По изборите в Ихтиман

Последните предсрочни парламентарни избори отразяват хроничната апатия на българските избиратели, породена от усещането за безизходица, повторяемостта на политическите послания и неспособността на партиите да убедят широките обществени кръгове в смисъла от гласуването. За политическите играчи, разчитащи на твърдите си електорални ядра, общественото безразличие е предимство, което активно или мълчаливо подхранват, за да осигурят политическото си дълголетие. От апатията се възползват и онези, които купуват и контролират гласове – явление, особено характерно за малките населени места с висока безработица, нисък стандарт на живот, лошо образование и изградени зависимости от феодален тип.

И на тези избори станахме свидетели на разнородни нарушения. Четвъртото ми участие като независим наблюдател (второ в град Ихтиман) затвърди тези впечатления. Представлявах наскоро създадената платформа Обединение за честни избори (ОЧИ) в една от трите рискови секции в ромския квартал (№262000030). Тук надмощието на ГЕРБ и ДПС е осезаемо, а двете формации си оспорват политическото водачество. Двама са и местните тартори, които контролират обществените нагласи – Борис Аргиров (по-известен като Бони или Цар Бони, общински съветник от ДПС) и Рашко Стоянов (представител на ГЕРБ).

Работим в екип от двама души, за да извършим т.нар. тотално наблюдение – непрекъснат надзор над секцията в присъствието на поне един наблюдател до издаване на официалните протоколи от гласуването. Секционната избирателна комисия се състои от девет представители – председател, зам.-председател, секретар и шестима членове. Гласувалите в края на деня са 428 души от 999 (плюс 8 под черта) по избирателен списък. ДПС печели в секцията с 251 гласа срещу 123 за ГЕРБ, а останалите формации получават незначителна подкрепа. Невалидните бюлетини са цели 23, а бройката е изкуствено занижена заради немалкото компромиси при преброяването. Избирателната активност е малко по-висока спрямо изборите на 2 октомври, когато са гласували 330 души (при 1 недействителна бюлетина).

Всички членове на СИК са местни граждани, с изключение на Теодора Върбанова от квотата на „Демократична България“. Тя споделя, че Общината в Ихтиман е поканила председателите на секционните комисии в сградата на общинската администрация на 1 април, за да получат изборните книжа и материали. Условието е било да присъстват не повече от трима членове на СИК – председател, зам.-председател и секретар. При желание или липса на някого измежду изброените е можело да присъства и друг член на комисията.

Въпреки увещанията, че присъствието ѝ не е задължително, Теодора отива на уреченото място, за да предотврати потенциалния сценарий, известен като „индианска нишка“. Това е механизъм за контрол на вота, при който една бюлетина се откъсва от кочана и се попълва предварително. В изборния ден избирателят, на когото е връчена, пуска в урната попълнената бюлетина и изнася празната, която получава от комисията. Впоследствие я предава на друг гласоподавател, който отново я попълва предварително, а цикълът се повтаря. Така контролираният вот се отчита лесно и незабелязано. Усилията си Теодора не пести и по време на изборния ден, в който отговаря за поставянето на печатите и следи изкъсо за нарушения.

Хронология на нередностите

Веднага след пристигането си насочваме внимание към състоянието и неадекватното разположение на ключови елементи от изборната секция. Както в цялата страна, и тук т.нар. паравани за гласуване представляват набързо сковани тъмни стаички. Причините за това са липсата на универсална спецификация за размера на параваните и решението на ЦИК да прехвърли отговорността за тяхното набавяне и поставяне на общините.

Целта на параваните е да запазят тайната на вота, но в същото време да осигурят видимост по начин, който възпира гласоподавателите (по подобие на гласуването с машина) от предприемане на нерегламентирани действия, като заснемане на вота и внасяне на предварително попълнени бюлетини. Затворените от всички страни тъмни стаички практически обезсмислят идеята за такъв тип прозрачност и са в разрез със закона.

Бедите обаче не свършват дотук. Членовете на комисията нямат възможност да изпълняват част от задълженията си по закон – например да спазват отстояние от поне три метра от машината за гласуване, защото няма достатъчно пространство в помещението (малка класна стая). Разбираме, че РИК е била предварително уведомена за подредбата в секцията, но едва по средата на изборния ден тя излиза с решение, според което нередности няма.

Междувременно от седящите места, предназначени за наблюдатели и застъпници, се открива ъгъл с видимост към една от двете тъмни стаички в помещението. Както се вижда на снимката, ъгълът е напълно достатъчен за гласоподавателя да покаже за кого е гласувал, без да бъде забелязан от член на СИК. С постоянното си присъствие на практика блокираме възможността за подобно отчитане на вота.

То обаче се извършва по друга схема. На няколко пъти изразяваме съмнения за манипулации след бъркане в джобове или пазва по време на гласуване, нетипично забавяне или шумолене в тъмната стаичка. Въпреки лошата видимост хващаме „на местопрестъплението“ няколко души, които заснемат вота си с включен звук на камерата. Незабавно уведомяваме СИК и бюлетините на прегрешилите биват обявени за невалидни. Идентични сигнали подават наблюдателите ни и в другите две секции. Следва да отбележим, че заснемането и отчитането на вота са едни от най-явните индикации за извършени манипулации.

Наблюдателите ни от съседната секция алармират за друг вид нарушение – гласуване със счупена, повредена или изтекла лична карта, което затруднява установяването на самоличността на избирателя. След множество сигнали до РИК и намесата на МВР тази практика е преустановена. Други примери за нарушения включват разговори на език, различен от български, подсказване между гласоподаватели за кого да гласуват, и отговаряне на телефонно обаждане по време на гласуване.

Агитационната дейност в изборния ден се извършва предимно извън територията на съответното училище. Наблюдават се съмнителни струпвания на групички от по няколко души в близките до училището улици, а някои хора (вероятно следящи кой е гласувал) остават около училището през целия ден. Вижда се и как влиятелни фигури в махалата или техни приближени водят гласоподаватели към секциите.

Броене

Броенето на гласовете е традиционно най-обтегнатият момент в изборния ден. Напрежението в нашата секция е породено от присъствието на Бони, на когото беше забранено да влиза в секциите поради липса на валиден документ. Все пак той намира начин да присъства на броенето като представител на ДПС, легитимирайки се с издадена междувременно акредитация.

Проблемите с невалидните бюлетини изплуват, а към това се добавя и грубият натиск на Бони върху СИК. Кулминацията настъпва в момента, когато представителят на ДПС заплашва председателката на комисията (пак от квотата на ДПС), че ще закрие училището, в което самата тя преподава.

Аз ще направя това училище да го закрият, да знаеш. Ще съжалявате за това, което го правите.

Това са точните думи на Аргиров, заснети от камерата за видеонаблюдение (виж тук, 23:40 – 24:00). Повод за ескалацията е решението на комисията да обяви бюлетина с плътно задраскано квадратче за невалидна (целият казус започва от 22:00). Всичко това се случва пред камерата (която не излъчва на живо) и в присъствието на независими наблюдатели, включително журналистката Миролюба Бенатова, с която наблюдаваме изборния процес през целия ден. Въпреки последвалите призиви на Теодора Върбанова към охраната и наши сигнали до РИК, Бони остава в помещението. След обаждане от РИК следва единствено устна забележка.

Бони продължава да прекъсва работата на СИК и шумно оспорва всяко нейно решение, с което комисията отхвърля дадена бюлетина като недействителна. За действителна е приета бюлетина, върху която е гласувано с кръг вместо с установените по образец знаци V или X. По правилник такава бюлетина е безспорно невалидна. След натиска на Бони обаче комисията подлага казуса на гласуване и приема бюлетината за действителна с аргумента, че гласоподавателят ясно е посочил коя партия подкрепя (виж тук, 48:25). Впоследствие комисията приема за действителни още две неправилно маркирани бюлетини (съответно с квадрат и две малки кръстчета, виж 59:30 и 1:05:30) под предлог, че трябва да бъдат приети, щом веднъж вече е направен компромис. Против и в трите случая гласува единствено Теодора Върбанова.

Много по-спокойно преминава броенето на бюлетините от машинното гласуване поради простата причина, че машината премахва възможността за недействителен вот. Това улеснява комисията, защото не създава спорни казуси, а самото броене изисква много по-малки усилия заради компактния формат на разписката и лесното отчитане на вота.

За хартиите и машините

Приетите от предишния парламент промени в Изборния кодекс са в полза само на онези, които контролират вота. Според повечето членове на секционната комисия машинният вот е много по-ползотворен за изборния процес, докато хартиеният създава хаос и усложнява неимоверно работата им. Показателно е единодушието и на представителите на ГЕРБ и ДПС, и на тези на „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“.

На основата на наблюдението бих откроил следните недостатъци на хартиения вот: улеснява изброените по-горе изборни нарушения; води до висок брой невалидни бюлетини; създава напрежение между членовете на комисията и избирателите, както и раздори в самата комисия (особено при броенето на бюлетините); води до огромен брой сгрешени протоколи (най-вече заради сложността им), което подкопава общественото доверие в изборния процес. Освен това хартиеният вот засилва влиянието на местните тартори и създава условия за натиск върху секционните комисии при броене.

Най-големият риск в действащото законодателство е свързан с отказа на все повече кадърни и честни хора с опит в изборния процес да участват в секционните комисии занапред. А тъкмо това са хората с най-много правомощия, на чиито плещи лежи и най-тежката отговорност за осигуряване на честността на вота. Част от членовете на СИК в Ихтиман изразиха нежелание да участват под същата форма в бъдещи избори заради бремето на смесеното гласуване.

Значението на гражданското наблюдение

Рисковите секции обикновено се намират в малки населени места или в отделни квартали, където влиянието на фигури като Бони и Рашко върху изборния процес е осезаемо. Тези лица познават лично членовете на СИК и натоварената да бди за изборни нарушения местна полиция. Това създава предпоставки за прилагане на добре познати незаконни практики. В секции с висок риск от купен и контролиран вот присъствието на независими наблюдатели е ключово за възпирането на манипулациите, дисциплинирането на секционните комисии и гарантирането на по-добро взаимодействие между всички отговорни институции в името на прозрачни избори.

Гражданското наблюдение е част от нов подход, необходим за подобряване на изборната среда и ограничаване на незаконните практики. Работата на наблюдателите се фокусира изцяло върху изборния ден. Тя зависи пряко от действията на МВР и прокуратурата за задушаване на контролирания и купения вот в зародиш още преди изборите. Усилията на гражданите и държавата обаче трябва да бъдат подплатени с мерки срещу структурните причини, които подтикват определени групи от населението да гласуват не по съвест, а по принуда или с корист. Такива са екстремната бедност, феодалните зависимости, лошото образование и липсата на гражданско самосъзнание – все проблеми, които заслужават много по-голямо политическо внимание. Човек би се зачудил дали съвсем нарочно не го получават.