Преди повече от 100 години двама мъже се срещат на първата българска подводница UB 1-8, която България купува по времето на Първата световна война. Това са командирът на подводницата лейтeнант Никола Тодоров и младши офицер Иван Вариклечков, който впоследствие командва подводницата малко преди края на войната, а години по-късно става първият действащ контраадмирал на Българския военноморски флот.

Разказът проследява подготовката на Иван Вариклечков в Кил, Германия, в реални бойни условия насред Атлантика, документирани в дневника му и в една картина. После се пренася насред бойните подвизи на UB 1-8 във Варненския залив по време на войната и разкрива колко тесни и несигурни са били подводниците тогава и колко голям е бил рискът да плаваш „с това ново оръжие, което е обръщало в бягство всеки кораб, който го види във водата“.

Те са били много нестабилни, а вътре е било толкова шумно, че екипажът се е разбирал помежду си само с ръце.

И докато UB 1-8 воюва, нишката на личните съдби на двамата ѝ командири не отстъпва от разказа за сраженията. Едно влюбване, едни златни очила, без които Никола Тодоров „не е можел“, една икона и един дневник с поезия на няколко езика, писан, докато подводницата е правила бойните си походи. За всичко това разказват Надя Вариклечкова, снаха на контраадмирал Иван Вариклечков, и внукът на Никола Тодоров – проф. Климент Хаджов, който съхранява уникалния дневник.

Историята прескача границите на времето, за да продължи отвъд Първата световна война, когато съдбата на UB 1-8 е обгърната в тайни, а съдбите на двамата ѝ командири се преобръщат драматично. След края на войната UB 1-8 мистериозно изчезва. Животът на контраадмирал Иван Вариклечков след 9 септември 1944 г. се превръща в ад. А Никола Тодоров загърбва завинаги военната кариера.

Снимката е предоставена от водолазите на Военноморските сили на България
Снимката е предоставена от водолазите на Военноморските сили на България
Винтът на подводницата. Снимката е предоставена от водолазите на Военноморските сили на България
Винтът на подводницата. Снимката е предоставена от водолазите на Военноморските сили на България
Винтът на подводницата. Снимката е предоставена от водолазите на Военноморските сили на България
Винтът на подводницата. Снимката е предоставена от водолазите на Военноморските сили на България
Подводница UB 1-8. Из семейния архив на Никола Тодоров
Подводница UB 1-8. Из семейния архив на Никола Тодоров
Подводница UB 1-8. Из семейния архив на Никола Тодоров
Подводница UB 1-8. Из семейния архив на Никола Тодоров
Подводница UB 1-8. Из семейния архив на Никола Тодоров
Подводница UB 1-8. Из семейния архив на Никола Тодоров
Никола Тодоров. Из семейния му архив
Никола Тодоров. Из семейния му архив
Иван Вариклечков. Из семейния архив на Никола Тодоров
Иван Вариклечков. Из семейния архив на Никола Тодоров
Очилата на Никола Тодоров. Заснети от Николета Атанасова в дома на Никола Тодоров
Очилата на Никола Тодоров. Заснети от Николета Атанасова в дома на Никола Тодоров
Там сме имали много кошмарни гмуркания… Отгоре я видяхме. Беше много загадъчна…

В наши дни на дъното на Варненския залив, на 35 метра дълбочина, е открита непозната, разцепена на две подводница. Започват напрегнати експедиции с риск за живота на водолазите от Военноморската база във Варна. Коя е тази подводница и възможно ли е тя да е UB 1-8, след като в изпълнение на клаузите на Ньойския договор би следвало да е предадена на французите след края на Първата световна война?

Извадихме оръдието, но и това не беше достатъчно, затова решихме да снимаме винта. Подводницата е покрита с мидени черупки и рибарски мрежи и разбира се, по закона на Мърфи, аз се оплетох в тях, докато се опитвах да вляза в тесния процеп между тинята на дъното и мястото на винта…

В епизода са включени и разказите на водолази и двама капитани от резерва на Военноморските сили на България, както и на директорката на Военноморския музей във Варна и изследователка на живота на Иван Вариклечков – д-р Мариана Кръстева.


Автор: Николета Атанасова

Участват: Надя Вариклечкова, снаха на контраадмирал Иван Вариклечков; проф. Климент Хаджов, внук на лейтенант Никола Тодоров; доц. Асен Кожухаров; Станко Станков, капитан първи ранг от резерва и председател на Дружеството на подводничарите в България; Васил Кръстев, капитан първи ранг от резерва на Военноморските сили на България; д-р Мариана Кръстева, директорка на Военноморския музей във Варна, изследователка и съавторка на книгата „Контраадмирал Иван Вариклечков и неговото време“; за обследването на намерената подводница разказват водолазите от Военноморските сили на България Боян Добрев, Илия Стойчев, Димитър Македонски, Андрей Мутафов, Ивайло Иванов, Георги Георгиев.

Музика: Инструменталът на китара е в изпълнение на военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков, запис от 1911 г.; маршът със заглавие „Нашият марш“ е изпълнен от лейбгвардейците на Негово Величество цар Борис III, запис от началото на XX век; звуковите ефекти – море и чайки, двигатели на кораб (спасителен кораб „Протео“) и скърцане на подводница (подводница „Слава“ на док) – са автентични и са записани във Варненския залив от Николета Атанасова.

Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов


В поредицата „Чути под масата“, която е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, слушаме автентични истории на хора, сражавали се във войните на България. За събитията от нашето минало разказват техните потомци или изследователи и историци.

Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни