На 5 февруари тази година отбелязахме азиатската, или лунната Нова година. Преди девет години Ан Фам публикува в блога си интересен разказ за посрещането на Нова година с роднините ѝ във Виетнам. За традициите, свързани с нея, и за китайската астрология говорим с Ан в рубриката „Паралели“.

Свиня или глиган, зависи от превода – това е последното животно, последната зодия в китайската астрология и като цяло се води животното, което е най-щастливо, най-доволно и събира позитивните черти от всички зодии. Такава може би е и символиката на годината.

И тъй като Ан е една от основателите на „Тоест“ – платформата, благодарение на която този подкаст се превърна в реалност, с нея говорим и за равносметката след първия рожден ден на „Тоест“. Първите 12 месеца на една медия, която разчита само на вас, нашата публика, за своето финансиране и която се концертира върху т.нар. бавна журналистика – анализи и тълкуване на новините, а не сензационност и актуалност на всяка цена.

[За тази една година] се запознах с изключителни хора, професионалисти, експерти в своята област и много утвърдени журналисти, които прегърнаха налудничавата идея на нас, четиримата основатели, и повярваха, че това нещо си струва да съществува, колкото и да е трудно“,

споделя Ан Фам, която заедно с Владислав Севов, Йовко Ламбрев и Лина Кривошиева стартира „Тоест“ на 1 февруари 2018 г.

В рубриката „Меридиани“ ще насочим погледа си към една южноамериканска държава, която е във фокуса на медийното внимание по света в последните години – Венесуела. Поводът да говорим за нея, за съжаление, не е позитивен – сериозната икономическа криза, в която страната изпадна след срива на цените на петрола през 2015 г., доведе до дълбока политическа и обществена нестабилност. По преценка на неправителствени организации всеки трети венесуелец си ляга гладен, а страната вече са напуснали повече от 2,5 млн. души, или близо 10% от населението.

Реакцията на правителството, водено от президента Николас Мадуро, е свързана с репресии, заглушаване на свободните медии и нажежаване на напрежението с голяма част от международната общност, която често е обвинявана от Мадуро в конспирация, довела до ситуацията в страната. Наскоро председателят на парламента на Венесуела Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на страната до насрочването на нови избори, а повечето западни държави го подкрепиха. Мадуро пък продължава да получава подкрепата на Русия, Турция и Иран.

Българското правителство също застана зад Гуайдо, но президентът Румен Радев и издигналата го Българска социалистическа партия се обявиха против ултиматума на Европейския съюз към Мадуро, против признаването на Гуайдо за действащ президент и призоваха страната да бъде оставена да разреши сама проблемите си.

За всичко това говорим с Естефания Мелендес, венесуелка, която живее в България от десет години.

Това, което мисля за тази ситуация, е, че когато се случва неправда и заемеш неутрална позиция, ти подкрепяш потисника. Във Венесуела ситуацията не е само политическа – във Венесуела има огромна хуманитарна криза, от която няма как да отвърнеш поглед. Хората говорят за кризата в Сирия заради войната. Да, във Венесуела войната още не е започнала, но ние имаме, общо взето, същия брой загинали хора. Защото нямаме храна, нямаме лекарства. Хората умират. Това не е въпрос на политически ляво и политически дясно. Това е въпрос на хуманност. Държавите трябва да разберат, че хората не могат да разрешат тази ситуация сами. Не можем да се справим с този кошмар.
Протест на венесуелци в София

Протест на венесуелци в София

Протест на венесуелци в София

„Искам дъщеря ми да познава страната ми без страх“

„Ние сме малко, но сме много активни“, казва Естефания Мелендес за венесуелците в България и техните протести.

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по онлайн маркетинг, води предаване по виенското радио Orange 94.0, външен автор е към БНТ. Коментатор на международните политически събития, автор и водещ на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.