Резултатите от междинните избори за Конгреса на САЩ са вече ясни. За разлика от президентския вот през 2016-та, изходът този път беше предвиден от социолозите – след 8 години доминация на републиканците, демократите успяват да спечелят мнозинство в Камарата на представителите, чиито 435 места трябваше да бъдат запълнени наново, а републиканците пък запазват контрола над Сената.
36 от 100-те сенатори трябваше да бъдат преизбрани, но демократите трябваше да защитят местата си в значително повече щати и това даде преимущество на конкурентите им. Въпреки че не успяха да вземат и Сената, надмощието в Камарата на представителите дава възможност на Демократическата партия отново да се превърне в незаобиколим фактор при законотворчеството, както и да инициира разследвания, включително на финансите и кампанията на президента Доналд Тръмп от 2016 г.
Да, за американския президент и администрацията му изборните резултати означават нови главоболия. Но дали това е победа на опозицията? В историята на САЩ рядко партията на действащия президент е успявала да задържи мнозинство и в двете камари на законодателния орган. А републиканците успяха дори да увеличат присъствието си в горната камара на Конгреса. Как анализираме резултатите и какво ни говорят те за предстоящите президентските избори през 2020 г., коментираме с журналистите Соня Каникова и Христофор Караджов, които живеят зад Океана.
По време на двата мандата на Обама републиканците отбелязаха сериозен напредък в законодателната власт, не само на национално ниво в Конгреса, но и на щатско ниво. [През осемте години на Обама] демократите загубиха много губернаторски места, много места в щатските законодателните органи – около 900 в различните щати и местните парламенти. Демократите са доста назад в това отношение и имат много дълъг път да извървят, докато наваксат. Също така особеностите на американската избирателна система не работят в тяхна полза. […] Като общ брой нетни гласове в сенатските избори те водят с 9–10%, защото щатите са различни по размер и по население, но всеки от тях има по двама сенатори. В национален мащаб повече гласове бяха дадени за тях, както на президентските избори през 2016-та, когато Хилъри Клинтън взе три милиона гласа повече от Доналд Тръмп.
Христофор Караджов, журналист и преподавател
в Калифорнийския щатски университет, Лонг Бийч, САЩ
По традиция партиите обръщат погледа си към вътрешнопартийните избори за излъчване на кандидат-президент веднага след междинните избори за Конгреса. Имат ли демократите своя фаворит?
Има голям проблем с Националния комитет на Демократическата партия, който направи серия от грешки, избирайки своите кандидати дори и в тези избори [междинните за Конгреса]. Те вярват, че трябва да се придържат към по-умерените демократи, както се случи в последните избори, когато предпочитанията отидоха към Хилъри Клинтън вместо към Бърни Сандърс, който според мен щеше да спечели изборите срещу Тръмп. Ако продължават да се придържат към най-умерените демократи, ми се струва, че това ще е проблем за тях. До този момент не виждам да се очертава някой ярък кандидат за президентските избори, но твърде е рано да се каже. Бето О’Рурк [кандидат за Сената от Тексас] например е впечатляващ. Това, което направи в Тексас [щат, в който републиканците доминират от години – б.а.], е невероятно, резултатите му са много близки до тези на Тед Круз и той почти го победи.
Соня Каникова, журналистка във Вашингтон, САЩ
В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Споделяне: