите истории менят се всеки час
отвътре туптеше призив да остави дома. Неотложни пулсации,

и защо? Нима е искал да ни доведе в пустиня?
В пусти и жадни градове? В душата му се разгаряше огън,
отвътре туптеше призив да остави дома. Неотложни пулсации –
едни през други като притоци върху прясно начертани карти.

В пусти и жадни градове в душата му се разгаряше огън,
затова ни отведе, защото в страната властваха оръжия,
едни през други като притоци върху прясно начертани карти.
А залповете ехтяха цяла нощ като при честване на светец.

Затова ни отведе, защото в страната властваха оръжия
и властваха мъже, окичени с нашивки и значки.
А залповете ехтяха цяла нощ като при честване на светец,
но всъщност имаше още повече тишина. И тревога, и страх,

и мъже, окичени с нашивки и значки,
поставяха черни кръстове върху вече завладените места.
Да. После още повече тишина. И тревога, и страх.
Мухите пееха своите химни в шествие около мъртвите.

Черни кръстове върху вече завладените места.
Карти на области, градове, родови нишки, рисувани и прерисувани.
Мухите, пеещи своите химни в шествие около мъртвите,
и баща ми, с билет за бягство – домът не ни позволи да останем.

Карти на области, градове – родови нишки, рисувани и прерисувани
в пътеписи и дневници. В истории, предавани нощем,
като баща ми с билет за бягство – домът не ни позволи да останем.
Ръмжи самолет. Ръмжи кола на празен ход. Ръмжи двигател на лодка.

В пътеписи и дневници. В истории, предавани нощем,
ние, бележки под линия на овъглен пергамент. Границите – размити,
ръмжи самолет, кола на празен ход, ръмжи двигател на лодка,
и всичко, защото контурът на картата се изражда в бодли.

Оливър де ла Пас
Превод от английски Габриела Манова

Оливър де ла Пас (р. 1972) е университетски преподавател във Вашингтон и Масачузетс. Поет лауреат на Устър, Масачузетс в периода 2023–2025 г. Автор и редактор на седем книги. Стихосбирката му „Сонети за диаспората“ (The Diaspora Sonnets) излиза през 2023 г. и попада в дългия списък на Националната литературна награда на САЩ. Печели и Литературната награда „Ню Ингланд“. През юни 2024 г. Пас е сред участниците в Международната поетическа конференция в Копривщица, организирана от Фондация „Елизабет Костова“, в рамките на която е преведен и публикуваният по-горе пантун. Това е поетична форма, състояща се от поредица четиристишия. Вторият и четвъртият стих от едно четиристишие се повтарят като първия и третия стих от следващото – и така до края на стихотворението. Оригиналът на формата е малайзийски, но се ползва в поезията на френски език, а понякога – както в случая – и в англоезичната поезия.

Габриела Манова (р. 1995) е писателка, преводачка и редакторка. Има интерес към превода на поезия. Дебютната ѝ стихосбирка „Навици“ е номинирана за наградата „Иван Николов“ през 2021 г. През 2023 г. печели конкурс за творческа резиденция в Националния писателски център, Норич, където превежда съвременна българска поезия на английски.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.