Православен фундаментализъм по време на пандемия

Read the article in English >>

„Светът, който познавахме, рязко стана светът от вчера…“ Така писателят Георги Господинов резюмира новата ситуация, в която основната и почти единствена световна тема е новият коронавирус. А централният въпрос е как да организираме живота си в условия на извънредно положение и ограничения от всякакво естество, каквито само допреди месец-два не можехме да си представим.

Ситуацията на пандемия не само преобръща всекидневието, а и ограничава редица човешки права, и то – без (голяма част от) правозащитниците да възразяват срещу това. Освен, разбира се, когато се извършват злоупотреби и ограниченията се използват за цели, различни от опазването на общественото здраве, или когато са непропорционални на риска.

Днес не можем да се позоваваме безусловно не само на правото си на публично събиране или на свободно придвижване, а дори на правото на личен и семеен живот. Ако член на семейството ни е в болница, не можем да му отидем на свиждане. Ако сме в карантина, близките ни не могат да ни посетят. В момента на много места по света хората не могат и да сключат брак.

Правозащитният адвокат Михаил Екимджиев обърна внимание, че според Конституцията правото на личен живот не може да бъде ограничавано дори с извънредно положение. Чл. 32 от основния ни закон определя личния живот като „неприкосновен“. Затова Екимджиев твърди, че налагането на санкции в тази посока трябва да е предшествано от конституционни промени. Ограниченията и санкциите обаче вече са факт и без такива промени.

На фона на всички ограничения и самоограничения рязко контрастира поведението на Българската православна църква (БПЦ).

На 10 март ловчанският митрополит Гавраил заяви, че великденските служби у нас ще се провеждат така, както всяка друга година. Защо? Защото за разлика от другите видове събрания, църковните богослужения и литургии са тайнства. Това за митрополита е достатъчно основание, че по време на тях човек не може да се зарази с коронавирус:

„По никакъв начин, никога не се е предавала и разширявала зараза в църкви, където се извършват тайнства! Никога не е имало епидемии в църквата. Те са прекратявали своето действие“, рече митрополит Гавраил, според когото най-вероятно въпросът за доказателството на това твърдение би бил свидетелство за липсата на вяра. А вярата е най-важна, ако не искаш да се заразиш:

Специално за това, че се причестяваме с една лъжичка, за мен няма никаква опасност. За това говори историята на Църквата. При най-страшни епидемии хората са се причестявали и никога по този начин не се е разпространявала никаква епидемия и зараза. Затова няма нужда да се опасяваме, когато ходим на богослужение. Там никога зарази няма да се предават. Сега, ако на някой човек вярата му е слаба, това е друго нещо.“

Уви, тези твърдения не са лично мнение на духовника, а се поддържат от БПЦ, поради което не само великденските служби, а и обичайните богослужения се провеждат както досега – с целуване на икони и вземане на причастие от една и съща сребърна лъжичка без дезинфекция. На места иконите се забърсват с препарат. Или поне тези икони, които няма да се повредят от дезинфекцията.

И при все че мерките за сигурност се затягат почти всекидневно, Църквата пребивава в безвремие. Русенският митрополит Наум беше от малцината, които призоваха за повече съзнателност от страна на миряните и свещениците и за избягване на прекия контакт, като целуване на ръце и икони и вземане на причастие от обща лъжица в църквите. Имунизиращата сила на вярата защити и депутатът от ДПС Йордан Цонев, който заяви:

„Не е опасно, защото ние, вярващите, знаем, че светите тайнства, които ще поемем днес, са свети тайнства и в тях не може да има вирус и няма как да се предава зараза. Празна е вярата ни, ако не вярваме в Светото причастие и че то може да бъде източник на зараза. Аз ще се причастя днес с общата лъжичка, защото искрено вярвам, че това е за спасение.“

Дори авторитетният професор по културология Калин Янакиев, чийто анализ на Истанбулската конвенция беше противоположен на позицията БПЦ по темата, се включи в общия хор от защитници на силата на вярата:

Онези, които смятат, че причастието със светите тайни е с тялото и кръвта Христови, за тях е безумно, че те*, както и съсъдите, в които се съхраняват, могат да пренасят зарази. Подчертавам, че това се отнася за вярващите.“

Излиза, че* според проф. Янакиев на богослуженията могат да се заразят онези, които имат малка или никаква вяра. По тази логика 46-те членове на Протестантската църква в Южна Корея, заразени с новия коронавирус по време на служба, са имали проблеми с вярата. Също и над 1000 души, разболели се след четиридневно мюсюлманско поклонение в Малайзия. Или „грешката“ им е, че не са били православни.

