Патриотизъм ли е протекционизмът?

В първите дни, след като Доналд Тръмп наложи мита на много държави (и даже на два острова, обитавани от пингвини и тюлени, но не и от хора), последиците са драматични, особено за финансовите пазари в САЩ. В тази ситуация и за най-твърдите поддръжници на американския президент е трудно да намерят аргументи в негова подкрепа. А някои, включително Илон Мъск, дори открито го критикуват. Последният сподели запис отпреди 20 години, в който икономистът Милтън Фридман дава пример с един молив, за чието производство са нужни усилията на хора от различни части на света.

Тръмп обаче изглежда убеден, че митата са необходимото „лекарство“, което може и да има странични ефекти, но те ще са временни. Дългогодишният проблем според него е, че САЩ повече внася от други страни, отколкото изнася американска продукция в тях. Затова и решава да накаже тези страни спрямо размера на търговския дефицит на САЩ с тях. Тоест колкото повече една държава изнася за САЩ, отколкото внася, толкова по-виновна е тя според американския президент и толкова по-строго трябва да бъде наказана.

Целта на мярката е другите държави да бъдат принудени да внасят повече американски продукти, а в Щатите да се потребява колкото може повече местно, а не вносно производство. Звучи патриотично, нали?

Български аналогии по Великден

Освен че Костадин Костадинов, председател на крайнодясната и проруска партия „Възраждане“, похвали митата на Тръмп, засега в България не се намират много техни гласовити защитници. Това обаче не означава, че нагласи, подобни на тези, ескалирали в налагането им, не се култивират на наша почва, и то не от вчера.

Тези нагласи по традиция избуяват преди Великден, когато започват да се множат новините за заплахата за българското производство от евтиния внос на яйца и агнешко месо. В тях интересът на производителите се представя като интерес на цялото българско общество. Конкурентните продукти понякога идват от държави, към които се насажда негативно отношение – например агнешко от Северна Македония и яйца от Украйна.

Наличието им в търговската мрежа нерядко се представя като измама за българските граждани. Твърди се или че месото е замразено, а се продава като прясно, или че за яйцата се лъже, че са български, или че тези продукти са опасни, защото не съответстват на европейските норми, и т.н. Конкретно за украинските яйца се разпространява и невярна информация, че вносът им е много по-голям, отколкото реално е, а през 2024 г. България дори поиска от Европейската комисия той да бъде забранен.

Подобни предвеликденски сюжети впрочем пълнят новинарските емисии доста преди войната на Русия срещу Украйна. За източник на „лошия“ внос на яйца и агнешко се сочат различни държави, като за яйцата дежурният виновник е Полша. Същевременно в седмиците преди Великден новините изобилстват и от тревожни репортажи колко ще поскъпнат въпросните продукти и колко пари ще са нужни за празничната трапеза.

Материалите за „антибългарския“ внос и за растящите цени сякаш се правят от две полукълба на един и същи мозък, връзката между които обаче е прекъсната.

Тоест хем чуждестранните продукти на българския пазар са нещо лошо, хем е страшно, че цените им се вдигат. А връзка между първото и второто определено има, но тя е обратнопропорционална – колкото повече се ограничава вносът на едни продукти, толкова по-голяма е вероятността те да поскъпнат. Защото хем на местния пазар има по-малко от тях и съответно търсенето им е по-голямо, хем производителите нямат външна конкуренция.

През годините преди войната в Украйна неколкократно се разиграваше един и същи сюжет с полските яйца. Производителите искаха да се ограничи техният внос и обещаваха да не вдигат цените, обаче яйцата поскъпваха. През 2012 г. например вносът беше ограничен само краткотрайно и все пак цената на яйцата скочи до нива, невъобразими по онова време. Но и през 2019 г. председателят на Съюза на птицевъдите Димитър Белоречков винеше Полша, че подбива българския пазар.

Ала изглежда, мейнстрийм медиите не си взеха поука, защото сюжетите с „лошия“ внос на яйца и агнешко и високите им цени продължиха да се разиграват година след година.

Кое е по-важно – митото или яйцето?

Темата за яйцата ни отвежда и към въпроса има ли връзка между частите на мозъка на Тръмп. САЩ имат сериозен проблем с цената на яйцата – в резултат на птичия грип, заради който се умъртвяват стотици милиони кокошки носачки и така възниква дефицит. А според елементарната пазарна логика, когато има недостиг на една стока, съчетан със силно търсене, цената ѝ нараства.

Поскъпването на един от най-употребяваните продукти не е добра новина за американския президент, който беше обещал, че още от първия ден на встъпването си в длъжност ще започне да се справя с високите цени. Затова той помоли няколко страни от Северна Европа, между които и Дания, да доставят яйца за САЩ.

Парадоксът на тази молба е двоен.

