Политика, просвета и провал. Кой се страхува от американските университети?

Ако сте имали юноши вкъщи или сте наблюдавали поведението им сред близки семейства, със сигурност знаете, че този период от развитието на личността се характеризира с чести промени в мисленето и вземането на решения. От личен опит мога да кажа, че често, вместо да споря със сина си предпочитам да изчакам до следващия ден, когато вече сам е променил мнението си.

Юношеството се отличава с егоцентрични и нарцистични нагласи, докато индивидът не премине в зрелостта. Тогава личностите проявяват повече разбиране към околните, анализират ситуациите в тяхната сложност и нюанси и са склонни да търсят причините за неуспешни междуличностни отношения не само в другите, но и в себе си.

Базирайки се на практиката си и на други изследвания, психоложката Марго Уадел¹ обобщава: 

Тийнейджърът може да бъде сътрудничещ в един момент, непокорен в следващия, неспособен лесно да признае, че този, който се е заел със задачата, и този, който не е успял да я изпълни, са едно и също лице, а именно самият той.

Може да се посочат още много примери за поведението на юношите, но проблемът възниква, когато някои не успяват да надраснат импулсивността и други поведенчески нагласи на юношеството и те останат да ги следват през целия им живот.

Вероятно вече откривате връзката със ставащото в политиката на САЩ напоследък. „Юношеското поведение“ на Доналд Тръмп и администрацията му е едновременно забавно за наблюдение и много тревожно. В продължение на четири години той отричаше изборните резултати, заменяйки реалността с лъжи – типична характеристика на юношеството. А през последните два месеца колко пъти обяви и отмени митата за Мексико и Канада? Колко пъти заплаши с прекратяване на държавни помощи и грантове за образование и научни изследвания само за да ги спира временно или по-скоро да заплашва с прекратяването им, докато университетите не се съгласят с промени? Дори издаде указ за закриване на Министерството на образованието, но закриването е сложно, защото за подобно действие е нужно одобрение от Конгреса, което е малко вероятно. 

Едно министерство по-малко

В специално съобщение министърката на образованието Линда Макмахън твърди, че президентският указ за закриване на Министерството е исторически, защото ще овласти отделните щати и родителите да се грижат за образованието на децата. Макмахън добавя и важна подробност – че ще работи в условията на закона и с Конгреса. Де факто дейността на Министерството ще бъде намалена и някои програми ще се прикачат към други министерства. А действителното му закриване засега е под въпрос. 

Тези стъпки бяха предприети, защото според администрацията на Тръмп Министерството не е вършило добра работа в последните години. Това според консерваторите би следвало да означава, че всякаква образователна дейност за защитата на разнообразието и равенството прекрачва границите и възпрепятства свободата на словото. В същото време обаче имиграционните власти арестуваха студента Махмут Халил при липсата на каквoто и да е незаконно действие от негова страна и при положение че той е законен жител на САЩ, заради „престъплението“ да оглави пропалестински протести в кампуса на Колумбийския университет. Може да се запитаме кой и как прекрачва границите на свободата на словото. 

Важно е да се обърне внимание, че още преди провеждането на президентските избори Джей Ди Ванс апелира да се атакуват университетите като места, на които се проповядват „заблуди и лъжи, не и истината“ и които са затворени за консервативни идеи.

Ако някой от нас изобщо иска да постигне нещата, които сме решили, за нашата държава и за хората, които живеят в нея, трябва откровено и агресивно да атакуваме университетите в страната.

Оказва се, че университетите заплашват статуквото и са опасни. 

За да се намали влиянието на научните изследвания и съответно на прогреса и развитието на образованието, през последните три месеца в университетите непрекъснато постъпва информация за отменени щатски образователни фондове, като всяко следващо съобщение противоречи на предишното. Самата аз като преподавател получавам такива съобщения. Ето цитат от последното относно правителствен грант: 

За да ви дам малко повече контекст – през януари получихме заповед за спиране на работата. През февруари получихме заповед за прекратяване. През март заповедта за спиране на работата беше отменена, но уведомленията не се отнасяха за заповедта за прекратяване. В момента се опитваме да изясним дали отмяната на заповедта за спиране на работата означава и отмяна на заповедта за прекратяване. 

Забавление, хаос или провал?

Интересно е, че атаките срещу висшите училища идват от Ванс и Тръмп, и двамата с дипломи от елитни частни университети. И в тези атаки, и в последвалите действия се крие много по-голяма заплаха за демокрацията и свободата на словото в САЩ, отколкото може би се долавя на пръв поглед. 

Юношеското поведение и подменената реалност могат да бъдат изключително деструктивни и опасни. Идеологическите приоритети на правителството и атаките срещу университетите бързо се възприемат от отделни щатски администрации. В Охайо, където преподавам, Конгресът на щата прие закон, който напомня за държавната намеса в образованието в България по време на социализма. Законът ограничава академичната свобода, като забранява преподаването и обсъждането на „противоречиви убеждения или политики“, сред които са климатичните промени, изборната политика, имиграцията, въпросите на многообразието и равенството и дори бракът. Освен това в закона е добавено изискването университетите да декларират, че преподавателите и служителите им ще позволят на студентите да стигнат до свои собствени заключения по горепосочените теми и няма да се опитват да „индоктринират“ студентите. 

И макар, както казах, това да напомня за времената у нас, когато образованието трябваше да следва партийната линия, тогава със сигурност нямаше чак такъв хаос. Забраната за преподаване на противоречиви теми е даже по-ограничаваща от социалистическата цензура. А що се отнася до индоктринирането, може би е добре да се запитаме кому са нужни необразовани и немислещи граждани и гласоподаватели. По този повод изразих мислите си преди време пак в „Тоест“. 

Истината е, че студентите трябва да стигат до собствени заключения, но те следва да са основани на факти, доказателства и научни изследвания. Няма как в дисциплините по природни науки например студентите да следват убежденията си за креационизма или да се уповават на християнското разбиране за създаването и развитието на човечеството.

Страх, пари и консервативна политика

Страховете на републиканците от университети и колежи като място на прогресивни идеи не са новост и не започват с идването на Тръмп на власт. Преди две години Сенатът на Охайо, изцяло управляван от Републиканската партия, отдели 24 млн. долара от щатския бюджет за създаването на центрове за „интелектуално разнообразие“ в пет университета, включително в Държавния университет на Охайо. Под „интелектуално разнообразие“, изглежда, следва да се разбира развитието на консервативни нагласи и мнения. Например директорът на Центъра „Чейз“ в Държавния университет на Охайо, назначен през лятото на 2024 г., е конституционалист, който държи на тълкуването на американската Конституция, както са я написали и разбирали създателите ѝ преди два века. През годините стана ясно, че по подобен начин я тълкуват консервативни съдии във Върховния съд, като покойния вече Антонин Скалия, Ейми Барет, Кларънс Томас, Нийл Горсъч, които, освен че поддържат други ретроградни позиции, отхвърлят правото на аборт и правото на еднополовите двойки да сключват брак. 

Въпреки че висшето учебно заведение е задължено да изпълни условията, заложени в бюджета на щата Охайо относно създаването на академични центрове, и въпреки че директорът на Центъра „Чейз“ вече беше назначен, все пак трябваше да се мине през университетската процедура за откриването на център или катедра. Малко абсурдно, като в романите на Кафка, новоназначеният директор трябваше да напише подробно предложение, което да се разгледа в комисии.

Последната стъпка от процедурата изискваше Сенатът на Държавния университет на Охайо, състоящ се от преподаватели, административни служители и студенти, да гласува. Гласуването се проведе след изслушването на мнения, сред които силно се открои изказването на студент от специалността „Обществени науки“, който аргументирано обясни, че създаването на този център противоречи на всичко, което е учил в курсовете си. Вотът, въпреки че е само символичен, беше отрицателен, целящ да регистрира протест срещу политическото и държавното вмешателство в работата на университета. 

Усилията за доказване на несъвместимостта на сенатския закон 1 с академичната свобода и целите на образованието продължават. Гласува се и резолюция срещу закона от Съвета на преподавателите към Сената на университета. Всичко това не попречи на губернатора да подпише указа. А как точно ще се прилага, е загадка. Какви ще са материалните загуби за университетите, засега също остава неясно. 

Единствената идеология, която може да се окаже по-силна от консервативната политика, е тази на парите – университетските администрации вече изчисляват какви финансови щети ще нанесе този закон. Забраната за преподаването на „противоречиви“ теми ще затрудни университетите. Но в закона са предвидени и други ограничения, например забрана за научно сътрудничество с Китай. 

Последствията засега са действително непредвидими. Преди три години Държавният университет на Охайо промени структурата на задължителните общообразователни предмети и създаде теми (образователна категория – б.р.) като „Гражданство за справедлив и разнообразен свят“ и „Расово, етническо и джендър разнообразие“. Ако спрем да водим тези курсове, студентите няма да могат да завършат образованието си, защото няма да са изпълнили задължителните елементи от програмата си. И това важи за стотици курсове и за около 60 000 студенти. 

Стратегия в хаоса 

Анализатори определят поведението на Тръмп като стратегия за създаване на хаос, която не позволява на демократите да отправят ясно послание. На някои този хаос им напомня „Хамлет“ на Шекспир, където Полоний, наблюдавайки привидно хаотичното поведение на Хамлет, отбелязва: 

Че е лудост – лудост е, но има система в нея!…²

Дори да приемем, че поведението на Тръмп е стратегия, не може да се отрече, че подобен подход вреди на икономиката и външната политика на САЩ. Войната в Украйна не приключи за обещаните 24 часа, инфлацията не намаля осезаемо, стоковата борса се срина, а заплахите с митата не дават сигурни резултати. Тръмп също се проваля с обещаните масови изселвания на незаконни имигранти, като в същото време отклонява вниманието на електората си със символични действия (например ареста на Махмут Халил), които прекрачват конституционните му правомощия. А предложението му за импийчмънт на съдия бе категорично отхвърлено от председателя на Върховния съд Джон Робъртс. Да не споменаваме множеството съдебни процеси, които се водят и ще се водят и които могат да забавят доста от очакваните промени, обещани в предизборната му кампания. 

Големите обещания на Тръмп изглеждат все по-неустойчиви. Както казва Марго Уадел, „този, който се е заел със задачата, и този, който не е успял да я изпълни, са едно и също лице, а именно самият той“. Една дълбоко противоречива и проблематична личност, различна от трагичния Хамлет. И докато все още е рано да се правят заключения за ефективността на хаоса, сегашните резултати са далеч от първоначално заявените „светкавични промени“ – обещания, породени от юношески деструктивни фантазии, наранена гордост и нарцисизъм. А аз с удоволствие ще се върна на този въпрос след четири години.