Светият синод все пак се почувства длъжен да направи нещо във връзка с пандемията. Той публикува на сайта си окръжно писмо, съдържащо… молитви „при зарази и епидемии от особено заразни и смъртоносни болести“, които да се четат по време на богослуженията. Така вярващите бяха „имунизирани“ с помощта на Света Проскомидия, Великата Ектения и Сугубата Ектения.

Междувременно дори Ватиканът отмени публичните богослужения. В България това направиха протестантските и католическите църкви, както и джамиите, а от Главното мюфтийство изрично призоваха възрастните и болните хора да не ходят на джамия. Православната църква на съседна Гърция отложи за неопределено време всички служби и ритуали, при които има събирания на хора, включително сватбите и кръщенията. Няколко дни по-късно и вселенският патриарх призова църквите по света да спрат богослуженията. Ала БПЦ упорства и се уповава на вярата, както беларуският диктатор Лукашенко – на водката и карането на трактор. Единственото смекчаване на позицията е, че пловдивският митрополит Николай освободи вярващите от епархията от „задължението“ да ходят на литургия и призова най-възрастните да не посещават богослужения.

Безотговорното поведение на Светия синод е всъщност по-малкият проблем. Сериозният проблем е, че

публичните институции допускат мерките за сигурност при пандемия да не се прилагат от БПЦ.

Ако участващите в богослужения живееха на самотен остров, нямаше да е проблем да изпитват силата на вярата си с вземане на причастие от обща лъжица и изобщо – както намерят за добре. Евентуалните случаи на зараза и смърт биха могли да се интерпретират със слабата вяра на жертвите. Но доколкото посещаващите православни служби споделят общ свят с всички останали, Църквата носи отговорност и за невярващите. Грижата за другите е не само важен християнски постулат – тя е същината на превенцията. Именно поради това държавата е длъжна да изиска БПЦ да спазва същите предпазни мерки, както и останалата част от обществото.

Би могло да се възрази, че подобно ограничаване на Църквата е противоконституционно. Като доказателство биха могли да се приведат чл. 13 от Конституцията, според който вероизповеданията са свободни и религиозните институции са отделени от държавата, както и чл. 37, ал. 1: „Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.“

Да се сложи временна забрана на определени дейности обаче не означава да се пречи на свободата и избора на вероизповедание.

А и неслучайно започнахме с човешките права и ограничаването на правото на личен живот, което също е конституционно гарантирано.

В ал. 2 на чл. 37 от основния закон изрично се конкретизира: „Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.“ В този смисъл публичните служби по време на пандемия определено могат да се интерпретират като заплаха за общественото здраве.

Гражданската активистка Десислава Христова иска мерките против разпространението на вируса да се прилагат и от БПЦ.

Затова на 15 март тя подава сигнал до Столичната районна здравна инспекция (РЗИ), като използва електронния формуляр за сигнали на сайта. В сигнала си тя прилага линк към репортаж на bTV за службите в църквата „Св. Александър Невски“ след обявяването на извънредното положение у нас.

„В понеделник, 16 март, около 11 часа, се свързаха с мен от РЗИ и казаха, че са се опитали да говорят с БПЦ, […] опитали са по всякакъв начин да обяснят ситуацията, но от БПЦ са решили да не се съобразят“, разказа тя пред „Тоест“. „Ние нищо не можем да направим“, казала служителката и е отговорила положително на въпроса на Христова дали решението да се спрат църковните служби е политическо.

Десислава Христова не спира дотук: „Затова се консултирах с различни познати и реших, че въпреки дефицитите все още живеем в светска държава и тя трябва да се намеси. Наистина вярвам, че всеки е добре да може да намери упование в каквото намери за добре в тези времена, но не може да се връщаме във времената на Средновековието и да поставяме религията над мерките, предписани от експерти, лекари, Световната здравна организация и т.н.“ Христова подчертава, че

социологическите проучвания показват високо доверие към Църквата, поради което тя носи отговорност пред обществото.

