На погребението на кмета на Гданск Павел Адамович миналата събота се събраха повече от 45 000 души. Основното усещане, което е останало у хората след убийството на уважавания политик по време на дарителската инициатива на Големия благотворителен коледен оркестър на 13 януари т.г., е, че това престъпление е политически мотивирано.

Виновник обаче има и за него знаем, че е душевноболен, има криминално минало и най-важното – в политически поляризирано общество, каквото е полското, той е успял да остане безпартиен. Въпреки това, след като ранява смъртоносно кмета на Гданск, взема микрофона и публично обвинява либералната политическа партия „Гражданска платформа“ (ГП) за това, че го е вкарала в затвора през 2013 г.

След убийството бяха лансирани няколко различни теории, но това, което се знае със сигурност, е, че дясната националконсервативна управляваща партия „Право и справедливост“ (ПиС) понесе повече обвинения от самия убиец. Най-вече за това, че си служи с език на омразата и така създава благоприятен климат за политическо насилие, след като спечели изборите през 2015 г. Оттогава Полша все повече се изолира от Европейския съюз, на фона на обвиненията в склонност към авторитаризъм, налагане на езика на омразата в националните медии и реформите в правосъдната система, която служи за делегитимиране на опозицията. Ефектът от словото на омразата обаче трудно може да бъде оценен, преди да предизвиква последици.

Защо Павел Адамович?

През октомври 2018 г. Адамович беше избран за кмет на Гданск за шести път като независим представител, получавайки подкрепата на бившата си партия ГП. Партията управляваше Полша в продължение на осем години – до 2015 г., когато загуби изборите срещу ПиС.

Адамович е определян като либерал, който се противопоставя срещу много от позициите на националистическото правителство. За 20 години управление той придобива популярност със своята толерантност към ЛГБТИ общността, имигрантите и жените. По време на реформите в законодателната власт миналата година, с които ПиС си осигури по-голям контрол върху съдебната власт, той се обяви в защита на върховенството на правосъдието.

След среща с папа Франциск през 2016 г. Адамович сложи началото на програма за гарантиране на закрила за бежанците и мигрантите, която впоследствие беше приета и от други големи градове. Той е първият кмет в Полша, създал консултативен съвет за чужденците. Това е и причината да бъде определян като заплаха за нацията от крайната десница и да получи заедно с още няколко либерални политици през 2017 г. „политически сертификат за смърт“ от националистическото движение „Полска младеж“. Подобен документ е получила и съпругата на Адамович – Магдалена Абрамска, която преподава право в Гданския университет.

Концертът, на който беше убит Адамович, беше част от най-голямото годишно благотворително събитие в Полша. В продължение на 27 години то е събрало над милиард злоти, а само тази година даренията са на стойност 100 млн. злоти (около 25 млн. долара). И въпреки това продължава да е критикувано от управляващите заради либералната си философия и някогашния си девиз „Правете каквото пожелаете“. А неговият създател Йежи Овсяк понася обвинения в корупция, подобно на Павел Адамович.

Различни партии – един език на омразата

Езикът на омразата не е ново явление на Стария континент. Примери за крайни националистически прояви могат да бъдат открити и в италианската Северна лига, френския Национален фронт, австрийската Партия на свободата или унгарското Движение за по-добра Унгария. Полската управляваща партия обаче е далеч по-крайна в проявите си през последните три години и това все повече затвърждава политическото разделение в страната.

Полското управление в момента въплъщава класическия модел на крайнодясна идеология, в който се конструира враг, а след това се предлага закрила от него. По този начин ПиС печели изборите през 2015 г. със солидна пропаганда срещу имигрантите с цел сплашване на обществото. Тогава станаха известни изказванията на председателя на партията Ярослав Качински за агресията на бежанците и болестите, които биха пренесли в Полша, която в същото време е една от страните в ЕС, приели най-малко мигранти. Изказванията бяха подкрепени от видеа, в които се съпоставят позициите на ГП с кадри на агресивни мюсюлмани под съпровода на апокалиптична музика.

През последните три години партията умело използва чувствителността на полския народ към мъченическото му минало, за да го манипулира. Дотолкова, че възгледите на ПиС и радикалните националисти са се слели и основното противопоставяне в управлението вече е между либералите и всички останали.

Парадът в Деня на независимостта

Демонстрациите в Деня на независимостта на 11 ноември м.г. бяха планирани като два отделни парада – на националистите и на управляващата партия, които впоследствие протекоха като един. Данни на полицията сочат, че повече от 250 000 души се включват в демонстрациите по улиците на Варшава, за да отбележат 100-годишнината от възстановяването на полската независимост в края на Първата световна война.

Националистическият марш беше организиран под мотото „Полша за поляците. Поляците за Полша“, а президентът Анджей Дуда, министър-председателят Матеуш Моравецки и лидерът на ПиС Ярослав Качински бяха съпроводени от военни с огромен флаг с надпис „За тебе, Полша“. Арестите на повече от 140 души бяха следствие предимно от агресията на националисти от Националния радикален лагер и движението „Полска младеж“, облечени в тениски с надписи от типа „Смърт за предателите на Отечеството!“ на популярната напоследък полска марка Red Is Bad. Възгледите на тези движения се основават на фашистката доктрина и са силно негативни към политиката на ЕС, за което свидетелстват и флаговете на италианската фашистка партия „Нова сила“.

Бившата кметица на столицата се опита да забрани всички крайнодесни демонстрации по време на националния празник, но съдът определи решението ѝ за противоконституционно и го отмени. Основното впечатление беше, че правителството мълчаливо насърчава националистически движения, които се уповават на фашизма.

Език на омразата или действие на омразата

Преди да станат ясни последствията от езика на омразата, неговите прояви представляват само радикални мнения. Това се дължи на факта, че все още няма изчерпателна и конкретна дефиниция на понятието, което политолозите обикновено свързват с нарушаване на конституционни ценности като равенство и лична неприкосновеност.

Полският президент и доктор по право Анджей Дуда определи убийството на кмета на Гданск като „зло, което е трудно да си представиш“. Това беше политически коректният начин за измъкване от ситуацията, но в изказването си той е много прав за едно нещо. Убийството наистина не можеше да бъде предвидено, но това не значи, че е учудващо. Езикът на омразата може да бъде контролиран само по отношение на обекта, към който е насочен. Той обаче задейства психологически механизми в човешката памет за тълкуване на отминали събития и оформя предразсъдъци и стереотипи, които намират отражение в действия на омразата. Така един психичноболен човек може да убие уважаван политик заради някогашната му партийна принадлежност.

В средата на миналата седмица полската полиция задържа около десет души заради закани за убийства в социалните мрежи. Затваря се омагьосаният кръг на омразата. А езикът на политическата коректност не може да го предотврати.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на Би Би Си

Огнян Цветков

Огнян Цветков

Студент по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Вярва в свободната воля и в силата на гражданското общество.