През изминалата седмица доктор Анелия Хохвартер изпрати отворено писмо до партиите, спечелили над 1% от гласовете на последните парламентарни избори, или с други думи – тези, които разполагат с партийна субсидия. Нейният апел е да дарят 10% за социални каузи, включително и водената от нея кампания „Локомат за България“, за която ви разказахме подробно миналия юни. Въпреки някои медийни публикации по темата, робот локомат в България все още няма.
В писмото си до партиите д-р Хохвартер обяснява, че общественият дебат за размера на субсидиите и националният референдум от 2016 г. показват еднозначно, че народът очаква някаква промяна във връзка с отпусканите субсидии, и нейното предложение за даряването на 10% от тях е „алтернативен начин да удовлетворите волята на народа, без непременно да променяте драстично размера на субсидията, която партиите Ви получават“.
Във връзка със Световния ден на социалната справедливост, който отбелязваме на 20 февруари, с д-р Хохвартер говорим за социалната отговорност, културата на дарителство и еволюцията им в последните години. В разговора се включва и Боряна Климентова от „Надежда и домове за децата – клон България“, организация, която подкрепя най-уязвимите, а именно децата в риск.
„Надежда и домове за децата – клон България“ работи активно за превенция на изоставянето, за реинтеграцията на деца в биологичните им семейства, както и за затварянето на институциите за изоставени деца и заместването им с приемни семейства и домове от семеен тип. За шест години организацията е реализирала 1606 успешни и проследени превенции на изоставянето и 187 успешни и проследени реинтеграции (връщане в биологичното семейство).
Българското правителство прие стратегия, политически документ, който ясно и категорично казва, че до 2025 г. няма да има институции за деца. Към тази национална стратегия за деинституционализация има и разработени планове за действие. Ние, като организация, работеща и подкрепяща правителството в този приоритет, използваме свой модел – „Активна семейна подкрепа“. Работим усилено върху превенция на изоставянето, тоест затваряме входа към институцията, не позволявайки едно дете при някаква криза или интервенция да се отдели от семейството, или пък другото – търсим алтернативи за децата, които вече живеят в тези институции, да намерят едно по-добро място – дали ще се върнат при своите биологични родители, дали ще бъдат настанени при роднини и близки, дали ще бъдат настанени в приемна грижа като алтернатива на институциите“,
разказва Боряна Климентова и добавя, че за последните години броят на децата в специализирани институции е намалял с 87% – от 7587 деца през 2010 г. до 681 през октомври 2018 г.
Боряна споделя и друга позитивна тенденция – в последните години са успели да развият мрежа от индивидуални дарители, които предоставят различни продукти: дрехи, колички, детски креватчета. За нея е проблем, че хората искат да даряват, но не знаят къде.
Относно културата на даряване и на социална отговорност Анелия Хохвартер смята, че българинът е състрадателен, но изобилието от дарителски кампании, често заради отсъствието на институциите, прави невъзможно всяка кауза да бъде подкрепена.
Ние правим дарителски кампании за хора, за животни, за гори, за опазване на природни богатства, за здраве… и вече нямаме поглед върху нещата. В България сме решили, че всичко трябва да стане на базата на дарителските кампании. Имах запитване преди няколко дена: „Добре де, ако институциите се съгласят и купят тези локомати, то твоята кампания се обезсмисля?“ Аз не виждам така нещата, всъщност моята кампания ще ги е подтикнала да направят това. Няма значение кой ще купи локомата и кой ще обере овациите. Аз искам просто да го има.
На въпроса каква ще е разликата, ако институциите просто изчакат няколко години тя да събере средствата и да купи локомата вместо тях, д-р Хохвартер обяснява, че това е въпрос не само на здраве, но и на икономическа изгода за страната.
[Купуването на локомата и лечението с него] ще намали инвалидността на хората и разходите за нея. Ще създава условия те да работят, да се чувстват пълноценни и да си изкарват сами прехраната […] Дават се много пари за лекарства, защото хората се залежават, получават се допълнителни инфекции, рани, пневмонии. Те водят много често и до смърт. Има едно изследване, което показва, че в България смъртността след инсулт е четири пъти по-висока от Западна Европа. Защо? Защото след инсулт не се осигурява рехабилитация на хората.
Според Боряна Климентова от дейността на тяхната организация също има дълготрайна икономическа полза: „Най-малкото, когато едно семейство е подкрепено, детето може да се развива и да бъде отглеждано от родителите си, не отива в някоя институция и впоследствие не остава в социалната система, тоест не минава на помощи.“
Споделяне: