В дните между 23 и 26 май в страните членки на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, избраха новите 751 евродепутати. Равносметката на европейско ниво е следната:
Рекордна средна избирателна активност в страните от Съюза – над 50%. Първи места за ЕНП и ПЕС, но загуба на мнозинството в Европейския парламент. Сериозна зелена вълна, нарастване на подкрепата за центристите и либералите от АЛДЕ, поредна европейска победа за Марин Льо Пен във Франция и Найджъл Фараж във Великобритания и сериозна подкрепа за Лига на Салвини в Италия.
В България пет партии излъчиха евродепутати – ГЕРБ спечели, БСП остана втора, Корнелия Нинова подаде оставка, ДПС излъчи трима евродепутати, а родолюбецът Делян Пеевски избра да служи на българския парламент, макар и от дистанция. Ангел Джамбазки като водач на листата на ВМРО консолидира подкрепата на националистите, „Демократична България“ едва прескочи прага, но все пак Радан Кънев ще представлява обединението в Брюксел, а Десислава Иванчева спечели повече от другите самообявили се за патриотични формации НФСБ и „Атака“, чиято коалиция с ВМРО е пред същински разпад след, меко казано, озадачаващи нападки във връзка със сексуалната ориентация на Джамбазки от страна на лидера на „Атака“ Волен Сидеров.
Във фокуса на общественото и медийното внимание в Европа около изборите обаче се оказа Австрия.
Скандален запис на вицеканцлера и лидер на крайнодясната Австрийска народна партия Хайнц-Кристиян Щрахе, в който той обсъжда търговия с влияние и осигуряване на обществени поръчки срещу подкрепа за кампанията му с мнима племенница на руски олигарх, доведе до неговата оставка. Последваха я оставките на другите министри от партията му, а впоследствие се стигна и до успешен вот на недоверие срещу целия кабинет на канцлера Курц.
Коя всъщност е Партията на свободата и изненада ли е подобен скандал за нея? Какъв е хоризонтът пред Австрия след разрива между трите основни партии в страната? Това ще обсъждаме с Атанас Пеканов, експерт в австрийския Институт за икономически изследвания, и с Емил Георгиев, адвокат и кандидат за евродепутат от „Демократична България“.
Доста несигурен изглежда хоризонтът след последните две седмици, които бяха турбулентни. Такива сътресения досега не са се случвали и не се случват толкова често в изключително спокойна страна, каквато е Австрия. Себастиан Курц е ясен победител на европейските избори и най-вероятно ще бъде победител и през септември. […] Тези скандали оставят голям белег върху състоянието на страната, тъй като гражданите се поизплашиха какви хора ги представляват, което води и до повече недоверие към политиката като цяло.
Атанас Пеканов
Хайнц-Кристиян Щрахе, който гради с години, да не кажа десетилетия, своята кариера като т.нар. чист човек (Saubermann) – някой, който е встрани от корупцията, който само изобличава корупцията […] се оказа, че самият той е податлив на корупционни схеми, готов е да участва в тях, за да постигне своите цели. Неговата заветна цел е да бъде канцлер на републиката. […] Той беше изградил стратегията [как Партията на свободата на Австрия да увеличи подкрепата си] чрез превземането на най-влиятелния таблоид Kronen Zeitung. От тази гледна точка положението е безпрецедентно. То доведе и до безпрецедентна мобилизация сред гласоподавателите на Партията на свободата на Австрия. Те видяха някаква конспиративна теория, удар срещу Австрия, срещу тях и техния лидер и се възползваха от преференциалния вот на европейските избори. Много от тях са гласували преференциално за Хайнц-Кристиян Щрахе, който иначе беше на последно място в листата.
Емил А. Георгиев
С Атанас и Емил правим и равносметка за изборите на европейско ниво и търсим отговор на въпроса:
Защо само 33% от имащите право на глас в България отидоха до урните на фона на рекордната активност в други държави?
В рубриката „Паралели“ ви разказваме за генезиса на Партията на свободата на Австрия.
Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.
Споделяне: