По повод публикувания на 11 януари т.г. материал на журналистката Венелина Попова „Водна криза, боклуци и мръсен въздух за политическа употреба“ получихме писмо от г-н Николай Гайтанджиев, директор ВЕЦ към НЕК ЕАД до ноември 2019 г., в което той изразява несъгласие с част от заключенията. Става въпрос за следния абзац:

„Репортажът на журналиста Александър Файст „Как България унищожава своите реки“, спечелил злато в категорията „Природа и околна среда“ на филмовия фестивал WorldFest в Хюстън, показва как с пари от ЕС у нас са изградени 270 водни централи, като някои от тях са в територии по „Натура 2000“, нарушавайки закона. Най-голямата сред тях е „Цанков камък“, но добивът на енергия от нея е относително малък. Тези вецове имат незначителен дял от произвежданата в страната електроенергия, но нанасят непоправими щети на пълноводните ни реки, за да осигурят печалба на своите собственици. А правителството е одобрило изграждането на още 300 такива централи…“

Във филма на Файст централата „Цанков камък“ е спомената като най-големия вец у нас в контекст, че водните електроцентрали съсипват реките, а в същото време имат незначителен дял в производството на електроенергия в страната.

Публикуваме писмото на г-н Гайтанджиев до редакцията, а нашият коментар е в края на текста.


ВЕЦ „Цанков камък“ е вкарана в общ кюп със стотици други малки ВЕЦ, с които няма нищо общо, нито като финансиране, нито като собственост, нито като място в енергийната система на страната, нито като процес на проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация. Имах възможността да участвам в строителството ѝ и смятам, че съвсем незаслужено е нарочена за „черна овца“. Понеже не съм имал възможността да гледам цитирания филм, не знам дали цитираният от мен текст е буквално от филма, или е преразказ, или е изцяло авторски на г-жа Попова.

1. Централата „Цанков камък“ (заедно с останалите 270 изградени ВЕЦ) нанася непоправими щети.

На страницата на „Натура 2000“ може да бъде издирено, че в границите на Смолянска област, община Девин, населени места гр. Девин и с. Михалково попадат общо 4 защитени зони (ЗЗ) по „Натура 2000“: BG0002063 „Западни Родопи“ – ЗЗ по директивата за птиците; BG0001030 „Родопи-Западни“ – ЗЗ по директивата за местообитанията; BG0002113 „Триград-Мурсалица“– ЗЗ по директивата за птиците; BG0002105 „Персенк“ – ЗЗ по директивата за птиците. От тях само две – BG0001030 „Родопи-Западни“ и BG0002113 „Триград-Мурсалица“, са засегнати от опашката на язовир „Цанков камък“.

За съжаление не мога да предоставя карта, на която да се видят заедно границите на ЗЗ и язовирното езеро. Първата зона едва-едва се докосва до езерото. Общата площ на зоната е 272 851.406 ха. По моя преценка язовирът засяга около 1-2 ха, нека да са 10. Това прави 0.004 % от общата площ на защитената зона. При втората зона с обща площ 55 340.9527 ха язовирът засяга повече – според мен около 200 ха, или 0.4 % от общата площ на ЗЗ. Вероятно сами можете да прецените колко „непоправими“ могат да са щетите. Още повече че над язовир „Цанков камък“ има изградени още две големи ВЕЦ – „Тешел“ и „Девин“, които така или иначе отдавна са променили естествения отток на река Въча.

2. Централата „Цанков камък“ е изградена в територии по „Натура 2000“.

Тук прилагам два линка към информацията за цитираните ЗЗ. Можете да се запознаете с цялата история на тези зони. Цитираните от мен площи са взети от стандартния формуляр. Но по-важното е друго – кога са одобрени тези защитени зони. ЗЗ BG0001030 „Родопи-Западни“ е одобрена с Решение на МС от 16.10.2007 г., като след това с Решение на МС от 16.11.2010 г. първоначалната площ е увеличена. ЗЗ BG0002113 „Триград-Мурсалица“ е одобрена с Решение на МС от 04.12.2007 г., а е обявена за ЗЗ от МОСВ със заповед от 26.05.2010 г. Е, разрешението за строеж на язовирната стена и ВЕЦ „Цанков камък“ е издадено на 04.02.2005 г., а язовирната стена е изградена в завършен вид през 2010 г. Оказва се, че не „Цанков камък“ е изграден в защитена територия, а защитените територии са създадени в зоната на язовира. Не е нещо необичайно, имайки предвид и всички останали язовири, които са изградени преди въвеждането на защитените зони.

