Етичната комисия на ГЕРБ още не работи, но приема сигнали. Всяко от двете съждения поотделно е вярно, иначе са в противоречие – как може орган, който не е конституиран, да работи?! Иначе двете прости изречения заедно съставляват партиен ешафод.

На четвъртия ден, откакто премиерът Бойко Борисов обяви създаването ѝ на конгреса на ГЕРБ, вече има над 10 сигнала за комисията-която-не-е-готова и почти всички са срещу кметове. Управляващата партия не се гнуси от своите и ще приема и анонимки, тоест доноси.

Обявена на конгреса на 7 юли, Етичната комисия бе определена от журналисти като Страшен съд, полиция и инструмент за разчистване на хора, близки до Цветан Цветанов, вече детрониран като Втория.

В четвъртък сутринта, 11 юли, вицепремиерът и член на Изпълнителната комисия Томислав Дончев, който от сянка стана част от свитата на премиера, заяви по bTV, че се търсят трима до петима души „с отлична репутация“ – за плънката на новия орган. Предвид вертикалната планировка на ГЕРБ някой има ли съмнение, че тройката или петорката етици няма да обсъждат четирите главни добродетели по Платон, а ще колят и бесят по нареждане от Борисов? Сигурно ще са достатъчно опитни да не си записват в тефтерче.

До края на юли, когато Етичната комисия би трябвало да е сформирана, десетината сигнала срещу кметове ще са се умножили. Томислав Дончев не намира това за учудващо – „защото наближават местни избори“. Всъщност трябваше да е попълнена още в средата на седмицата, но явно не са успели да намерят гербери с чисти ръце, хладен ум и вярно на Борисов сърце. Както не успя да се намери и човек, който да оглави предизборния щаб, ръководен досега неизменно от Цветанов.

Вържи Цветанов, да е мирна партията

Изглежда, ГЕРБ търсят обществено угоден предлог след Цветанов да отстранят всички цветановци. За да останат бойковците. Какво по-добро алиби за чистки от справедливост в името на морала? Такива досега бяха извършвани по еднолично разпореждане на Борисов. Вече ще има „хората искат“, „има сигнали, тежки съмнения“…

Над дванайсет години партията преживяваше, без да се тормози от морално-етичното дередже на високопоставените си дейци, но сега реши да създаде колективен орган, микс от папа и Берия, който да обвинява, да отстранява, а когато трябва – да помилва и да издава индулгенции. Етичната комисия на управляващата партия ще замести стагнираните институции (за какво са ни, видяхме как се изложи КПКОНПИ с „Апартаментгейт“), ще замести правосъдието изобщо, ще потуши нуждата от справедливост. „Ето, махат лошите.“ „Кой казва кои са лошите?“ „Назначените добри.“

И всичко само защото премиерът и лидер на ГЕРБ обеща справедливост, което вече е плашещо. Работата му не е да въдворява справедливост, а правила. За справедливостта си има съдебна система. А липсата на ефективна такава активира хора като Яне Янев, който беше и политически противник, и съветник на Борисов, а сега пак пробва ролята на разобличител – със сигнала за Община Сандански до Изпълнителната комисия, която приема сигналите, докато се намерят хора за Етичната. Друг whistleblower е подал за Банско.

И двете общини се управляват от кметове на ГЕРБ – Кирил Котев в Сандански и Георги Икономов, бивш депутат от ГЕРБ, довършва втори мандат в Банско и обяви още в края на 2018 г., че смята да се кандидатира за трети.

Името на Котев нашумя покрай скандала с бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, подал оставка след разкрития за участието му в изграждането на къща за гости с европейски пари. Оказа се, че Котев и Манолев ги „свързва“ общ водопровод за минерална вода.

Не ми било whistleblowing, най ми било превенция

По този начин Бойко Борисов прави превенция на превръщането на ГЕРБ в лъскава партия на номенклатурата – така защити действията на лидера Даниела Дариткова, оглавила парламентарната група на ГЕРБ след отстраняването на Цветанов. Ами ГЕРБ е партия на номенклатурата и стана твърде корпулентна за политическото пространство. Всякакви опити на Борисов да бъде нарисувано „човешко лице“ на оядените партократи са обречени. И да слязат, както ги призова, при хората, на Долната земя, ще си оставят на Горната портфейла, парите в офшорки, апартаментите.

Твърде наивно и елементарно е натрапваното внушение, че „лошите“ си отиват с Цветанов и партията се чисти. Може да се чисти, но не се пречиства. Дариткова определи като превенция махането на Цветанов – срещу действия на всеки гербер, който петни имиджа на партията. Вероятно ще го има ефекта на плашилото, по тоталитарен и подлизурковски рефлекс ще почне отричане от него и вричане в Борисов. И най-важното – ще валят сигнали.

Кметовете на ГЕРБ са 129 – управляват в близо половината от 265-те общини в България, а още 22-ма оглавяват областни центрове. През януари т.г. Цветанов, който тогава не подозираше какво му готвят и че тази година ще е повратна за кариерата му на политик, обяви, че ГЕРБ има реална възможност за още 30-40 кметове. Даже начерта три потенциални цели – Троян, Асеновград и Самоков, и благодари на кметовете на Смолян, Девин, Велинград, Воден, Брест, на които вече им се иска да не го беше правил.

„Реалната възможност“ едва ли още е реална. Ако Етичната комисия и Борисов прекалят, в управляващата партия току-виж се създало едно ядро на недоволните – хора, които разполагат с пари и влияние. Всеки опит за смяна на настоящ кмет с друг кандидат (в Пловдив например) ще е сигнал за установеното статукво, което няма да се даде без бой. Ако изобщо се даде – очевидно е за всички, че кметове и бизнес по места са установили трайни и задълбочени отношения.

За трите мандата на власт ГЕРБ успя да изгради кохорта от свои хора в държавната администрация и бизнеса, които дължат своето забогатяване и добро имущество на партията. Ако част от тях са застрашени, защото са били подбрани от човека-зад-гърба-на-Борисов, няма да се дадат лесно. Имат много за губене.

Тези местни избори наистина ще са твърде интересни. ГЕРБ започва преброяването на доновете си.

Борисов би трябвало да е спокоен. Вече няма никого зад гърба си.

Заглавна снимка: Борисов и Цветанов на конгрес на ЕНП през 2009 г. Снимка: ЕНП

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.