Първо, Доналд Тръмп налага мита, защото смята, че вносът е вреден за американската икономика, а износът е полезен. И обвинява конкретно ЕС, че е бил „много лош“ със САЩ, защото е изнасял отвъд океана повече стоки, отколкото е внасял. Това обаче не пречи на Тръмп да иска европейски яйца, за да компенсира негативното въздействие на дефицита върху американската икономика.

Второ, президентът очаква помощ точно от Дания – при положение че предявява териториални претенции към Гренландия, която е датска територия.

Следователно той хем иска внос, макар да наказва вноса, хем го иска от Дания, част от която се е амбицирал да завземе. Но се държи, сякаш всичко му се полага по право – и митата, и Гренландия, и яйцата.

Да си представим, че няма внос

Нека допуснем, че Тръмп е прав, че е патриотично не да внасяме, а да изнасяме. А комай всички икономисти, както и собствениците на големи компании в САЩ грешат, като казват, че вносът не е нещо лошо и не трябва да се наказва с мита. Какво ще стане, ако това поведение се превърне в основен принцип на международните икономически отношения?

Първо, ще настъпи борба, при която ще печели по-силният – този, който може да извива ръце, както се опитват да правят САЩ в момента.

Второ, по какъв начин ще изглежда печалбата? Американският президент си представя, че САЩ трябва сами да произвеждат от каквото се нуждаят. Това ще рече страната да се реиндустриализира – да се възобновят отдавна спрени производства.

Ако заплатите на работниците обаче са американски, няма как цените на продуктите да останат такива, каквито са в момента. Още повече че новата президентска администрация е обявила война на чужденците, включително и защото вземали работата на американците. А много от нарочените за „нелегални пришълци“ мигранти работят за по-малко пари, отколкото гражданите на САЩ биха. 

Който носи дънки „Рила“…

Какво би станало, ако идеалът на Тръмп се реализира в България и българите започнат сами да си произвеждат всичко?

Тези, които помнят времето на социализма, знаят какво е нещо да липсва. Не става дума за бананите и портокалите, налични само около Нова година, а за елементарни неща, като дезодорант например. Впрочем тогава все пак имаше някакъв внос, но определени стоки със западен произход можеха да се намерят единствено в магазините „Кореком“, достъпни само за избрани.

В България се произвеждаха дънки „Рила“. Те също не се намираха лесно, но пък и притежанието им не беше повод за гордост, защото марката беше ноторно известна с ниското качество на продукцията. Дори човек да се опиташе да скрие емблемата „Рила“, по плата можеше да се разпознае какви са дънките. Имаше си и поговорка: „Който носи дънки „Рила“, той е българска кобила.“

Ако сега започнем да си произвеждаме всичко,

ще трябва да се лишим от много неща, които приемаме за даденост и без които трудно можем да си представим живота. Не става дума само за марките дрехи, козметика, мебели и т.н., с които сме свикнали, за кока-колата, дюнерджийниците, пицариите и китайските ресторанти. Няма да има например кафе и какао, защото те виреят в други климатични условия. Наличието на т.нар. габровски шоколад, тоест пестил от сини сливи, едва ли би компенсирало тези липси.

А какво да кажем за компютрите, мобилните телефони, операционните системи, автомобилите? За много животоспасяващи лекарства и ваксини, които не се произвеждат в България? За енергията, необходима не само да се поддържа животът, какъвто е в момента, а да се възстановят тежки производства? За екологичните щети от тежката индустрия върху земеделието и животновъдството? А за цените на произведените на родна земя стоки? И т.н., и т.н.

По-добре ли ще живеем, ако нямаме достъп до нищо, произведено в чужбина, но пък знаем, че в Гватемала ядат кашкавал „Витоша“, а в Япония – българско кисело мляко?

Обратната страна на глобалната търговия

Опитът на Тръмп на практика да взриви глобалната търговия показва колко ни е нужна тя. И как, без да се замислим, зависим от труда на хора в различни части на света. Удобствата, с които сме свикнали обаче, си имат цена. И тя се плаща от хора в държави, в които трудът е много по-евтин, отколкото в САЩ или в Европа. И които работят във вредни условия и дишат замърсен въздух.

Чрез протекционистична политика обаче няма да се преодолее експлоатацията. Напротив, експлоатираните ще бъдат наказани, че правят живота на хората в богатите страни още по-комфортен – за продукцията им по-трудно ще се намира пазар и много от тях вероятно ще останат без работа. Или ще трябва да продават труда си още по-евтино. Експлоатацията може да бъде до някаква степен ограничена с чувствителност към другите и с уважение към труда им, с противопоставяне на използването на детски труд и на други неетични практики. С осъзнаването, че не сме невинни.

А протекционизмът, рожба на пишман патриотизма, води до абсурд. Защото от него губят най-много онези, които уж би трябвало да спечелят.