3. ВЕЦ „Цанков камък“ е изградена, нарушавайки закона.

От цитираните по-горе документи е ясно, че точно законът за „Натура 2000“ не е нарушен по никакъв начин. Нещо повече, нито един закон не е нарушен при изграждането на целия хидровъзел. Основание за това мое твърдение е фактът, че въпреки негативното обществено отношение към проекта, създадено след 2009 г. по политически причини, и въпреки дългогодишните проверки на прокуратурата (няколко години поред в сградата на НЕК имаше специално отделена работна стая за разследващите прокурори) няма повдигнати никакви обвинения към никого. Все пак инвеститор на проекта е най-голямата държавна енергийна компания, а там, колкото и да не ви се вярва, не работят престъпници.

Тук ще отбележа и още нещо – вкарването на някаква територия в защитена зона по „Натура 2000“ не забранява автоматично всякакво строителство там. Просто го прави много по-трудно осъществимо, защото трябва да се докаже, че ползите от такова строителство за обществото ще са повече от загубите за природата. Могат да бъдат взети и смекчаващи мерки, които да намалят вредното въздействие на такъв проект. Затова априори да се обявяват за незаконни всички обекти, изградени в зони по „Натура 2000“, е най-малкото некоректно. Но както стана вече ясно, в случая с „Цанков камък“ дори не е имало защитена зона.

4. ВЕЦ „Цанков камък“ е изградена с европейски пари

Хидровъзел „Цанков камък“ е изграден с кредит от банков консорциум от австрийски банки. Този кредит и досега се изплаща от НЕК. Отпуснат е на база на Меморандум за разбирателство относно двустранно сътрудничество между Република България и Република Австрия за изпълнение на съвместни проекти във връзка с решенията на Протокола от Киото от 1997 г. Тук европейските фондове нямат нищо общо.

5. Добивът на енергия от ВЕЦ „Цанков камък“ е относително малък. Тези вецове имат незначителен дял от произвежданата в страната електроенергия

Да, така е. Но за мястото и ролята в енергийната система на страната на тази и други подобни централи, можете да попитате ЕСО и неговото поделение ЦДУ. Само ще отбележа, че значимостта на една централа не се мери само по годишното ѝ производство. Има такива термини като „качество“ на електрическата енергия, „балансиране“ на енергийни мощности, „върхова енергия“, „енергиен резерв“ и др., които много по-добре определят дали и доколко една централа е нужна или не. И по тези показатели ВЕЦ „Цанков камък“ и всички останали малки ВЕЦ, към които изкуствено е пришита, не могат да бъдат по-различни. Всичко, което ВЕЦ „Цанков камък“ е, малките ВЕЦ не са.

Вкарването на ВЕЦ „Цанков камък“ в общия кюп с всички малки ВЕЦ вероятно е станало по инерция от времето, когато тя стана нарицателен пример за корупционен обект.


Благодарим на г-н Гайтанджиев за изясняването на обстоятелствата около „Натура 2000“, защитените зони и ВЕЦ „Цанков камък“. Ползите от съоръжението за обществото и досега са съмнителни. Така е, няма европейски пари в хидровъзела, затова пък има прекалено много на българските данъкоплатци.

Г-н Гайтанджиев е пропуснал да допълни съществена информация за финансирането на тази водна централа с мощност от едва 80 MW. Целта на Меморандума за разбирателство между България и Австрия беше спестените след въвеждането в експлоатация на съоръжението въглеродни емисии да се продават на Австрия и приходите от това да влизат в НЕК. Беше. Кредитът от австрийския банков консорциум за 100 млн. евро, подписан още при кабинета НДСВ–ДПС, не стигна. При тройната коалиция се стигна до още по-големи разходи – за „Цанков камък“ бе похарчен почти целият кредит от 250 млн. евро, изтеглен от НЕК заради строителството на АЕЦ „Белене“. В крайна сметка цената за тези 80 мегавата мощност е 476 млн. евро, а като се добави и стойността на един „платинен път“ край язовира, надвишава половин милиард.

„Гордост за енергетиката и срам за всички политици, допуснали да струва толкова скъпо“, каза преди десетина години тогавашният министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. А НЕК, за да покрие синдикирания заем към банки, начело на които беше френската БНП Париба, пусна облигации на международните финансови пазари.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни