От човек до човек, с нова книга в ръка – ходенето по буквите продължава. Два пъти месечно Марин Бодаков представя по три нови литературни заглавия. И пита с какво точно тези книги ни променят.


„На жените с обич“ от Исабел Алиенде

превод от испански Катя Диманова, София: изд. „Колибри“, 2021

Аз съм гражданин на женска република: съпруга, две дъщери, майка и котката Роузи. Факултетът ми е управляван от жена. Главните ми редактори са жени. Любимият ми български поет е… поетеса. В мен е вградена сянката на неродена сестра.

Женска република ли? Не, абсолютна монархия. Не помня чий точно беше изразът „Моята победа е в това, че ме победиха всички“, но той ми пасва идеално. И при този режим на управление реално ми е добре.

Чета „На жените с обич“ с обич.

И си представям, че когато 78-годишната днес Исабел Алиенде се гласи за лягане вечер, си спомня съвета на своя дядо да си легне настрани, за да остави място за крилата си… Всеки има нужда от такъв дядо, за да живее в съгласие със себе си. И всеки има нужда от такава внучка, която да подхвърля вкъщи феминистки четива, които дядо ѝ да чете – и да не се издава, че ги е прочел.

Бонус в нейния живот е появата на Пабло Неруда, който я призовава да изостави журналистиката в полза на развитото си литературно въображение… И така да се озове в челната десетка на най-продаваните автори на 90-те години на ХХ век, да стане – с „Къщата на духовете“ – единствената жена икона на магическия реализъм.

Да сложи пластичен взрив под епоха, в която на творчеството на жените още се гледа като на художествен занаят. Ами да, нали само мъжете правят изкуство…

Антимачистката публицистика в „На жените с обич“ поставя Исабел Алиенде между майка ѝ, която обича да рисува, но се ограничава до копиране, за да не я обвинят в амбиция, и дъщеря ѝ, която изобщо не може да оцени постигнатото от Исабел и връстничките ѝ – и го приема за даденост. Но и майка ѝ, и дъщеря ѝ я смятат за твърде шумна.

Тази книга има мъдър политически заряд. Не съм смятал, че ще употребя мъдър и политически в един и същ израз, но това е феминизъм с човешко лице, който се противопоставя абсолютно естествено и самопонятно на мачизма и патриархалната тирания. Противопоставя се с обич. И така реално върши работа.

За мен това е много важен момент. Най-малкото защото юнгианският психоаналитик Ги Корно беше казал, че патриархатът е третирал жените като непълноценни същества в продължение на векове… В полусянката на несъзнаваното е точно обратното. Като компенсация у жената съществува убеждението, че тя превъзхожда мъжа. Това впрочем важи за всяко човешко същество – униженият или унижената винаги мечтае да докаже с гръм и трясък превъзходството си.

Исабел Алиенде няма кому какво да доказва. Тя е велика писателка. Писателка, освободила въображението на неизброими човешки същества навсякъде по земното кълбо.

И освен за равнопоставеността между половете, тук става дума и че старостта е любов, спокойствие, тихо добруване, време за себе си. Няма завист. Всяка минута е ценна. Разбира се, това не пада от небето: Исабел Алиенде е преработила травмите си в литературни творби, а и е припечелила за осигурена старост.

Публицистичната си книга Исабел Алиенде дописва в началото на пандемията. И можем да я приемем като обещание за прегръдка.

В следващия брой очаквайте специално за „Тоест“ интервю на Марин Бодаков с Исабел Алиенде.

„#Кой спря БНР?“

съставител Вяра Ангелова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2020

Тази книга е историята на едно престъпление. История за това какво властта разбира под обществена медия. История на страха на властта и страха от властта.

„#Кой спря БНР?“ е сборник с документи – протоколи, стенограми, брифинги, изслушвания, декларации и официални институционални изявления, както и интервюта – по повод на един от най-срамните епизоди в най-новата медийна история: спирането на сигнала на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио за близо 5 часа в цялата страна на 13 септември 2019 г.

В този ден водеща на предаването „Преди всички“ е Силвия Великова.

По същото това време върху ръководството на БНР някой отвън оказва натиск съдебната репортерка Великова да не отразява процедурата по избора на нов главен прокурор в лицето на Иван Гешев, тъй като е критична към неговата персона.

Ивайло Савов не се е поддавал на натиска, но той е пенсиониран. А новият изпълняващ длъжността директор на програма „Хоризонт“ Николай Кръстев задрасква от работния график името на Великова като ресорен репортер и като водещ. И като човек, който трябва да отрази протестите срещу кандидата за главен прокурор.

