По повод Международния ден за универсален достъп до информация, който отбелязваме на 28 септември, във фокуса на тазседмичния епизод на подкаста „Паралели и меридиани“ е новината за завръщането на „Свободна Европа“ в радиоефира на България и на Румъния.
Надяваме се, че нашето покритие, осъществено от местни журналисти, ще помогне за ръст на свободната преса, ще промотира демократичните ценности и институции, ще насърчи информираната дискусия и в двете страни за мястото им в НАТО, ЕС и други западни организации. Очакваме да си сътрудничим с местни независими медии и с гражданското общество.
Президентът на „Свободна Европа“ Томас Кент, цитиран от вестник „Капитал“
Миналата седмица стана ясно, че Иван Бедров, дългогодишен журналист в Клуб Z, Re:TV и bTV, ще ръководи офиса в София.
Къде сбъркахме и защо отново имаме нужда от „Свободна Европа“ – ще потърсим отговор на този въпрос заедно с журналистите от бившия екип на радиото Татяна Ваксберг и Арман Бабикян.
[Завръщането на радиото] възприемам като освежаващ шамар. Шамар, защото очевидно за 14 години българската медийна свобода, вместо да прогресира, е регресирала. Освежаващ, защото може би това ще ни помогне да се огледаме и да видим къде се намираме. […]
Преломът [в медийната среда у нас] върви ръка за ръка с популизма, който си прокара място и се настани трайно в политическия живот. Колкото повече настъпваше популизмът в политиката, толкова повече пресата загубваше почва под краката си и търсеше начин да влезе в някаква сплав с властта, вместо да бъде взискателна към тази власт, да бъде неин коректив, както е прието да се казва.
Днешната „Свободна Европа“ идва да се бори не с различни медии, а с недоверието към пресата като такава, с представата за институцията свободен печат. Това парадоксално я прави много по-близка до онази „Свободна Европа“ от времето на Студената война, отколкото до тази от зората на демокрацията.
Татяна Ваксберг
Много хора, между тях вероятно и аз, решихме, че членството в ЕС носи на раменете си гаранцията за свобода. Нищо подобно. Оказа се, че всяко едно поколение – от журналисти и изобщо – трябва да отстоява тази свобода самостоятелно. Нищо от това, което ние приемахме за свобода, не е даденост. […]
[Днес] пазарът се разви в посока, в която словото се превърна в обслужващ механизъм на корпоративни и политически интереси, вместо да е коректив и възможност за обществото да се вглежда в случващото се у нас. […] „Свободна Европа“ сега трябва да бъде контрапункт на страха и съобразяването с властта. Дефицитът на пазара на медии в момента в голяма степен се нарича свобода, която присъства и в името на радиото.
Настоящият екип на радиото ще трябва да се въоръжи с много търпение, вероятно и с грамотни юристи, и с много дързост, защото единственият комфорт, който те ще имат, е, че не зависят от пазарните обстоятелства и от силните на деня в България. Всичко останало ще бъде срещу тях.
Арман Бабикян
И тъй като журналистика на български се прави извън пределите на страната не само от „Свободна Европа“, ще отпътуваме за Австралия. Там от 41 години по държавното радио SBS веднъж седмично върви българско предаване. За темите, които се обсъждат, за въпросите, които вълнуват българите в чужбина, и за подпомагането на общностите на имигрантите да получат свое място в медийния дискурс в Австралия – разговаряме с изпълнителната продуцентка на предаването Фили Ладжман.
Австралия, като мултикултурна страна, проявява особен афинитет към уважението и поддържането на всички езици и култури, които съществуват в страната. […] Българската програма е създадена само две години след като е създадено самото радио. Събират се няколко ентусиасти родолюбци и слагат програмата в ефира на Австралия. Между тези имена искам да спомена прословутата българска оперна звезда Надя Афеян, заедно с нейния съпруг. […]
Фили Ладжман
Пожелаваме ви приятно слушане!