„Хубаво е, защото на проектанта му харесва.“
„Хубаво е, ама не е готово.“
„Хубаво е, ама не е фотогенично“.

Така, общо взето, Столичната община и изпълнителите на проекта за ремонт на ул. „Граф Игнатиев“ и градинката около църквата „Св. Седмочисленици“ в София отговориха на потреса, в който столичани изпаднаха, виждайки снимки на новите плочки около една от емблематичните сгради в София, построена като джамия през ХVI век и реконструирана като църква в началото на ХХ век. Надежда за новия облик на града не създадоха и разпространените снимки на ремонта на самата улица, който започна преди почти половин година.

Официалната реакция на кметицата Йорданка Фандъкова включва следното изречение: „Убедена съм, че всеки човек на място, след като завърши проектът, може сам да прецени как е станало и дали му харесва, а не по снимки и картинки сега да му внушават какво е и какво трябва да мисли.“ Оттук нататък явно се налага туристическите реклами на София в чужбина да вървят с надпис: „Ама да знаете, че въобще не е така, както изглежда на снимките. Много по-хубаво е, елате да видите.“

Кметицата също така обяви, че ще наложи санкция на строителния надзор, както и че всички документи по процедурата за избор на изпълнител на проекта са публични. Какъв тогава е проблемът и защо за пореден път ставаме свидетели на един, меко казано, озадачаващ ремонт в столицата?

Отговор ще потърсим от Борис Бонев и Гергин Борисов от организацията „Спаси София“, която от повече от три години следи проектите на Столичната община, предлага решения, сезира институции в случай на нарушение и е един от най-силните критици на политиката на Йорданка Фандъкова и Столичния общински съвет.

Бюджетът на община Видин е 30 милиона лева, а ние за 24 милиона правим ремонт на една улица, на който както винаги фирмата изпълнител си оставя ръцете. Категорично не съм съгласен, че подходът, с който се работи до момента и по зона 1, и по зона 3, и по зона 4, е нещо, което струва тези пари.

Гергин Борисов

Километър и сто метра […] говорим за улица, която е един километър, а ако някой проследи всички изказвания на Общината, остава с впечатлението, че се строи космодрум […] Това е базов ремонт, нещо най-обикновено, стандартно и банално, подобни ремонти се извършват стотици, да не кажа хиляди, ежегодно в цяла Европа.

Борис Бонев

Ще представим и положителния пример за това как го правят на Запад. Маргарита Желязкова е преподавателка в Университета на Твенте в Холандия, а от половин година е част от Общинския съвет на град Енсхеде. Маргарита разказва за дневния ред на общината, за това как при тях се провеждат обществените обсъждания и как се осъществяват ремонтите.

Имам поглед над един проект, който сега започна – за цял квартал. Целият проект вървя около две години с консултации с всички хора. Няколко сгради трябваше да се разрушат. С всеки един е говорено […] За всяка една стъпка е имало консултации, включително за цвета на балконите, какъв винкел да бъде, колко да бъде широка алеята за велосипеди и на колко метра да минава от детската площадка. Общо взето, така стават ремонти и специално в Енсхеде това е традиция.

Маргарита Желязкова

Рубриката „Паралели“ днес ще я пропуснем, защото новият вид на градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“ няма аналог в историята.

В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по дигитален маркетинг. Създател на авторската рубрика „Отвъд границите“ по БНТ съвместно с Николета Атанасова. Автор и водещ на първите два сезона на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.