В края на месец май гражданите на държавите на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, ще излъчат следващия Европейски парламент, в който ще намерят място новите 751 евродепутати.

Според мнозина тези избори ще се превърнат в еманация на популистките движения, които набраха особена скорост в последните години – от една страна, заради мигрантската криза, от друга, заради все по-ясното разделение между западните държави членки със стожери Франция и Германия и блока около Вишеградската четворка, която концентрира определяните като евроскептични и авторитарни настроения под маската на т.нар. концепция за „Европа на нациите“ и за нуждата от алтернатива на либералната демокрация.

Затова две седмици преди изборите решихме да направим една обиколка из Европа, за която ще ни помогнат няколко изявени българи, представители на нашата диаспора в три от най-влиятелните страни в Европейския съюз.

За предизборната кампания в Холандия ще ни разкаже Маргарита Желязкова, общинска съветничка в град Енсхеде от Движение „Д66“, за което гласуваха най-много холандци на последните европейски избори през 2014 г.

За разлика от България, където тези избори се очакват с доста голямо напрежение, тъй като са и вот на доверие (или недоверие по-скоро) на правителството, тук хората преди малко повече от месец също имаха избори, и то много важни – за Провинциални щати и за Горната камара (която се нарича Сенат и се избира от членовете на т.нар. Провинциални щати – б.р.). В този смисъл нещата са по-ясни и по-фокусирани върху Европа.

Във Франция пък на последните европейски избори най-много избиратели подкрепиха „Националния фронт“ на Марин Льо Пен. Може ли това да се повтори, обсъждаме с Йоанна Елми, която живее в Париж и е авторка в „Тоест“, където заедно с Иглика Иванова прави специална рубрика, посветена на европейските избори.

[През 2014 година] близо 60% от французите изобщо не гласуваха. Тези 25%, гласували за „Националния фронт“, са 25% от 40%. Тази победа на Льо Пен е част от голяма картина, в която основният проблем не е крайнодясното. Крайнодясното е проблем, но основният е защо една огромна част от французите не считат за необходимо да гласуват. Във Франция това въздържание от гласуване повдига въпроси относно доколко е легитимна и как функционира демокрацията като цяло. На последните парламентарни избори рекорден брой французи (56,6%) не гласуваха.

А Мария Спирова, журналистка и кандидат-евродепутатка, която е ангажирана със защитата на правата на гражданите на Европейския съюз във Великобритания след Брекзит, ще ни обясни как реагираха политическите партии на Острова на неочакваното задължение да участват в евровота.

Ние се намираме в странната ситуация, в която имаме правителство, което не желае да съдейства за провеждането на европейски избори, но все така е законово задължено да ги проведе. От друга страна, имаме изключително фебрилна политическа атмосфера, в която има партии, които силно осребряват поляризираното общество мнение за Брекзит – за и против, и партии, които нямат полезен ход, няма по какъв начин да се позиционират, за да спечелят от това обществено разделение. […] Големите партии на торите и лейбъристите просто не са в състояние да угодят на своите избиратели на тема Брекзит, тъй като сред тях има хора, които са крайни поддръжници на Брекзит, и такива, които са крайни противници.

Не само за Великобритания това би трябвало да бъдат последните европейски избори обаче. Това ще е също така последният евровот, на който канцлер на Германия е Ангела Меркел. 26 май е и тест за френския президент Макрон. Коалицията около него се явява на първите си европейски избори.

Как всичко това рефлектира върху дебата по време на кампанията, кои са централните теми в нея и кои според социолозите ще са победителите, ще разберем от Маргарита, Йоанна и Мария.

Рубриката „Паралели“ е посветена на първите европейски избори, провели се през 1979 г.

Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.

В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.
Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по дигитален маркетинг. Създател на авторската рубрика „Отвъд границите“ по БНТ съвместно с Николета Атанасова. Автор и водещ на първите два сезона на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.