Базисното неразбиране на нещата и дългосрочната му превратна употреба

В началото на седмицата излязоха резултатите от проверката на Върховния касационен съд (ВКС), извършена на основание законово правомощие на председателя му. Предметът на проверката е организацията на дейността на съдиите от Апелативния специализиран наказателен съд (АСпНС), а поводът – скоропостижният им отказ да заменят задържането под стража с домашен арест на бившата кметица на район „Младост“ Иванчева и заместничката ѝ Петрова.

Дотук темата би следвало да е изчерпана относно това може ли и трябва ли АСпНС да бъде проверяван, ако живеехме в добре уредено общество с базисно знание как работят властта и институциите ѝ в една държава. Но вместо това политическата прислуга във Висшия съдебен съвет (ВСС), мнозинството от новопровъзгласените съдии от АСпНС и придворните на властта медии пуснаха в обращение тезата, че ВКС ще преразгледа по същество мярката за неотклонение на подсъдимите Иванчева и Петрова и ще окаже натиск върху апелативните съдии как да се произнасят. Така, вместо да се даде отговор защо обвиняемите Иванчева и Петрова се ползват с особено и силно репресивно внимание, се постигна внушението, че някой пречи на извънредните спецсъдии да въздадат желаната справедливост сред населението.

В аналогична ситуация, когато главният прокурор поиска проверка на организацията в спецправосъдието по повод делото на Ценко Чоков, същите съдии не се възпротивиха, а покорно съдействаха. Двойният стандарт в реакциите показва пристрастно поведение и зависимости, ако има кой да ги види, разбира се. И това би било маловажно, ако нямаше риск всеки български гражданин да получи същата доза репресия. Днес е Иванчева, утре – всеки по реда си.

Какво е установено от проверката

Съществени отклонения, най-общо казано. И то такива, които напомнят преднамерения организационен хаос по едно дело в Софийския градски съд от 2014 г., което даде началото на разбулването и последващо забулване на скандала „Яневагейт“. Накратко: АСпНС се е произнесъл, без да има законно образувано пред него дело и без да се даде възможност на подсъдимите да се защитят, само защото прокуратурата така е пожелала. Тоест освен саморазправа с Иванчева и Петрова, тук прокуратурата показа какво значи „образцов“ съд, който изпълнява поръчките на обвинението.

Препоръките и заключенията от доклада на ВКС са от такъв вид, че оставят убеждението за инцидентно разколебаване в администрирането на делата, което се свежда само до конкретното дело. Любопитно е дали ВСС ще вземе спешни мерки (защо не и дисциплинарни) спрямо председателя на АСпНС, или и тук очаквано ще се проявят пристрастия, както при случая „Дончевагейт“.

Предварително известна пакост

През есента на 2017 г. бяха приети изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, с които редица наказателни дела от компетентността на Софийския градски съд бяха прехвърлени към Специализирания наказателен съд. И тези законови промени срещнаха силна юридическа съпротива, но искането за противоконституционност не беше уважено в цялост. Лошото в случая е, че Конституционният съд не мотивира решението си убедително, с което отвори възможността властта да изгради алтернативна мрежа от съдилища, която днес вече действа удовлетворяващо за нея, без да ѝ създава безпокойства. Същевременно специализираното правосъдие се превърна в място за добре платен отдих на хранениците на главния прокурор от бившия състав на ВСС (случайно или не, съдийката по делото на Иванчева и Петрова е именно една от тях). Така властта вече има производствена линия за кадри, лобита и поръчки извън контрола на общите съдилища.

Проверката по Иванчева е дългосрочна стратегия,

в която Иванчева има съвсем малко значение за силните на деня. Тя е важна, доколкото да се покаже какво се случва при отказ на пълно подчинение на властта и управляващата партия. Посланието е ясно – корупцията е централизирана държавна политика и никой няма право на самоинициатива без благословията на партията мастодонт.

Но конкретната проверка и реакцията по нея са на път да направят по-силна демонстрация за саморазправа вътре в съдебната власт. След като съдиите от АСпНС разбраха, че ще бъдат проверявани, поискаха един вид контрапроверка на председателя на ВКС. Явно там, където възможностите са най-малки, претенциите са най-силни и това е леснообяснимо. Повечето от съдиите в специализираното правосъдие идват от външни за съда институции и манталитетът на подчинен персонал не им е чужд.

След искането на съдиите от Апелативния спецсъд съдийската колегия реши да предаде за проверка на Инспектората към ВСС председателя на ВКС Лозан Панов за това дали е накърнил независимостта на съдиите от АСпНС, заповядвайки законосъобразна проверка. Да се поддържа страх у съдиите не е нов подход – това, което от АСпНС и ВСС искат, Пламен Георгиев и КПКОНПИ отдавна вече правят. А и двете страни са се учили от един бивш вицепремиер и настоящ партиен строител – всички помним как Цветанов атакуваше съда при провеждане на своите бляскави полицейски акции, а след това, вече в ролята си на подсъдим, доведе като свой адвокат Ханс-Петер Ул (тогава евродепутат от ЕНП), за да респектира с политическа поддръжка на високо ниво.

Но отвъд станалите обичайни атаки срещу съда и моментния ефект от репресията над един бивш районен кмет, се постигна по-дългосрочен резултат –

отвори се дълбок фронт за атака срещу Лозан Панов, срещу когото играят всички по всички фронтове.

От една страна са всички политически парламентарни партии по оста ДПС – „Обединени патриоти“ – ГЕРБ – БСП чрез техните послушковци във ВСС, от другата е вътрешната съпротива срещу Панов в самата система, което е не по-малко обезкуражаващо.

Да ги пита човек, ако не беше неговото поведение на лидер на мнение и глас за болежките на системата, по-добре ли щеше да е? Отговорът е убедителен, но никой не го произнася. Краткосрочното отчуждение от него е дългосрочна загуба за самата система. Конкретно от изхода от проверката срещу Панов зависи дали на един друг високопоставен магистрат му се става председател на ВКС, или не. А тогава казусите Иванчева ще са ежедневие, лишено от възможност за проверки и съпротива.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на BiT „ВСС отново бламира искане на Лозан Панов“ от 6 февруари 2018 г.

Иван Брегов

Иван Брегов

Юрист. Има особени интереси към устройството и организацията на съдебната власт, които понастоящем развива в правната програма на Института за пазарна икономика. Вярва, че последователните усилия в смислени каузи променят средата към по-добро.