Ето защо активистката инициира отворено писмо, адресирано до президента Румен Радев, председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, министър-председателя Бойко Борисов, председателя на Националния оперативен щаб и началник на Военномедицинска академия Венцислав Мутафчийски, патриарх Неофит и кметицата на София Йорданка Фандъкова.

В писмото, подкрепено от 200 лекари, експерти, граждани и активисти, се призовава за използване на всички инструменти на светската държава, за да се преустанови присъствието на миряни на богослуженията. Ето част от него:

„Във времена на изпитание, в каквото се намираме в момента, религиозните институции трябва да предложат упование, сила и вяра в предприетите мерки и да подпомогнат усилията на светската държава в борбата с пандемията. Наместо това поведението на Българската православна църква директно уронва престижа, подкопава доверието в институциите и саботира предприетите безпрецедентни действия.

Посещението на църковни служби, особено от възрастни наши сънародници, би ги изложило на риск, който може да се окаже фатален, и сме дълбоко притеснени, че представители на БПЦ не признават този факт.“

Каква е реакцията на институциите по отношение на отвореното писмо? Никаква.

Единствено от администрацията на Министерския съвет са изпратили напълно формален отговор. Сред адресатите на писмото има трима генерали, но очевидно на никого не му се влиза в конфронтация с БПЦ. Междувременно главният прокурор Иван Гешев нарежда ареста на студент от Бангладеш и гражданин от Варна за разпространение на непотвърдена информация за заразени от коронавируса, но не вижда „фалшиви новини“ в твърденията, че сребърните лъжички не пренасят вируси и че който вярва колкото и както трябва, не се заразява.

В ситуация на все по-затягащи се извънредни мерки – има часове за пазаруване за хора в различни възрасти, забраняват се разходките в парковете и се говори за вечерен час – демонстрирането на заучена безпомощност по отношение на БПЦ изглежда необяснимо. На въпрос на журналисти докога ще работят храмовете в България, ген. Мутафчийски отговори, че към ръководителите на Църквата се отправят „вербални послания“, но не може да има намеса в работата ѝ.

Слепотата на институциите ни за опасното и безотговорно поведение на БПЦ повдига въпроса:

Ако БПЦ е независима от държавата, това означава ли, че и държавата е независима от нея?

Все повече факти свидетелстват за отрицателен отговор на този въпрос. Преди години журналистката Татяна Ваксберг обърна внимание, че макар България да се води светска държава, от 2001 г. насам патриархът присъства на първите заседания на всеки нов парламент, а Румен Радев е третият поред президент, който се заклева в негово присъствие. Позицията на БПЦ се взема предвид, когато Църквата възразява срещу Конвенцията на ООН против насилието над жени и домашното насилие, Стратегията за детето, Закона за социалните услуги, както и срещу сексуалното образование например.

В началото на годината Светият синод внесе в МОН свои учебници, по които да се преподава вероучение в училищата. Нищо че по закон образованието е светско. Държавата не се сеща, че образованието е светско и когато се строят параклиси в дворовете на училища и университети.

Така, бавно и неусетно,

БПЦ, която ревностно отстоява независимостта си от държавата, я завзема все повече и повече.

И когато последствията от това излизат от контрол, държавата с цялата си репресивна мощ няма куража да реагира.

А предстои период, наситен с църковни ритуали, събиращи много хора. На Цветница се освещават върбови клонки, което изглежда сравнително безопасно. На Разпети петък обаче се целуват последователно плащаница, символизираща тялото на Христос, евангелие и кръст. После се лази под масата. След това има литийно шествие, по време на което събралите се обикалят църквата. Всеки един от тези ритуали носи висок риск от зараза. В нощта на Великден в църквите се събират големи множества от хора. Великден и Гергьовден освен това са свързани с клане на агнета и курбани, общи трапези и общи съдове. Все ситуации, благоприятни за обостряне на пандемията. Макар те да са след обявения край на извънредното положение, вирусологичната ситуация в страната едва ли ще е станала много по-оптимистична.

Религиозният фундаментализъм се различава от нормалната религиозност по това, че не познава граници и иска всичко да е под негов контрол. Проникването на БПЦ в държавата вече е опасно за живота. В буквалния смисъл на думата. Ако не се вземат мерки, цената ще се измерва в човешки жертви.

*Редактирано на 27 март 2020 г.

Заглавна снимка: Ralf Steinberger / Flickr