Не знам защо ни се случват нещастията. Когато едно бебе се роди, ние му пожелаваме само хубави неща, като орисниците. Но никога не сме сигурни дали ще му се случат…
Епилепсията „влиза“ в дома на Ивет „на улица Безгрижна“ точно когато дъщеря ѝ Мила тръгва на училище в първи клас. За болестта може да се говори по много начини, но въпреки ужаса от внезапно сполетялата ги беда, Ивет се превръща в „синята майка“, която за всяко малко щастие, което преживяват, ниже по едно копче и мънисто и прави „броеница на щастието“. Защото „нещастието е крайно и винаги в един момент е заменено с щастие“.
„Госпожа Е.“, както я наричат в дома на Ивет, показва на семейството им много проблеми в обществото ни. Трябва ли да се срамува малката Мила от болестта – да каже или да не каже на приятелите си? Една училищна директорка с папка „Интеграция“ в ръце, която не иска да приеме детето. Една картина с разплакана майка. Приятели, които си тръгват, уплашени от епилепсията. И нови приятелства, които идват покрай болестта.
След време Ивет се запознава с Ани, която получава първите си пристъпи на 32 години. Двете жени се опитват да направят място на епилепсията в живота си, но я приемат по много различен начин и спорят дали трябва да се воюва с болестта – или да бъде приета като част от човешката съдба. Разказват за какво плачат, на какво се смеят, защо съществува стигма към епилептиците и как живеят те изолирани от останалите.
Автор: Николета Атанасова
Участват: Ивет Лолова и Анелия Димова
Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов
Визия: Александра Димитрова
Заглавна снимка: Ивет Лолова
Музиката и ефектите са композирани и изсвирени от Теодор Иванов и Иван Шентов. Инструменталът „21-12“ е от сайта за свободна музика Icons8 Fugue.
Епизодът „Госпожа Е.“ е част от документалния подкаст за лични истории „Мястото“ с Николета Атанасова.