Посещението на свети Николай

В нощта преди Коледа в цялата къща
кротуваха всички – мишлетата също –
закачили чорапи по стар обичай
до комина за дар от свети Николай.
Децата уютно в леглата завити,
с мечти за бонбони им пълни главите.
Унасях се вече, видях как и мама
под нощната шапчица също задряма,
когато на двора чух врява такава,
че станах да видя какво ли пък става.
Към прозореца скочих, забравил за сън,
капаците бутнах, погледнах навън –
под луната гърдите на пресния сняг
ослепително светеха в нощния мрак.
И смаян, видях изумителна сцена –
във малка шейничка със осем елена
един така жизнен и пъргав старик,
че веднага разбрах: той е Старият Ник.
Стремглаво пресичаха въздуха зимен,
а той с бодър вик ги зовеше по име:
„Тук, Дашър! Тук, Дансър, тук, Прансър и Виксен!
Дий, Комет и Кюпид, и Донър, и Бликсен!
Към покрива бързо! Напред към комина!
Напред и нагоре, сговорна дружина!“
И те полетяха към покрива в миг
с шейната с играчки и Стария Ник,
като сухи листа преди бурята, дето
щом срещнат преграда, и литват в небето.
А после ги чух как над мене с копита
тупуркат и тичат, и ритат, и рипат.
Сетне – тъкмо затварях прозореца впрочем –
гледам, Старият Ник от комина изскочил.
Беше целият в кожи, обаче полепнал
от глава до пети в черни сажди и пепел.
Като някой търговец с товара си скъп
беше метнал торбата с играчки на гръб.
С този блясък в очите и с тези трапчинки!
Със страни като рози, а носът му – малинка!
Засмян до уши и със поглед преблаг,
а брадата му – бяла, по-бяла от сняг.
Между зъбите стиска мундщук на лула
и димът го обвива с венец от мъгла.
А коремът му кръгъл, когато се смее,
се подрусва и люшка, сякаш купа с желе е.
Същи весел стар елф, свеж и румен. И аз
се усмихнах неволно. После прихнах на глас!
Той ми смигна и кимна, и тогава разбрах,
че не трябва от нищичко да ме е страх.
Без да каже и дума, мигновено напълни
всички наши чорапи и към мен се обърна,
и даде ми знак тайната му да пазя,
и отново ми кимна, и в комина пролази!
В шейната се метна, на впряга си свирна,
като лек върбов пух литна в нощната шир, но
го чух как извика със радост и мощ:
„Весел празник на всички и лека ви нощ!“

(1823)
Клемънт Кларк Мур
Превод от английски Мария Змийчарова

Клемънт Кларк Мур (1779–1863) е американски писател, учен и предприемач, преподавател по литература и теология, член на Борда на настоятелите на Колумбийския колеж (впоследствие Колумбийски университет), автор на ивритско-английски речник. Стихотворението „Посещението на свети Николай“ е публикувано за пръв път на 23 декември 1823 г. в нюйоркския вестник „Сентинъл“, първоначално анонимно. По онова време е било обичайно сериозните учени да предпочитат името им да не се свързва с фриволни детски стихчета. Популярността на римуваната история обаче расте и през 1837 г. Мур е публично обявен за неин автор. Близък приятел на Уошингтън Ървинг той вероятно се е повлиял от неговите описания на свети Николай, но така или иначе именно това стихотворение до голяма степен формира днешната представа за Дядо Коледа и утвърждава традицията за оставяне на подаръци за децата на Бъдни вечер.

Мария Змийчарова (р. 1983) превежда проза, поезия и драматургия от английски, шведски, датски и норвежки. Макар че няма издадени преводи на детска литература, открай време превежда историйки и стихотворения за собствено удоволствие, а от един момент нататък – и за децата си, с надеждата, че все някога може би ще ги прочетат и други. (Този превод например е от 2014 г.)

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.