От човек до човек, с нова книга в ръка – ходенето по буквите продължава. Два пъти месечно Марин Бодаков представя по три нови литературни заглавия. И пита с какво точно тези книги ни променят.


„Херцог“ от Сол Белоу

превод от английски Боряна Даракчиева, София: изд. „Лист“, 2021

„Херцог“ е роман за мъжката криза на средната възраст, за невъзможния баланс между живота в света на идеите и живота в света на семейството, за чудовищната връзка между академичното поприще и разводите. Роман за неизбежния житейски провал, прорязван от комичните ручейчета на параноята. За фалшивите представи, за непремерените действия, за етикета на публичното и отприщеното частно…

Или за перипетиите на комуникацията, благодарение на които един безспорно бляскав интелектуалец пише писма до живи и мъртви, за да осъзнае в даден момент, че модерният свят на рационалните конструкции властно го отделя от собствената му природа.

Хаосът в съществуването на проф. Херцог напомня на играта микадо – много трудно може да се отдели една житейска линия, без да бъде нарушена цялата илюзорна структура на съществуването… всичко се обвързва с всичко.

И всичко експлодира в стила.

Такива трудни книги, бъбриви, болезнени и умни, носят не само големи награди на своите автори (Сол Белоу има „Нобел“ и кажи-речи всичко под „Нобел“), но и усещането за истински гений, който иска да се отвърне от идеите в полза на спокойствието, но няма особен шанс да успее.

Прочее, през 1964 и 1965 г. „Херцог“ е в топ 3 на най-продаваните книги в САЩ. За книга от такава висока класа, за такъв мащабен интелектуален експеримент днес това е напълно невъзможно, дявол да го вземе.

„Земя 2.0“ от Ана Мария Гърбич

превод от сръбски Левена Филчева, София: изд. „Арс“ / Scribens, 2021

някой е видял новата земя без кораб, без
приятели които да извикат ето я новата земя, без
разправия за това чия е
без война
без знамена
трудно е
да се плаче.

Ако използвам психоаналитичен ключ, „Земя 2.0“ съдържа, меко казано, впечатляващ набор от посттравматични реакции. Може ли детската травма от една война (войната в бивша Югославия) да бъде компенсирана с участието в друга война (войната на „Ислямска държава“)? С какво запълва усещането си за празнота поколението, съзрявало (или не) по време на война? (Защото в редиците на „Ислямска държава“ се записваха далеч не само разглезени от богатството на родителите си европейски младежи.) Защо търсенето на утопичната Нова земя днес я преформулира във виртуалната Земя 2.0? Каква е връзката между изкуството на охолните Север и Запад и реалностите на Юг и Изток?

Това са част от въпросите, които си задавам след книгата на сръбкинята Ана Мария Гърбич. Нейната поезия представя свидетелства за раздробеното съзнание на поствоенния човек, за когото обаче войната никога не приключва. И паметта за нея е навсякъде.

Много болезнени стихотворения, чиито отговори на моите въпроси са в интимното, в микроскопичното.

ако сме щастливи дори не трябва да
разбираме защо се е появил този свят

„Тимбукту“ от Пол Остър

превод от английски Иглика Василева, София: изд. „Колибри“, 2021

Тимбукту на Остър не е онова митично селище в Западна Африка, чиито златни дворци, високи кули и несметни богатства владеят въображението на средновековния човек, който смятал, че „солта идва от север, златото – от юг, а божиите слова и съкровищата на мъдростта – от Тимбукту“. През 1450 г. една четвърт от многохилядното население било съставено от учени, твърдят историческите свидетелства.

Тимбукту на Остър е екзотичен начин да назовеш Отвъдното. И тази книга поставя трудни въпроси. Дали ако си куче, след смъртта си ще се озовеш там, където вече е твоят стопанин? Какво прави смъртта с двойките, особено ако са съставени от човек и животно? Къде ще отиде господин Боунс?

А господин Боунс е куче. Кучето на Уили Гуревич, който е избрал да бъде Уили Кристмас – и да не иска нищо от света, а само и единствено да му дарява безусловната си любов. Това, разбира се, е най-ефикасният начин да станеш скитник. Бродяга в Съединените щати от близкото минало. Да изпаднеш от социалните установености.

В известен смисъл Уили, самороден и безизкусен поет, се превръща в днешния Тимбукту: беден град в Мали, застрашен от разрушителните пустинни бури, с драстично намаляло население, чиято древна слава все пак го превръща в туристическа атракция, но…

Но тук много по-важен е разказът на господин Боунс – стар, изоставен, неуместен, свикнал с приятеля си Уили, а не с разкоша, белязал втората половина на произведението. Защото „колкото по-нещастен е животът ти, толкова си по-близо до истината, до скърцащата същност на съществуването“…

Много мила кучешка и човешка книга на Пол Остър. И разбира се, много еврейска и американска книга. Не точно смешна, не точно страшна, не точно… Изплъзва се… Но на феноменалната Иглика Василева за пореден път не ѝ се изплъзва нито английският, нито българският език.

На финала господин Боунс започва да играе една опасна игра, за да може да стигне до Тимбукту, при своя Уили:

Играта се наричаше „избягай на колата“ и това беше древен и почитан спорт, който даваше възможност на всеки престарял пес да си припомни славната младост. Беше забавление, повратливо и освежително, беше предизвикателство към атлетическите умения на всяко куче. Просто прекосяваш магистралата тичешком, като внимаваш нищо да не те удари. Колкото повече пъти успееш да го направиш, толкова по-голям шампион ставаш. Разбира се, рано или късно шансът ще ти изневери и малко са кучетата, играли на „избягай на колата“, без да загубят в последния си опит. Но в това се състои красотата на тази игра. В момента, в който губиш, печелиш.

На Вас ли да казвам обаче, мили ми господин Боунс, че когато в началото на XIX в. най-после един европейски пътешественик пристигнал в митичния Тимбукту, вместо златни палати открил полуразрушени глинени къщи.

Всичко е тук. Всичко е в приятелството.


Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на издателствата „Лист“ и „Колибри“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни