„На българина му дай един хубав мотор и той и със селска порта ще полети. Само на принципа „сиромах човек – жив дявол“ са успявали да ги накарат да летят тия чудеса.“
Тази история не е само за война. Да, тя разказва за бойните подвизи на българските пилоти по време на Балканските войни и Първата световна война – как спасяват София от бомбардировки и водят въздушни боеве с превъзхождащите ги противникови аероплани. Но описва и духа на тези мъже, на които всички са се чудили как смеят въобще да се качат на „леталата от пръчки, дърво и плат“, които звучали като „шевна машина“. „Летежкият шик“ с разветите бели шалове на българските авиатори по време на войните не е случаен, защото те са „аристократите на българската армия тогава“. Което, разбира се, не им е пречило да мажат лицата си със свинска мас, за да не замръзнат в откритите кабини на аеропланите.
Още преди Балканската война България е сред модерните държави, които имат обучени пилоти и свои аероплани, наричани „летала“. Тогава България разполага с една от най-сериозните авиации в света. Преди Междусъюзническата война страната е в тежка ситуация и героите от небето на Балканската война са забравени.
Симеон Петров е първият дипломиран български пилот – завършил обучението си през 1912 г. не къде да е, а в школата на легендарния Луи Блерио в Париж. Историята около пристигането му е хем забавна, хем зловеща. По повод подвиг, който извършва тогава, френските пощи издават картичка с лика му и със самолета, на който е летял.
По-късно Симеон Петров ще извърши първото нощно кацане по време на война, ще разработи методика за приземяване на самолети със спрял двигател, ще изгради аеропланната работилница и летището в Божурище. А след края на войната ще спаси „с помощта на шопите от околните села“ няколко самолета. Ще лети рамо до рамо със сина на проф. Александър Балан – Владимир (Влайко) Балан. Ще преговаря за нови самолети. Ще създаде бомбата „Чаталджа“, но после, след края на войните, ще се оттегли от армията, за да участва в българския олимпийски отбор по колоездене, а година по-късно ще създаде първата фабрика за грамофонни плочи в България „Симонавия“. Странна и обаятелна личност е бил Симеон Петров – за него и авиаторите от началото на миналия век разказваме в този епизод.
Автор: Николета Атанасова
Участват: Полковникът от резерва инж. Иван Бориславов, пилот, писател и изследовател на българската военна авиация, и д-р Александър Въчков, художник и изследовател на войните
Музика: Инструменталът на китара е в изпълнение на военния пилот и началник на Аеропланната група майор Радул Милков, запис от 1911 г.; звуковите ефекти са от личния архив на авторката и от сайта Freesound.org
Аудиообработка: Николета Атанасова и Теодор Иванов
Снимки: Личен архив на д-р Александър Въчков
В поредицата „Чути под масата“, която е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова, слушаме автентични истории на хора, сражавали се във войните на България. За събитията от нашето минало разказват техните потомци или изследователи и историци.