За професионалистите в журналистиката това означава цензура.

Генералният директор на БНР Светослав Костов казва на Великова на среща не в радиото, а в Борисовата градина: „Има много голям натиск да бъдеш свалена от ефир.“

Ето свидетелството на Великова:

Аз попитах: „От кого?“ Той каза: „Не мога да ти кажа, обадиха ми се четирима души.“ Имена няма. Звучеше доста като от 90-те години. „Казаха ми, че децата ми ще останат гладни, няма да си намеря работа.“ Аз имам деца, знам човек как преценява през такава заплаха. Обясних му, че според мен ние трябва да огласим тази заплаха. Той каза, че не може, защото няма как да я докажем, и че ще се наложи да ме свали.

На самата Великова ѝ е смешно, че я третират като такава заплаха за намеренията на държавата.

Когато скандалът избухва, когато тишината избухва в националния ефир, сам министър-председателят Бойко Борисов иска от генералния директор да върне Великова в ефир. Да се смееш ли, да плачеш ли…

Иначе спирането на излъчването публично е мотивирано с, хм, техническа профилактика.

Каквато и мътилка да са всички събрани от доц. д.н. Вяра Ангелова и колегите ѝ документи, под тях прозира технологията на властта и нейните манталитетни особености.

Но и това, че никой не седна на стола на Силвия.

Две неща ми направиха жестоко впечатление:

1. „Жертвите“ в този казус говорят абсолютно разбираемо. Естествено, нито Великова, нито Даниела Късовска са жертви. Началниците, палачите на свободната журналистика, обаче са напълно омотани като изказ, последователност и аргументация, шикалкавенето им е забележително. Журналисти ли? Стига, бе… Медийни службаши.

2. Жените тук се държат далеч по-прилично. И се сетих за цитираното от Исабел Алиенде изказване на нюйоркската активистка Бела Абзуг: „През двайсет и първи век жените ще променят природата на властта, вместо властта да промени природата на жените.“

Е, хайде де.

Премиерата на книгата бе под формата на онлайн семинар на 19 март. На него доц. Вяра Ангелова сподели, че макар у нас всеки да знае всичко, никой не ѝ се обадил да ѝ каже отговора на въпроса от корицата – и подчерта, че в книгата този отговор липсва. „Умишлено не даваме отговор. […] Костов е само името“, посочи доц. Орлин Спасов.

И действително тази забележителна книга събира всички документи на едно място, за да могат бъдещите изследователи да научат, както подчерта Вяра Ангелова, „какво сме си мислили за медиите, ако допуснем, че в бъдещето ще има медии“.

Ако допуснем, че в бъдещето ще има медии…

„Мравин и планетата Гора“ от Великан Василева

художник Веселка Велинова, София: изд. „Колибри“, 2020

Да разлаем кучетата!

В историйката от тази книжка има две хомосексуални двойки, има дете с дислексия, има унищожен от човека дом, има детски труд, има опит за намиране на приемно семейство, има осиновяване.

Твърде много, ще кажете вие. И умът ми ще се съгласи. Нима в живота не е така, ще каже сърцето. И понеже не виждам в текста каквато и да било художествена претенция, той просто е логичен, виждам и как развива емоционалната интелигентност.

И едно дете, слава богу, няма да види това, което ще види един възрастен. Между детето и възрастния стоят предубежденията.

Детето ще види цялостен, взаимосвързан свят, в който винаги може да се намери приемливо решение. Не вижда разломи. Не вижда възможност за скандал, за остроумията на инфлуенсъри, за псевдопатриотична агитация и пропаганда, за предизборни спекулации.

Детето вижда уютна обич. Закрила при нужда. Естество. Спокойствието и разнообразието на природата. Не вижда обтекаема политическа коректност.

Такива книги за деца има много по света. Тази може да не е шедьовър, но най-вероятно е първата у нас. Нейната авторка се е подписала с псевдоним. Авторка ли е? По-страшен е въпросът защо се налага това.

Всички знаем защо. Ще бъде разкъсана.

Книгата е подкрепена от фондация „Сингъл Степ“ и Асоциация „Родители“. И представете си, не изнася в речник след повествованието що е то джендър, а разказва любопитни подробности за мравките, калинките, пеперудите, къртиците, черните лебеди…


Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на издателство „Колибри“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни