Здравейте и честита Нова година! Хубаво е пожеланията и заявките за новата година всеки да ги прави сам за себе си, но искрено се надявам, че през 2019-та ще придобием малко повече самочувствие да се борим срещу неправдата и малко повече желание да се изслушваме един друг. Английският философ Джон Лок е казал: „Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли.“ Дано успеем по-често да овладяваме мислите, емоциите и предразсъдъците си в името на доброто.
Като казахме философия, началото на годината е подходящо време да погледнем нещата в тяхната цялост, да поговорим за тенденциите, мобилизациите и заплахите пред обществото както в България, така и в Европа. По тези теми, в контекста на предстоящите евроизбори и отбелязването на 30-годишнината от падането на желязната завеса тази година, разговаряме с Ивайло Нойзи Цветков, един от създателите на списание „Егоист“, бивш главен редактор на „Плейбой“ и „Максим“ и автор в OFFNews, и с Десислава Христова – гражданска активистка, представителка на неправителствения сектор и изборна наблюдателка с десетки мисии по целия свят.
Не наблюдавам кой знае каква еволюция [в обществото] и това е проблемът, ако не броим дигиталната революция. Същите неща, които ни измъчваха в социокултурен план в късния социализъм, до някаква степен ни измъчват и в момента. Ние си оставаме колективистична култура, тоест градивен индивидуализъм по-рядко се наблюдава. Работи се в тази посока, но това са дълбоко вкоренени културни кодове, които дори за 30 години, което е половин живот, не можем да избегнем.
Ивайло Цветков
[През 2019 г.] на България пожелавам малко повече разум, малко повече сила и малко повече устойчивост. Бих казала и граждански дух, който да не оставя нещата просто да се случват, и по-малка толерантност към несправедливостта в ежедневието ни. Иска ми се в България да можем да запретнем ръкави и да се грижим сами за това, което искаме, а не да чакаме някой друг да ни оправи нещата и да се оправдаваме, че „тука е така“. Напротив, може да бъде по различен начин.
На Европа пожелавам да не се събуждаме с главоболията от Брекзит или от избора на Тръмп, пожелавам да мислим малко по-дългосрочно, защото краткосрочното се вижда, че е по-обозримо, но ефектите невинаги са това, което очакваме. Надявам се проевропейското да се възроди по един малко по-позитивен начин.
Десислава Христова
Рубриката „Паралели“ е посветена на 30 години от падането на желязната завеса и смяната на режимите в Източна Европа, започнала през 1989 г. и приключила с разпадането на Съветския съюз през 1991-ва.
Споделяне: