Започнахме тази година една поредица от разговори, провокирани от отбелязването на 30-годишнината от началото на Прехода, което предстои през ноември. Преди 30 години нашето общество пое по един път, който все още изглежда неизвървян. Но понякога, за да продължиш да вървиш, трябва да знаеш докъде си стигнал.
България има своите добри новини и успехи и това е безспорно. Максимата, че „всички са маскари и всичко е обречено“, е удобна на тези, които често определяме с думата статукво. Защото в парадигмата на набедения за ужасен наш живот във всеки един аспект трудно можем да адресираме онези проблеми, които наистина метастазират в обществото ни.
Призмата на „всичко е ужасно“ води логично до другото разбиране – че „старото лошо е по-добро от непознатото лошо“. Нали и новото пак ще е лошо?
Така едни и същи порочни практики се преобразуват, сменят политическата си окраска, мимикрират в различни сфери и продължават да допринасят за усещането за несправедливост, безнаказаност и корупция. Нужно е да говорим за конкретните проблеми и конкретните сфери, които са застрашени. И днес ще го направим.
Ще говорим за медиите.
Защото тяхното състояние далеч не е цветущо. Икономическите реалности и политическо-корпоративните зависимости превърнаха голяма част от частните медии в еднолична собственост на олигарси и политици. Въпросите в студиата станаха все по-малко и все по-удобни, табутата се увеличиха, а немалка част от професионалистите се преквалифицираха в пиар, маркетинг и други експерти.
Къде се намират българските медии 30 години след промените? На този въпрос търсим отговор с Николета Атанасова, журналистка от Българското национално радио, и Любчо Нешков, собственик на информационната агенция БГНЕС. Преди това започваме с рубриката „Паралели“ и малко дати от историята на българските медии.
Не може да тероризирате хората в 7:30, когато се събуждат и още не могат да си отворят очите, със заклани и пребити […] По този начин вие не образовате собствените деца и собствения народ […] Само формата се променя, посланията са едни и същи. Това, че има интернет, с нищо не променя хартията отпреди 200 години. Никога насилието, изнасилването, убийството не е било добро. Не интернет е виновен. А системата, която създава условията да се пропагандира това нещо.
Любчо Нешков
Залагайки на тази теза, че хората търсят скандалното, лошото и грозното непременно, медиите представят сюжетите си по сходен начин. Ние ще я направим [определена тема – б.р.] по точно тези критерии, по които я е направил първият или по които са ни учили някъде. Ще поканим двама души, които да се скарат или които да направят шоу. Другият начин е да направим копи-пейст отнякъде, където ни е харесало как е написано. Но те, хората, вече са го видели. И затова се отегчават и казват: „Ох, пак ли това?“ […] Знаеш големия проблем – едни и същи събеседници, едни и същи въпроси, липсата на въпроси…
Николета Атанасова
Целия разговор с Любчо Нешков и Николета Атанасова чуйте в звуковия файл.