Апартаменти, корупция, пакет „Мобилност“, Десислава Иванчева, Цветан Цветанов, Елена Йончева, Пламен Георгиев, Лозан Панов, прокрадваща се мнима заплаха от бежански натиск на границата и мракобесната Истанбулска конвенция, която се завръща с родител 1, 2 и пол 3, 4, чак до 17.
Да, предизборният дискурс явно върви с пълна пара.
Една тема обаче засега остава по-скоро незасегната, а именно темата за българите в чужбина. В последните години те намираха особено място в предизборната кампания – обикновено в контекста на опитите за ограничаване на правото на глас на сънародниците ни в Турция от страната на партиите, водени от Симеонов, Каракачанов и Сидеров. Съответният опит за рестрикции, насочени и към останалите ни сънародници извън граница, срещаше неуспех, тъй като ad hoc отнемането на конституционни права на база на това на кого как му е угодно да гласува електоратът, за щастие, все още не е възможно.
В този епизод на подкаста ще погледнем на българите в чужбина през очите на един човек, който може би ги познава най-добре. Георги Тошев е журналист, продуцент, автор на книги и филми, създател на „НепознатиТЕ“ и на „Другата България“ – предаване, което над 8 години намираше, свързваше и разказваше историите на българската диаспора и представяше нашите сънародници зад граница пред обществото в България, акцентирайки върху потенциала, който те носят.
До каква степен се използва същият този потенциал на разпръснатите по целия свят българи от страна на държавата ни и как се промени емиграцията в последните десетилетия?
Българската диаспора е много променена. Аз мисля, че тя отдавна е над 2 милиона души, поне това е моята неофициална статистика. За всички тези години съм контактувал с над 7000 българи в чужбина и съм заснел около 3500 от тях. Те са много различни като профил: българи, напуснали България през 50-те и 60-те години на миналия век; такива, които са напуснали България много по-отдавна, например тръгнали с корабите към една друга непозната страна, каквато е била Аржентина в началото на ХХ век.
Мотивацията също се променя. Много често тя е свързана с оцеляването. Цели села и градове в България продължават да се изхранват от онези роднини, които имат късмета да работят някъде извън България. Казвам го с голяма горчивина, както с голяма горчивина отбелязвам, че тенденцията на завръщащи се българи рязко спря в последните години. […] Една прояждана от корупция и скандали във вътрешнополитически, а и във външнополитически план страна в никакъв случай не е притегателна за образованите българи, за онези, които биха били полезни на България със знанията, опита и контактите си.
С Георги Тошев продължаваме и започналите през януари разговори за състоянието и развитието на българското общество през 30-годишния т.нар. Преход. Три десетилетия от заветната дата 10 ноември 1989 г. предстои да отбележим тази година.
Начинът, по който Преходът в България се случва – защото той продължава да се случва, – е много спорен и различен от прехода в други източноевропейски държави. От една страна, съм щастлив и горд, че той е безкръвен […], но от друга страна, Държавна сигурност, по начина, по който присъства на всички нива във властта и в медиите в България, е една голяма въпросителна към бъдещето на този преход.
Докато не стане ясно и веднъж завинаги не се реши проблемът с принадлежността към Държавна сигурност – не става въпрос за лов на вещици, а за ясни правила кой и как участва в публичния и обществен живот на България – как се управляват медии, как се разпределят капиталите, кой стои зад тях и зад обществените процеси, защото те са взаимносвързани, – няма как България да се нареди там, където според мен ѝ е мястото. […] Мисля, че са необходими още 30 години, за да видим истината. Да видим някаква обективна оценка за процесите, които са започнали в България, и начина, по който те се случват.
В рубриката „Паралели“ тази седмица ви разказваме за едно събитие преди 18 години, което е от изключително значение не само за българите зад граница, но и за посоката, по която поема България.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
Споделяне: