Подаде оставка като шеф на парламентарната група на управляващата партия и напусна Народното събрание без грам разкаяние или чувство за неудобство. Затрупа репортерите с безсмислените си и несъгласувани граматически словесни конструкции, с които от години залива публичното пространство, без да отговори конкретно на нито един журналистически въпрос, свързан със скандалните му имотни сделки. После седна до премиера при представянето на листата на ГЕРБ с поведение на гьонсурат – все едно ни лук ял, ни лук мирисал. И само дни по-късно се върна на бял кон в парламента с някакъв странен за публиката договор за нещатен сътрудник на парламентарната група, на която доскоро беше шеф. Обяснението бе, че така ще подпомага новия ѝ председател. Наглостта му достигна своя връх в студиото на седмичното обзорно политическо предаване на БНТ – „Панорама“, в което заяви, че няма кой да го накаже.

Да, става дума за Цветан Цветанов, втория в ГЕРБ, дясната ръка на Бойко Борисов и човека, който от десет години като шеф на предизборния щаб на партията е изгубил избори само веднъж – последните президентски. И то защото така пожела Босът. Този път обаче Босът силно се раздразни от демонстрацията на недосегаемост от страна на Цветанов и заяви от Брюксел, че и Господ може да го накаже, и той също. Е, все пак като човек богобоязлив, който редовно отправя поглед нагоре и не забравя да се прекръсти, постави себе си след небесния си „началник“.

„Пунта мара“ на преводен език

Пак от чужбина Борисов каза, че ще посъветва Цветанов да напусне парламента и ще му даде право да промени статута си. „Не може толкова тежко наказание да получиш, да напуснеш постовете – шеф на парламентарната група, шеф на комисия и сега заради този договор да внесеш съмнения, че това е пунта мара, казано на преводен език“, коментира премиерът със своя цветист и изпълнен с просторечие уличен жаргон.

Часове след изявлението на Първия от Брюксел, Вторият съобщи във Facebook профила си, че ще поиска да бъде заличен като нещатен сътрудник на парламентарната група във връзка с различни спекулации за завръщането му в Народното събрание през задния вход. Каквито и мотиви да изтъкне, за всеки е ясно, че Цветанов не се е разделил с желанието си да държи под око дневния ред в парламента и народните представители. А също и да взема решенията вместо настоящата шефка на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова, която ще е дори щастлива да бъде освободена от тази отговорност.

В изказването на Борисов обаче могат да бъдат забелязани и нотки на заплаха към неговия заместник в ГЕРБ,

макар че едва ли ще тръгне да го отстранява, като знае колко силно лоби си е създал Цветанов и в партията, и в парламента. Няма да е лесно вторият в управляващата партия да бъде „отстрелян“ и защото знае много. А може би тъкмо заради това е толкова опасен в набиращия сила като лавина политически скандал с жилищата на властта. Защото след апартаментите, мезонетите, вилите, терасите, асансьорите и барбекютата на върхушката идва време за имотите им в чужбина и за банковите им сметки. Нищо че голяма част от тях сигурно са в офшорни зони и колкото и да е трудно да се преодолее банковата тайна, няма съмнение, че ще се намери ресурс тази информация да стане публична.

Борисов вече не може да разчита на протекцията на европейските и презокеанските си покровители, които най-вероятно вече са дали картбланш за дискредитирането му. А причините са повече от очевидни – преяждане с власт, затъване в корупция и завладяването на държавата от мафията и паралелната власт. Всичко това води до почти пълна загуба на легитимност на институциите и липса на доверие в закона. Изключение правят някои свободни медии сред океана зависими в България.

Колкото и да твърди, че е създал партията си, за да се бори с корупцията, и че в ГЕРБ имат стандарти, които им позволяват постоянно да се очистват,

Борисов все по-трудно ще успява да излиза сух от скандалите,

като променя лицата, търгували с власт или влияние. За съжаление, всекидневните разкрития на подобни практики от медиите доказват, че в България политиката наистина е като „пунта мара“.

Фалшиво е лицето на властта, лицемерни са маските ѝ, престорено е отношението ѝ към маргиналните групи и възрастните хора, които живеят в постоянна тревога и несигурност, неискрена е загрижеността ѝ за променящата се демографска картина в страната и за състоянието на различните вероизповедания. А голяма част от политиците ни дори не успяват да изиграят добре ролите си, защото, както се изрази Татяна Дончева, са като „правени в час по трудово“. И се състезават по неграмотност. А когато някой изпъкне сред тази посредственост и има куража да каже, че царят е гол, го хвърлят на лъвовете. За тази цел са си създали машини за мачкане с благовидна легитимация и медии, които могат да демонизират и окалят образа и на най-светлата личност.

Сигурно е в ход подготовката на нов политически проект и на нов „спасител“ на нацията. Който ще ни спаси колкото и предишните измислени „месии“. А мнозинството от хората ще си възпроизвежда същия корумпиран елит, когото обругава в социалните мрежи.

Българинът се подиграва с далаверите на властта, но приема корупцията и алъш-вериша в политиката като норма.

И би го използвал също тъй без угризения, ако беше на мястото на управниците ни, чиито майки споменава след втората ракия. Въпрос на народопсихология, добре описана от автори като Захари Стоянов и Иван Хаджийски.

И понеже ни е такъв нравът български, очевидно никакви комисии за противодействие и борба с корупцията няма да свършат работа. Или ще я вършат избирателно и като бухалки за разправа с неудобните опоненти на властта. Не е проблемът и толкова в законодателството ни, а в неговото приложение. Затова от Брюксел толкова години наблюдаваха как се развива и реформира съдебната ни система. И накрая се отказаха. Отказаха се да идват в страната ни и големи инвеститори. Отказаха се да остават тук и младите, които искат да живеят в общество с друг морал и друга ценностна система. И не могат да приемат постоянно да се снишават като родителите си, докато един ден видят в огледалото, че са станали гърбави.

Затова промяната не е във възможностите и по силите само на поколенията, прекарали половината от съзнателния си живот в предишния режим.

От техните среди излязоха много достойни лидери, но за радикалната промяна са нужни млади хора с друг манталитет, мислене и ценности. И с други хоризонти.

Не стигат обаче само доброто образование, владеенето на езици и познаването на други култури. Необходима е почтеност и кураж. Куражът на европейци като Лаура Кьовеши, които ще се борят за доверието на избирателите не заради келепира да са във властта. А за да променят отровната среда в системата, която сега убива или стъпква всичко почтено.

Заглавна снимка: Борисов и Цветанов на конгрес на ЕНП през 2009 г. Снимка: ЕНП

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.