Приспивен двубой. Липсващите теми в дебата между Васил Терзиев и Антон Хекимян

През последните години все по-рядко се състоят дебати между основните кандидати за дадена изборна длъжност. Това се случва поради нежеланието на някои от претендентите да влизат в директен словесен сблъсък с опонентите си. Преди година неочакваната поява на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ на предизборна дискусия в студиото на bTV дори предизвика скандал. Затова дебатът по „Дарик радио“ между кандидатите с най-голям шанс да станат кмет на София – Васил Терзиев и Антон Хекимян – сам по себе си е добра новина.

Въпреки това и въпреки че беше замислен със структурата на боксов мач в 15 рунда по три минути (от които се състояха 14), дебатът можеше по-скоро да приспи слушателя или зрителя, отколкото да го накара да се чувства като на спортно състезание. И не произведе водещи новини. Но тъй като по всяка вероятност един от участниците в него ще бъде „лицето“ на столицата през следващите най-малко четири години, струва си да обърнем внимание какво казаха Терзиев и Хекимян. И най-вече – какво не казаха.

Пешеходно движение и достъпна среда

Достъпната среда изцяло липсваше от дебата. За тротоари ставаше дума само във връзка с качеството на ремонтите. Ако някое извънземно слушаше дискусията, можеше да остане с впечатлението, че в София хората се придвижват с коли, обществен транспорт, велосипеди или тротинетки, но никой не ходи пеша, никой не бута бебешка количка и няма хора с увреждания.

Васил Терзиев спомена недостъпността на подлезите единствено в контекста на това, че с децата си се придвижват с тротинетки. Но ако той може да слезе от тротинетката си и да я повдигне, макар да се оплаква, че возилото тежи 25 кг, работещият в САЩ преподавател по журналистика Христофор Караджов няма как да слезе от количката си нито за да преодолее подлез, нито за да влезе в голяма част от магазините, заведенията, институциите, хотелите, домовете – и изобщо в сградите, които имат всевъзможни прагове и стълби, но нямат рампи. Достъпността отсъстваше и от темата за обществения транспорт.

Презастрояване

Презастрояването е един от основните проблеми в София. То е концентрирано предимно в южните и източните квартали и постоянно става повод за протести. Тази тема обаче напълно отсъстваше от дебата. Стана дума само за небостъргачите, които и според Терзиев, и според Хекимян трябва да се изграждат в определени райони.

Една от основните градоустройствени идеи за спиране на презастрояването на юг и изток е да се инвестира в застрояването на северните квартали. Но в дебата северните квартали присъстваха най-вече с необходимостта от транспортното им свързване. И според двамата кандидати Кремиковци трябва да стане комбинация между жилищна и индустриална зона, но не обвързаха тази тема с презастрояването.

Корупция

Корупцията също е един от основните проблеми на София, а и на дългогодишното управление на ГЕРБ. Разбираемо беше, че Антон Хекимян избягваше тази тема. Но и Васил Терзиев прояви голяма деликатност в това отношение. На непрекъснатите твърдения на опонента си, че за едно или друго има нужда от повече пари, той не постави ребром въпроса къде изчезват парите, а се изразяваше доста по-меко – говореше за течове на средства, необходимост от контрол, преструктуриране, черни списъци на фирми.

Хекимян от своя страна прехвърляше проблемите или върху централната власт, или върху най-ниското равнище – работниците, които трошат павета. И го удряше на чувства – „с възмущение съм гледал как се чупи паве“. На което Терзиев отговори: „А аз с възмущение седя и слушам как не се поема никаква отговорност за това, което се случва толкова години.“

Социални услуги

В дебата често ставаше дума за училища и детски градини, една от темите беше здравеопазването. Хекимян спомена, че е необходимо да се изградят хосписи за възрастни хора. Като изключим това, според двамата кандидати за кмет на София, изглежда, няма бездомни, жертви на домашно насилие, хора със зависимости, деца в риск и изобщо всякакви групи, които се нуждаят от подкрепа и на които местната власт би могла да помогне.

Общото впечатление беше, че в София живеят комай само деца и… работещи мъже плюс споменатите от Хекимян възрастни хора, за които не се предвиждат други възможни форми на подпомагана от Общината грижа, освен да бъдат пратени в хоспис. Той спомена един път и „уязвимите групи“, без да конкретизира. За жени стана дума само веднъж, и то в качеството им на майки – доскорошният директор на новините на bTV каза, че училищата и детските градини са важни, за да „се върнат майките по-скоро на работа, ако имат такова желание“.

Сегрегация

От дебата човек не би могъл да научи, че в София има компактни гета. Един от въпросите на водещия Константин Вълков беше какво мислят двамата кандидати за премахването на незаконно построените къщи. От отговора на Хекимян се видя, че той дори не схваща за какво става дума – според него, ако въпросната постройка става за нещо, тя може да се ползва за… общински дейности. Според Терзиев разрушаването на незаконните къщи трябва да се прави „много внимателно“, като преди това обитателите им се настанят другаде, защото „това са човешки съдби“.

Но наличието на обширни райони в столицата, в които публичната власт на практика не присъства, освен когато събаря единствените жилища на хората, не изглеждаше да се забелязва от кандидатите. В програмата на „Спаси София“ – част от коалицията, издигнала Терзиев – темата е детайлно разработена. Има дори раздел за необходимостта да се предоставят служебни адреси на хората без лични документи (огромната част от които живее точно в гетата), за да може да им се издадат такива документи. В това отношение той, изглежда, не си беше научил урока.

„София прайд“, „Луковмарш“, футболни агитки

И двамата опоненти избягваха да влизат в разделящи обществото теми, а и водещият Константин Вълков не им задаваше въпроси в тази посока. Такива теми са например „София прайд“, „Луковмарш“, както и отношението към футболните агитки, когато проявяват агресия и нарушават обществения ред.

По първите две теми Васил Терзиев беше отговорил още през юли на среща с граждани в район „Витоша“. Според него „имаме нужда от „София прайд“ – мирно събитие, на което се събират много хора с деца“, „Луковмарш“ по-скоро не трябва да се провежда“. Позицията на Хекимян по тези теми не е известна. По време на дебата обаче той каза, че по спорни теми трябва „да се допитаме до хората“. По тази логика излиза, че мнозинството трябва да решава дали едно дискриминирано малцинство да излезе на шествие за равни права.

И според двамата Националният стадион трябва да се премести извън центъра, за да се избегне струпването на твърде много хора в централната част на града, когато има мач. Не проблематизират обаче футболното хулиганство. Вместо това Терзиев предпочита да се бори с графитите.

Туристи и чужденци

Един от „рундовете“ в дебата беше озаглавен „Екология, туризъм и възможности пред София и Витоша“. Темата за туризма обаче беше сведена на практика изцяло до Витоша. Никой от кандидатите не открои като нещо важно, че в столицата идват и туристи. Не само централният бюджет, на който Хекимян непрекъснато се позоваваше, а и туристите са източник на приходи за града. Само веднъж Терзиев спомена „имайки предвид как се развива София като туристическа дестинация“ във връзка с това, че е за връщането на Uber. Но не стана ясно нито какво е имал предвид, нито как се развива София в тази посока.

Освен че идват като туристи, в София и живеят чужди граждани. Някои работят, други учат, трети са бежанци или търсят убежище, четвърти идват по семейни или любовни причини… От дебата не пролича основните кандидати за кмет на столицата да си задават въпроса какъв град е или би трябвало да бъде София за чужденците. Като започнем от ориентацията по улиците и обществения транспорт, минем през (не)разбираемостта на публичните услуги и стигнем до гостоприемността и ксенофобските нагласи.

Образование

И Терзиев, и Хекимян откроиха като свой основен приоритет образованието. Но парадоксално, аудиторията така и не разбра какво е образованието за тях и защо го смятат за важно. Говоренето им по темата се ограничи върху изграждането на детски градини и подобряването на материалната база (най-вече спортната) в училищата и училищните дворове. Не стана ясно и какво друго може да направи местната власт за образованието, освен да осигурява материална база.

Общи впечатления от представянето на Хекимян и Терзиев

От двамата кандидати Васил Терзиев демонстрира по-голяма подготвеност. Това не е учудващо, защото той се готви за поста от месеци, а и разполага с експертността на „Спаси София“ и „Екипът на София“. Той например с точност отговори на въпроса на опонента си колко струва един общински полицай. Знаеше колко километра велоалеи са изградени, и коригира Хекимян, че липсващите места в детските градини не са 2000, а пет пъти повече.

По-добрата подготвеност обаче не е гаранция за успех, защото Антон Хекимян има по-сериозен опит в говоренето и отправя послания, подходящи за повече групи хора. Дежурният отговор, който даваше на почти всички критики на опонента си, може да се обобщи като „кой ще ни даде пари“. Въпреки рекордния бюджет на София според кандидата на ГЕРБ всеки проблем може да се реши с повече пари. А ако парите липсват, виновни са от ПП. В един случай вината според него е в реституцията, но никога – на дългогодишните управляващи от ГЕРБ.

Хекимян „съобщи“ и невярната информация, че миналата година от ПП са искали да се разреди градският транспорт на София и да се повиши цената на билетите. Терзиев реагира с учуден поглед и не намери отговор. След кратка проверка на фактите може да се установи, че всъщност става дума за интерпретация на Йорданка Фандъкова. В началото на 2022 г., когато на власт беше кабинетът на Кирил Петков, тя поиска от централния бюджет допълнителни средства заради повишените цени на горивата и предупреди, че ако те не бъдат отпуснати, ще се стигне до това, което спомена Хекимян.

И двамата кандидати за кмет на София неизбежно правят връзка с основните си професионални роли. ИТ предприемачът Васил Терзиев се позовава на опита си в управлението на големи бюджети и екипи, привличането на инвестиции, включително и за София. За Хекимян е важно, че като журналист той е бил „близо до хората“. Интересен детайл е, че за него част от журналистическата му работа е просто да представя информация – той поне три пъти казва как е решавал „проблемите на хората“. А това трудно се връзва с претенцията му за обективност, защото, за да решиш кой е достоен за помощ, трябва да си взел страна.

Дефицит на визионерство

През 2007 г. Мартин Заимов беше първият кандидат-кмет на София, който имаше цялостна и съвременна визия за развитието на града като модерна европейска столица. От него много избиратели (включително и авторката на този текст) научиха какво е компостер. Както и че не само автомобилното движение е от значение. Но визионерството не му донесе успех – той получи близо 18% от гласовете, а Бойко Борисов, който тогава беше на върха на популярността си, спечели още на първи тур.

Дванайсет години по-късно, през 2019 г. Борис Бонев излезе не само с цялостна и съвременна визия за развитието на София, а и с програма, разработена в някои отношения до най-дребните детайли. Но и той не постигна успех, а взе по-малко от 11% от гласовете, не на последно място защото не беше подкрепен от политически субект.

Днес, четири години по-късно, изглежда, не е време за смело визионерство, колкото и Васил Терзиев да повтаряше в дебата, че обича да мечтае. Както каза една млада архитектка, „който и да стане кмет, няма да разбира нищо от градоустройство“. Зад Терзиев поне стои експертността на „Спаси София“ и „Екипът на София“, които имат, общо взето, сходни виждания за развитието на града. А зад Хекимян има само още от същото.